Актуално - Новини 2020
 
 


Тракийски дружества
Ивайло Балабанов е предложен за награждаване с орден „Cв. cв. Kиpил и Meтoдий“

ЦР на СТДБ, български учени, дейци на културата и общественици и тракийци, предложиха за 24 май  Ивайло Балабанов  да бъде награден с орден „Cв. cв. Kиpил и Meтoдий“.

Наближаващият Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, е повод да си припомним кой е Ивайло Балабанов.
Талантливият поет е тракиец, роден през 1945 г. в ивайловградското село Хухла. Завършва гимназия в Ивайловград, където живее и твори дълго време, а след това се установява в Свиленград.

Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и на родното си село Хухла. Член на „Съюза на българските писатели“. Автор на книгите: „Да се загледаш в звезда“ (1979), „Окова за щурец“ (1984), „Парола „Любов“ (1988), „Религия“ (1990), „Тракийски реквием“ (1997), „Избрано“ (1998), поетичен сборник в два тома „Песни за старо вино“ (2003), „Небесен гурбетчия“ - сборник (2010), „Българска молитва“ (2011) и др.

Ивайло Балабанов е носител на редица отличия, сред които „Южна пролет“ (1980), награда на Съюза на българските писатели (1987 г.), национална награда „Изворът на Белоногата“ (2001г.), Книга на годината - 2004 г. за „Песни за старо вино“, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“ (2005), награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров (2006), национална литературна награда „Пеньо Пенев“, златен медал на името на Капитан Петко Войвода от СТДБ, най-високата степен „Златен век“ - печат на Симеон Велики, от министъра на културата, националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ (2016), грамота за изключителни заслуги към българската култура от Асоциацията на софийските писатели и др.

Автор е на музикално-поетичен спектакъл „Съзвездие - наречено „Любов“, посветен на деня, в който е подписан Договорът за присъединяване на България към ЕС.

Ивайло Балабанов е поетът, който казва на света: „България  - това съм аз!“  Той е поетът, който въплъщава в себе си и в своите стихове висините на  българския дух.

Животът и творчеството на талантливия поет може да се синтезира в едно изречение – изключителна любов към Тракия и майка България. Това дава основание на председателя на СТДБ Кр. Премянов да направи извода, че певецът на Тракия и жив класик на българската поезия заслужава да бъде удостоен с орден „Cв. cв. Kиpил и Meтoдий“.

Тракийски реквием
Автор: Ивайло Балабанов

Не слагам пръст във рана, току що заздравяла.
Не ми се тръгва с вик „На нож“ към Бялото море,
ала душата ми стои пред Гюмюрджина бяла
и българските гробници край Одрин и Фере.
Оплаква ги Марица, оплаква ги и Арда,
но те лежат в треви и брош - ни китки, ни венци.
И пее оня вятър, с черен бяс подкарал
печалните кервани тракийски бежанци.
Те - живи и нещастни, си найдоха Родина.
Оряха сънем, жънеха насън край Булаир,
но мъртвите останаха край бяла Гюмюрджина
и пръснати из бойните полета... Спете в мир!
От царя сте забравени, от Господ сте простени
и уж безимени лежите в чужда равнина,
но белите джамии на Одрин са градени
от камъните с вашите надгробни имена.
И аз разбирам, че душата ми е поделена -
едната - в мен, но другата е там - в треви и брош,
че южната ни граница е кървавочервена,
защото е чертана не с молив, а с нож.

Ивайло Балабанов е автор и на забележителната творба „Принос към европейската история“:

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!



 

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн