По същество проблемът е междудържавен - следователно предмет на международното публично право, а не частен въпрос.

При председателя на 42-ото Народно събрание внесохме проект за декларация, посветен на 100-годишнината от разорението на тракийските българи. Надяваме се, че всички парламентарни групи ще проявят национално отговорно отношение и ще гласуват текста, казва председателят на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ).Красимир Премянов. След 100 години у нас пристигат хиляди бежанци. Да си спомним нашата трагедия преди век. И да си направим изводите.

- Г-н Премянов, каква е оценката на СТДБ за събитията преди 100 години, които доведоха до разорението на тракийските българи?

- За нас тракийците книгата на акад. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г.” е библия за тракийския погром, който по думите на самия автор няма „себе равен в новата ни мъченическа история”. Разорението обаче е било съпроводено и с изтребление, т.е. с фактическо унищожение.

Според сериозни изследователи истинското определение, отговарящо на съдържанието на трагичните събития през 1913 година, описани от акад. Любомир Милетич, възниква десетилетие след неговата смърт и може да бъде намерен в термина, въведен през 1948 г. в международното право от ООН – геноцид.
Съюзът на тракийските дружества в България смята, че събитията преди 100 години, които доведоха до разорението на тракийските българи трябва да се наричат с истинското им име – геноцид. От името на СТДБ при председателя на 42-ото Народно събрание е внесен проект за декларация, посветен на 100-годишнината от разорението. Надяваме се, че всички парламентарни групи ще проявят национално-отговорно отношение и ще гласуват текста на декларацията.

- Още през 1990 г. СТДБ обяви като своя стратегическа цел поставянето и решаването на проблемите на тракийските бежанци, като имуществени обезщетения и защита на техните права. Какви подходи използвате в постигането на тази цел и какви са резултатите?

- Да, още през 1990 г. Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ) обяви за своя стратегическа цел обезщетението на тракийските бежанци, не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките права на тракийски българи, чиито имоти в Източна Тракия и Мала Азия са заграбени през 1913 г. от Турция.

Проблемът за обезщетение на тракийските българи от Източна Тракия и Мала Азия, прокудени от родните им места, е поставян от СТДБ пред президенти, министър-председатели, председатели на Народното събрание, министри, депутати, политици. Тракийската организация успя да го превърне от общонационален в международен през 2008 г., когато по предложение на СТДБ, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент прие резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т. е. със законните права на наследниците им. Във връзка с това СТДБ организира подписка, за да покажем, че подкрепяме и приемаме помощта на ЕС, засвидетелствана в резолюцията на Европейския парламент. Подкрепата на тази подписка с огромно мнозинство има за цел да подскаже, че движението на Турция към ЕС минава и през решаването на този въпрос, за чието съвременно решаване главната отговорност е на българското правителство.
Съюзът на тракийските дружества се опита да ангажира и основната законодателна институция в страната чрез Декларацията, която изпратихме на председателите на парламентарните групи в 41-ото Народно събрание от участниците в Националното тракийско поклонение „Ден на тракийската памет”, Маджарово 2012 г.. В нея пледирахме Народното събрание да излезе със специална декларация и въпросът за моралното и материално компенсиране за живота и заграбените имоти на нашите предци да бъде един от важните въпроси на нашето политическо и морално ежедневие, защото това за нас е национална кауза и тя може да бъде спечелена само с общи усилия.
В ЦР на СТДБ изградихме работна група за компенсациите и обезщетенията, която систематизира доводите на тракийци, но решаването на проблема е отговорност на българската държава. Официалната позиция на новото ръководство на МВнР в лицето на министър Вигенин и неговия екип дава надежда, че този въпрос отново ще застане в дневния ред на двустранните отношения с Турция.

- Смятате ли, че държавните институции у нас работят достатъчно активно и ефективно за решаването на този проблем, който вече има едновековна история?

- Отношенията между България и Турция се характеризират с положителни тенденции, но носят сложни и противоречиви исторически белези, а защитата на интересите на тракийските бежанци е един от малкото аргументи в спорните въпроси.

България винаги се е стремяла към справедливото решаване на въпроса чрез преговори при стриктно спазване на сключените договори. Турция обаче, неотклонно и твърде успешно се опитва да заобикаля постигнатите двустранни договорености, когато прецени, че не са в нейна полза. Пример за такъв подход е отказът за прилагането на Цариградския мирен договор от октомври 1913 г. и Одринското споразумение от ноември 1913 г., с които се признава статут на бежанци на прогонените българи и се гарантира правото им на завръщане.
По същество тракийският проблем е междудържавен – следователно предмет на международното публично право, а не частен въпрос, в какъвто турската дипломация иска да го превърне. Липсва правно основание в стремежа на турската държава да поставя своите отговорности за решаването на имуществени проблеми в пряка зависимост от други въпроси в контекста на двустранните отношения.
Преди 5 години Турция се съгласи да направим съвместна работна група по решаването на имуществените проблеми. Впоследствие инициативата бе провалена, а правителството на Б. Борисов се правеше, че проблемът не съществува.
Със съжаление трябва да констатирам, че българските управници с малки изключения, нямат адекватно отношение към историческото ни минало, в т.ч. и към съдбата на тракийските българи. Така например, правителството на Б. Борисов беше първото правителство, което спря средствата към гражданските организации, които можеха да се получат по национално значими проекти. Средствата бяха символични, но демонстрираха отношението на държавата към гражданския сектор. Пред новият премиер Пламен Орешарски поставихме въпроса за тяхното възстановяване. Трябва да призная, че контактите с предишния премиер вървяха трудно, а поставените от нас въпроси не намираха никакъв отговор. Когато ставаше дума за тракийската кауза, за опасни етнорелигиозни процеси в тракийския регион, за тежки дисбаланси в него, за имуществените проблеми на тракийските българи, за откритите въпроси в нашите отношения с Турция, българските управляващи демонстрираха отказ от активност в решаването на проблемите.
Отговорно твърдя, че за първи път от 1990 г. насам, единствено при правителството на ГЕРБ, се забелязваше грубо незачитане на тракийските проблеми и организации в контактите с турското правителство. За съжаление подобно поведение наблюдаваме и от настоящия български президент, който при посещенията си в Турция не споменава нито дума за тракийските проблеми.
С уважение се отнасяме към национално-отговорната позиция на вицепрезидента Маргарита Попова, която демонстрира солидарност с тракийската кауза и съдбата на повече от 1,5 млн. българи.
Многократно настоявахме за възобновяване работата на българо-турската смесена комисия и за включване на представители на СТДБ в нейната работа, разчитайки че чрез това участие ще се реализират резултатите от огромната и дългогодишна историческа, издирвателна и изследователска дейност на Съюза по въпроса за обезщетението на тракийци. Предложението ни беше прието след идването на власт на правителството на г-н Орешарски. МВнР и лично министър Вигенин се ангажираха активно с тракийската проблематика. Държа да подчертая, че поставянето на въпроса от българските управляващи не би било недружелюбен акт към Турция, с която нашата държава поддържа добросъседски отношения, а опит да се реши по модерен начин един наболял въпрос в междудържавните отношения.

- Има ли развитие идеята на СТДБ за обявяване на Ден на геноцида на тракийските българи? Какво би било неговото значение в страната и извън нея?

- Десетилетия наред този термин – геноцид, не е бил използван нито в историографията, нито от политиците. Нещо повече, съдбата на тракийци е била заобикаляна от официалните източници и българската страна не е поставяла този въпрос на международното поле. Ето защо ние осъзнаваме, че тази международно-правна квалификация трудно ще се наложи с един акт. В този смисъл може да се даде положителна оценка на Декларацията, приета от Тракийския женски съюз при СТДБ, подписката на „Дружба-Родина“, както и на дейността на инициативния комитет, сформиран от тракийци. Необходимо е да се приложи системен и последователен подход, за да се наложи определението геноцид за трагичните събития през 1913 г. Убеден съм, че обявяването на този ден, когато и да стане това, ще напомня за преживяното от тракийци и ще държи будна съвестта на българските управляващи, които и да са те, както и на световното обществено мнение.

- Каква е позицията и ролята на СТДБ в инициативата „Тракия без граници”?

- Ролята на СТДБ е водеща. Като реализация на тази идея беше създадена Асоциация на тракийските общини в България, която осъществява партньорство със сродните структури в Турция и Гърция. Цялата съвременна дейност на СТДБ има своите европейски измерения в инициативата „Тракия без граници”, превърната в средищна територия за свободно движение на хора, капитали и идеи – създаване на Европейски регион „Тракия” . Идеята е възприета и от управляващите органи на Европейския съюз.

- Какво е участието на СТДБ в честването на такива годишнини, като 100 години от Балканските войни – 1912-1913 г., и 110 години от Илинденско-Преображенското въстание?

- Възстановената през 1990 г. тракийска организация създаде своя съвременна традиция с провеждането на масови прояви на исторически места и дати. Всяка година там по неповторим начин насочваме погледите на съвременното поколение към героичната история на тракийци. В партньорство с държавата и общините организирахме честванията на годишнините. Като радетели на тракийската кауза, която е неотделима част от българската, ние останахме верни на своята традиция и през настоящата година, участвайки в ключови и символни за тракийската организация събития, свързани със 110 години от Илинденско-Преображенското въстание, 100-годишнината от Балканските войни и разорението на тракийци, Национален тракийски младежки събор на “Илиева нива”, Национален тракийски събор „Богородична стъпка”, Национален тракийски женски събор в с. Аврен, Традиционният тракийски събор в Одрин, Националният тракийски гергьовски събор в Поморие, Националният фестивал – Фолклорен венец „Божура”, национален тракийски събор в Кърджали, Националният тракийски събор в с. Славейно и др. Справедливо е да подчертаем, че за отбелязването на юбилейните годишнини сериозен принос има министърът на отбраната Ангел Найденов, който е председател на Националния инициативен комитет за отбелязване на 110-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. По негова инициатива бяха приети съответните постановления на Министерския съвет, с които се ангажира българската държава.
Съвсем скоро в Кърджали бе проведена Национална научна конференция „Трагедията на Тракия през 1913 година”, в която участие взеха видни български учени и изследователи.
Всички празненства, събори, чествания, митинги, национални конференции, кръгли маси и др., събират стотици хиляди хора, свързани с тракийската кауза, дават възможност за среща на тракийци, за поддържането им като общност, за укрепване на колективната памет. Особено важна цел на тези прояви е да намерят място в съзнанието на съвременните поколения българи и съдействат за тяхното патриотично възпитание.
Функциониращият към СТДБ Тракийски научен институт реализира научноизследователски проекти, свързани с изучаването на историята, етнографията, фолклора, географията, диалектите, културата и икономиката на географската област Тракия и на тракийските българи.

/http://argumenti-bg.com/25886/krasimir-premyanov-razorenieto-na-trakiyskite-balgari-e-genotsid