Актуално - Интервюта
 
 


Тракийски дружества
Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ), в интервю за Агенция „Фокус”

Красимир Премянов: Решаването на проблема за обезщетението на тракийските бежанци е отговорност на държавата

Фокус: Г-н Премянов, какви са основните проблеми на наследниците на тракийските българи?
Красимир Премянов: Проблемите на мнозинството български граждани като безработица, непосилни сметки, липса на социална сигурност и перспектива, са проблеми и на наследниците на тракийските българи. Последните обаче имат и проблеми, наследени от историята, касаещи техните имуществени и човешки права. Още през 1990 г. Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ) обяви за своя стратегическа цел обезщетението на тракийските бежанци, не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките права на тракийски българи, чиито имоти в Източна Тракия и Мала Азия са заграбени през 1913 г. от Турция.
Фокус: Какво може да бъде направено за решаването им?
Красимир Премянов: Проблемът за обезщетение на тракийските българи от Източна Тракия и Мала Азия, прокудени от родните им места, е поставян от СТДБ пред президенти, министър-председатели, председатели на Народното събрание, министри, депутати, политици. Тракийската организация успя да го превърне от общонационален в международен през 2008 г., когато по предложение на СТДБ, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент прие резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т.е. със законните права на наследниците им. Във връзка с това СТДБ организира подписка, за да покажем, че подкрепяме и приемаме помощта на ЕС, засвидетелствана в резолюцията на Европейския парламент. Подкрепата на тази подписка с огромно мнозинство има за цел да подскаже, че движението на Турция към ЕС минава и през решаването на този въпрос, за чието съвременно решаване главната отговорност е на българското правителство. Съюзът на тракийските дружества се опита да ангажира и основната законодателна институция в страната чрез Декларацията, която изпратихме на председателите на парламентарните групи в 41-то Народно събрание от участниците в Националното тракийско поклонение „Ден на тракийската памет”, Маджарово 2012. В нея пледирахме Народното събрание да излезе със специална декларация и въпросът за моралното и материално компенсиране за живота и заграбените имоти на нашите предци да бъде един от важните въпроси на нашето политическо и морално ежедневие, защото това за нас е национална кауза и тя може да бъде спечелена само с общи усилия. В Централното ръководство на СТДБ изградихме работна група за компенсациите и обезщетенията, която систематизира доводите на тракийци, но решаването на проблема е отговорност на българската държава.
Фокус: Държавата водила ли е достатъчно преговори с Турция за обезщетяване на наследниците на тракийските българи? Необходими ли са повече и по-настоятелни действия в тази посока?
Красимир Премянов: Двустранните отношения между България и Турция се характеризират с положителни тенденции, но носят сложни и противоречиви исторически белези, а защитата на интересите на тракийските бежанци е един от малкото аргументи в спорните въпроси. България винаги се е стремяла към справедливото решаване на въпроса чрез преговори при стриктно спазване на сключените договори. Турция обаче, неотклонно и твърде успешно се опитва да заобикаля постигнатите двустранни договорености, когато прецени, че не са в нейна полза. Пример за такъв подход е отказът за прилагането на Цариградския мирен договор от октомври 1913 г. и Одринското споразумение от ноември 1913 г., с които се признава статут на бежанци на прогонените българи и се гарантира правото им на завръщане.
По същество тракийският проблем е междудържавен – следователно предмет на международното публично право, а не частен въпрос, в какъвто турската дипломация иска да го превърне. Липсва правно основание в стремежа на турската държава да поставя своите отговорности за решаването на имуществени проблеми в пряка зависимост от други въпроси в контекста на двустранните отношения.
Преди пет години Турция се съгласи да направим съвместна работна група по решаването на имуществените проблеми. Впоследствие инициативата бе провалена, а правителството на г-н Бойко Борисов се правеше, че проблемът не съществува.
Фокус: Искате да кажете, че българските правителства не обръщат необходимото внимание на проблемите на наследниците на тракийските българи?
Красимир Премянов: Със съжаление трябва да констатирам, че българските управници с малки изключения, нямат уважително отношение към историческото минало, в т.ч. и към тракийската кауза, към Съюза на тракийските дружества в България. Така например, правителството на г-н Борисов беше първото правителство, което спря субсидията към СТДБ като към гражданска организация, създавайки по този начин предпоставки за срив на нашата дейност. Контактите с него вървяха трудно, а поставените от нас въпроси не намираха никакъв отговор. Когато ставаше дума за тракийската кауза, за опасни етнорелигиозни процеси в тракийския регион, за тежки дисбаланси в него, за имуществените проблеми на тракийските българи, за откритите въпроси в нашите отношения с Турция, българските управляващи демонстрираха отказ от активност в решаването на проблемите.
Отговорно твърдя, че за първи път от 1990 г. насам се забелязва такова грубо незачитане на тракийските проблеми и организации. За съжаление подобно поведение наблюдаваме и от настоящия български президент, който при посещенията си в Турция не споменава нито дума за тракийските проблеми.
Многократно настоявахме за възобновяване работата на българо-турската смесена комисия и за включване на представители на СТДБ в нейната работа, разчитайки, че чрез това участие ще се реализират резултатите от огромната и дългогодишна историческа, издирвателна и изследователска дейност на съюза по въпроса за обезщетението на тракийци. Предложението ни не беше прието, защото в дневния ред на българо-турските отношения този въпрос просто не стои. Държа да подчертая, че поставянето на въпроса от българските управляващи не би било недружелюбен акт към Турция, с която нашата държава поддържа добросъседски отношения, а опит да се реши по модерен начин един наболял въпрос в междудържавните отношения.
Фокус: Смятате ли, че трябва да има ден на геноцида срещу тракийските българи?
Красимир Премянов: Да, защото този ден ще напомня за преживяното от тракийци, а може и да събуди съвестта на българските управляващи, които и да са те.
Фокус: Какви инициативи на Съюза на тракийските дружества предвиждате да реализирате през настоящата година?
Красимир Премянов: Възстановената през 1990 г. тракийска организация създаде своя съвременна традиция с провеждането на масови прояви на исторически места и дати. Там по неповторим начин насочваме погледите на съвременното поколение към героичната история на тракийци. Като радетели на тракийската кауза, която е неотделима част от българската, ние ще останем верни на своята традиция и през настоящата година, участвайки в ключови и символни за тракийската организация събития, свързани с годишнини от Илинденско-Преображенското въстание, 100 годишнината от Балканските войни и разорението на тракийци, Национален тракийски младежки събор на „Илиева нива”, Национален тракийски събор „Богородична стъпка”, Национален тракийски женски събор в с. Аврен, Традиционният тракийски събор в Одрин, Националният тракийски гергьовски събор в Поморие, Националният фестивал - Фолклорен венец „Божура”, национален тракийски събор в Кърджали, Националният тракийски събор в с. Славейно и други. Всички празненства, събори, чествания, митинги, национални конференции, кръгли маси и други събират стотици хиляди хора, свързани с тракийската кауза, дават възможност за среща на тракийци, за поддържането им като общност, за укрепване на колективната памет. Функциониращият към СТДБ Тракийски научен институт ще реализира научноизследователски проекти, свързани с изучаването на историята, етнографията, фолклора, географията, диалектите, културата и икономиката на географската област Тракия и на тракийските българи. Съвременната дейност на СТДБ има своите европейски измерения в инициативата „Тракия без граници”, превърната в средищна територия за свободно движение на хора, капитали и идеи.
/Агенция „Фокус”, Яница ТАНЕВА

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн