За СТДБ - Петко Войвода
 
 


Тракийски дружества

Петко Киряков Калоянов (18.12.1844 – 07.02.1900), известен като Капитан Петко Войвода, е български национален герой и крупна историческа личност, която се издига до най-възвишения идеал за свобода, за независимост на България и за мир на Балканите.
 

Легендарният войвода е роден в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 км. от Дедеагач, днес гр.Александруполи, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.
 

Петко Киряков става хайдутин през 1861 г., след като турци заклали пред очите му неговия по-голям брат Мате и братовчед му Вълчо. Едва 17-годишен той става защитник на онеправданите и поруганите от турските издевателства. Името му се носело от уста на уста, а смелите и неочаквани набези на неговата чета дават основание на турците да обявят награда за залавянето му. Главата на безстрашния войвода е оценена на 10 хиляди гроша, но той остава неуловим за потерите. През 1863 г. за кратко е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност.

През есента на 1864 г. българският войвода пристига в Атина по покана на гръцкия комитет, който готви въстание за освобождение на о-в Крит. Прекарва зимата като слушател в местното военно училище, където изучава военно дело. Твърдо решен да помогне на критските въстаници Петко замина за о. Капри, за да търси съдействие от италианския революционер Джузепе Гарибалди. Начело на малка дружина гарибалдийци и българи- доброволци Петко войвода се сражава за свободата на о-в Крит и за кратко време си спечелва уважението на всички, осъществявайки редица дръзки нападения, в които се проявява като смел и талантлив военачалник. Именно по това време за първи път е удостоен със званието „капитан”.
 

След потушаването на Критското въстание Петко Киряков предприема продължително пътуване до Египет, Франция и Италия. Когато се завръща, той се установява в Атина, откъдето изпраща призиви към сънародниците си да се вдигнат на всеобща борба за освобождение. Възторжен борец за свобода, прославен защитник на всички страдащи от гнета и беззаконията на поробителя, той апелира и за обща борба на балканските народи срещу турската тирания.


През 1869 година организира военен отряд, с който започва да действа в Родопите, борейки се за освобождаване на планината от турците. Отрядът се превръща в страшилище за османските власти, а местните българи намират в него опора и защита.

След началото на Руско-турската освободителна война Капитан Петко Войвода установява временно управление в Западна Тракия в очакване на руските освободители. След установяване на руската администрация в Одрин, той подпомага активно руските войски и руската администрация за ликвидиране на остатъците на турските войскови части и башибозушките банди. В знак на признателност ген. Скобелев го кани в Русия и го представя на руския император Александър II, който го удостоява с чин капитан от руската армия, с орден за храброст „Георгиевски кръст” и с имение в Киевска губерния.


Начело на своя отряд Капитан Петко Войвода участва в борбите на българите от Източна Румелия срещу загробващите България решения на Берлинския конгрес.
 

През 1880 г. Капитан Петко Войвода се установява във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък.

През 1892 г. като отявлен русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е, измъчван и интерниран в Трявна.
 

През 1896 г. заедно с братята Петър и Никола Драгулеви става съосновател на тракийската организация "Странджа", чиято цел е борба за защита интересите на българското население, останало в пределите на Турция, съгласно решенията на Берлинския конгрес.

Легендарният борец за свобода умира на 7 февруари 1900 год. във Варна.
 

През 1974 г. по сценарий на Николай Хайтов е създаден биографичният телевизионен сериал "Капитан Петко Войвода" с участието на актьора Васил Михайлов в главната роля.

На името на бележития българин е именуван връх Петко Войвода на остров Ливингстън, Антарктида, а в много български градове и села има улици, носещи името на героя.
 

Многобройните паметници на Капитан Петко Войвода, издигнати в България, Италия и Украйна свидетелстват за народната признателност към  делото на войводата.


През 2011 г. посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна”, което е най-високото признание на обществеността на Варна за делото и личността на легендарния войвода.


 

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн