Актуално - Новини 2018-2019
 
 


Тракийски дружества
115 години от Илинденско-Преображенското въстание

На днешния ден се навършват  115 години от Илинденско - Преображенското въстание. Годишнината е повод за равносметка и преклонение пред героизма и патриотизма на борците за освобождение.

В резултат на националноосвободителните борби на българския народ и на Руско-турската война от 1877-1878 г. се поставя началото на Третата Българска държава. Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. очертава граници на България, които  съвпадат с етническите граници на българската възрожденска нация в Мизия, Тракия и Македония.

Водени от своите интереси Великите сили не приемат границите на Санстефанска България и свикват Берлинския конгрес, който разпокъсва българската държава на няколко части.  Откъсването на български територии и предаването им на съседни страни или връщането им в пределите на Османската империя поражда огромно разочарование сред българското население и задълбочава българският национален въпрос, за решаването на който се водят дипломатически преписки, правят се петиции, избухват няколко въстания.

Успешно реализираното през 1885 г. Съединение подхранва надеждите за освобождение  на останалите под османска власт тракийски и македонски българи, които участват в  организираното от ВМОРО през 1903 г. Илинденско-Преображенско въстание.
Тук е мястото да припомним, че срещу българските стремежи за политическа свобода и национално единство противостои не само военната мощ на

Османската империя, но  и установеният политически ред от Великите сили, подписали Берлинският диктат. Това предопределя единствената възможност – да се мобилизират всички вътрешни сили на българското население в Тракия и Македония и чрез повсеместно въстание да привлекат вниманието на европейските държави, да активизират дипломацията на Великите сили и да принудят Османската империя да предостави политическа автономия на двете области.

През януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО, на който в отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на ръководители като Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, се взема решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с решението, Г. Делчев и неговите сподвижници се подчиняват, но полагат усилия за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни.

На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието.

На 4 май край с. Баница е убит Г. Делчев, но въпреки това подготовката за въстание продължава.

След конгреса в Смилево следва нов конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Тракия и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов.

Въстанието избухва в Битолския революционен окръг на 20 юли (2 август), на Илинден 1903 г., откъдето идва и името му. За няколко дни обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гърци. Добронамереното отношение към мирното турско население, дава основание на един австро-унгарски дипломат да запише в мемоарите си:  "Доблестно въстание срещу цяла империя".

На 6 август същата година въстанието избухва и в Тракия. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.

В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република.

В Серския революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика то избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъци между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско.

В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове.

Срещу въстаналото население в Македония и Тракия османското правителство изпраща 300 хиляди добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред заплахата за жестоко потушаване на въстанието, главният щаб отправя молба за помощ към българското правителство.

Правителството в София, предупредено от западните велики сили за неблагоприятните последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не откликва на призива. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник.

За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват исторически извори и мемоари, чиито цифри не се нуждаят от коментар. В Македония и Тракия са станали 239 сражения, в които са участвали 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук.

Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и изклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 били принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.

Въпреки неуспеха си, Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. има огромно значение, защото чрез него поробеното население в Македония и Тракия показва волята си за свобода и националната си независимост. Историците го определят като  връхна точка в националноосвободителното движение на тракийските и македонски българи и тази оценка не подлежи на подмяна. Факт безспорен е, че героизмът в името на свободата и неуспехът на въстанието, са факторите, които подсказват нов подход за решаването на българския национален въпрос.

Илинденско-Преображенското  въстание е един от най-ярките символи на българската памет. В дни като днешния концентрираме вниманието си върху героизма и подвига на главните организатори и ръководители на въстанието като Гоце Делчев, Гьорче Петров, Даме Груев, Борис Сарафов, Анастас Лозанчев, Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Стамат Икономов, Георги Кондолов и др., които са надживели времето и забравата, и служат като мярка за патриотични стойности. Но не бива да забравяме, че героичните ни символи на паметта до голяма степен се дължат и на хилядите безименни герои, без чиято саможертва, усилията на главните ръководители нямаше да значат нищо.

Днес, когато не вярваме на онези, които претендират да ни бъдат водачи,  имаме нужда да си припомним за величавия подвиг на стотиците знайни и незнайни илинденци и преображенци, за да се отдалечим от ежедневието на комерсиалния ни век, лишен от ценности и идеали.

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн