Актуално - Новини 2020-2021
 
 


Тракийски дружества
117 години от Илинденско-Преображенското въстание

Автор: д-р Ваня Ангелова ИВАНОВА

На днешния ден се навършват  117 години от избухването на Илинденско- Преображенското въстание, което е продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Историците изследователи съвсем основателно го определят като  връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи  и тази оценка не подлежи на подмяна.

Илинденско - Преображенското въстание е въстание на българите, останали в границите на Османската империя по силата на Берлинския конгрес, от бреговете на Черно море до Албанските планини включително.

Въстанието избухва в Битолския революционен окръг на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и името му. За няколко дни обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гърци. Добронамереното отношение към мирното турско население, дава основание на един австро-унгарски дипломат да запише в мемоарите си:  „Доблестно въстание срещу цяла империя“.

На 6 август същата година въстанието избухва и в Тракия. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.

В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република.

В Серския революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика то избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъци между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско.

В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове.

Срещу въстаналото население в Македония и Тракия османското правителство изпраща 300 хиляди добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред заплахата за жестоко потушаване на въстанието, главният щаб отправя молба за помощ към българското правителство.
Правителството в София, предупредено от западните велики сили за неблагоприятните последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не откликва на призива. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник.

За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват исторически извори и мемоари, чиито цифри не се нуждаят от коментар. В Македония и Тракия са станали 239 сражения, в които са участвали 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и изклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 били принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.

Въпреки неуспеха си, Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. има огромно значение, защото чрез него поробеното население в Македония и Тракия показва волята си за свобода и национална независимост. Героизмът в името на свободата и неуспехът на въстанието, са факторите, които подсказват нов подход за решаването на българския национален въпрос.

Илинденско-Преображенското  въстание е един от най-ярките символи на българската памет. В дни като днешния концентрираме вниманието си върху героизма и подвига на главните организатори и ръководители на въстанието като Гоце Делчев, Гьорче Петров, Даме Груев, Борис Сарафов, Анастас Лозанчев, Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Стамат Икономов, Георги Кондолов и др., които са надживели времето и забравата, и служат като мярка за патриотични стойности. Но не бива да забравяме, че героичните ни символи на паметта до голяма степен се дължат и на хилядите безименни герои, без чиято саможертва, усилията на главните ръководители нямаше да значат нищо.

Въстаниците демонстрират чудеса от смелост в продължение на месеци и водят неравна борба в името на правото да живеят, да бъдат свободни и обединени в границите на Отечеството.

Примерът на илинденци и преображенци, които със своята кръв и себеотрицание написаха едни от най-героичните страници в българската история, трябва да бъде ясен знак към онези, които претендират да ни бъдат водачи - България стои над всичко!

Исторически извори и литература:

Силянов, Хр. Освободителни борби в Македония, т. I и II. С., 1983

Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878-1944 в документи. Том II. С., 1996

Пандев, К. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1878—1903. С., 1978

Панайотов, Л. Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. С., 1982

Гоцев, Д. Идеята за автономия като тактика в програмата на националноосвободително движение в Македония и Одринско. С., 1983

Филчев, Иван. Тракийският въпрос и тракийското движение в България. С., 2007

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн