Актуално - Новини 2020
 
 


Тракийски дружества
67 години от възстановеното патриаршеско достойнство на Българската православна църква

Автор: д-р Ваня Ангелова ИВАНОВА

Днес, 10 май 2020 г., се навършват 67 години от възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската православна църква.

След падането на България под турска власт през 1396 г. Българската православна църква загубва своята независимост (около 1416 г.), понижена е в ранг на митрополия и нейният диоцез преминава под юрисдикцията на Цариградската патриаршия.

Годините на чуждо владичество съществено променят ролята на вярата и църквата в живота на българския народ. През тези съдбовни за българите времена религиозната принадлежност започва да се отъждествява с българската народностна принадлежност. Въпреки липсата на държавна и църковна организация, въпреки унищожените стотици църкви и манастири, българското духовенство остава достоен духовен водач на своя народ. По време на робството българското духовенство поддържа жив не само спомена за държавността, но и за независимата Българска патриаршия.

В края на XVIII и началото на XIX в. патриаршеската администрация и висшия гръцки клир, решени да реализират „мегали-идеята“ за възстановяване на Византийското имперско наследство, започват елинизацията на чуждоезичното православно население. Повечето епископи и голяма част от градските свещеници са заменени с гръцки клирици. Голяма част от славянските книги и ръкописи са унищожени, за да бъде заличена историческата памет. Това поражда недоволството на българите, които през 20-те години на XIX век започват половинвековна църковно-народна борба за независима църква. Кулминацията е Великденска акция от 3 април 1860 година, с която се отхвърля властта на Цариградския патриарх.

Изострянето на българо-гръцката църковна разпра предизвиква намесата на Великите сили и принуждава турското правителство да се намеси за нейното окончателно разрешаване.

На 28 февруари 1870 г., Високата порта издава ферман за създаването на независима българска църква под името „Българска екзархия”.

На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран видинският митрополит Антим I (1816-1888). Неговото име е свързано с борбите на тракийци за независимост и за съхранението на българската им идентичност. За тракийци Антим Първи е не само един от тях, но и духовен водач за национално освобождение на България. Веднага след неговия избор за екзарх започва назначаването на митрополити и епископи.

Цариградската патриаршия възприема този акт като силна политическа заплаха за своето господство и през септември 1872 г. обявява новоучредената Българска екзархия и нейните водачи за схизматични.

Едва след края на Втората световна война са създадени условия за вдигането на схизмата, поставила Българската църква в неeстествено междуцърковно положение и довела до  изостряне на българо-гръцката църковна разпра.

На 22 февруари 1945 г., след заседание на Св. Синод на Патриаршията се обявява вдигането на схизмата с прочитане на изготвения за целта специален „томос” от страна на Вселенския патриарх Вениамин.

На практика през февруари 1945 г. диоцезът на Българската православна църква е свит само в държавните граници, но тя получава признание на пълната си независимост (автокефалия)  и заема своето място сред поместните православни автокефални църкви.

На 10 май 1953 г. Църковно-народен събор възстановява патриаршеското достойнство на Българската православна църква и избира за патриарх Пловдивският митрополит Кирил (1953 - 1971).

Днес, възстановеното през 1953 г.  патриаршеското достойнство на Българската православна църква, ще бъде тържествено отбелязано във всички епархии в страната.

В столицата патриарх Неофит ще оглави празничен молебен в катедралата „Свети Александър Невски“.

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн