Книгата "Сеячът на безсмъртие" на Елена Алекова носи подзаглавие "Думи за Николай Хайтов".

Не ме изненада с появата си. Защото годините, за които авторката разказва, времето на най-яркото присъствие на Хайтов в литературно-обществения живот на българските писатели, е и мое време, бях вътре в протичането, в сблъсъците и превратностите, и имах възможността да намирам точното си място в позициите и винаги се оказвах в компанията и на големия писател и човек от Яврово, до автора на "Шумки от габър", този поет по душа родопчанин, и до напористата поетеса от Мугла, дошла от московския литературен институт "Максим Горки" - Елена Алекова, чийто глас още с първото й участие в един национален дебат прозвуча запомнящо се, респектиращо - става дума за финалния акорд в спора за филма "Гори, гори, огънче". Още в тези първи дни тя се оказа на страната на големия писател и неин земляк. Тя даде да се разбере, че светът на Хайтов е цяла галактика и тази галактика я привлича. И тя наистина потъна в нея, за да я преоткрие и изследва за себе си, със свои очи. Тя се втурна в дълбочините на Хайтовия свят, а аз на свой ред й придавах ускорение - представяйки книгата й в "Старинният файтон".

Да си призная, имаше време, когато нейната литературна продуктивност ме притесняваше. Особено когато се раждаше двутомният й роман в стихове "Милена". Имаше мигове, когато на езика ми беше да й кажа: "Спри. Помисли. Не бързай..." Сега, когато вече чета и препрочитам нещата в книгата й, и преди всичко отношението на Хайтов към нея и към това произведение, наречено роман в стихове, виждам с какви хора съм си имал работа. И с това си обяснявам вълненията ми от четенето и препрочитането на книгата "Сеячът на безсмъртие". Това е много стойностна книга, хубава, ценна книга. Жалко, че читателите на българската книга, пък и въобще четящите люде, катастрофално намаляват...

Чета отново тази книга за последния велик българин, загрижен за народ и родина, за отечество, и се изпълвам с разнопосочни мисли и съжаления, със съждения и сказания от преди сътворението на света, какъвто раздел има в книгата на Елена Алекова... В този раздел е пътуването на поетесата из галактичните пространства на Николай-Хайтовото творчество. Но то не свършва там, а преминава в следващия раздел на книгата - "Сеячът на безсмъртие". Елена е разгърнала Хайтовото животоописание "През сито и решето". И виждам още в началото, че тя говори с възхита за своя любим земляк, за този голям български писател, защото е подчертала дебело, че това е животоописание, сято и пресявано неведнъж и дваж от времето, от опита, през пролуките на пулсиращата, жива съвест и омъдряването в преживените "драгости и патила". И Елена Алекова казва, че тази книга е писана в предчувствие за смъртта... И се натъквам на риторичния въпрос: Защо му беше нужна цялата тази борба? Отговорът на този въпрос е може би в книгата "Троянските коне". Тук цитатът на авторката се натрапва и на моя отзив: "Правя всичко това само по вътрешно убеждение и искам да помогна, пише Хайтов. Аз се съпротивявам, това значи - съм жив!.. Защото обичам България. И каквото съм, аз съм благодарение на българския народ и на българския език. Имам дълг към този народ, казва на всеослушание Хайтов, но глухите от новата политическа класа продължават да казват "тая страна"..."
Ето - това е Хайтов. Не ми се ще да казвам, че е последният мохикан на изчезващия български дух. Защото искам той да продължи своя живот...

За Хайтов се написаха доста книги. Броят им ще расте. Но тази - на Елена Алекова, е моят фаворит. Защото видях отново как се милее за род и родина, как се гори до последния миг за България, как трябва да се живее, дори когато си обречен. В един разговор на Елена с Хайтов в края на неговия живот тя го пита не би ли отговорил на поредните нападки, а той й казва, че вече разговаря с Бога...
------------
Представяне на книгата организират днес от 18 ч. в аулата на СУ "Св. Климент Охридски" Съюзът на тракийските дружества в България, СУ "Св. Климент Охридски", Литературната гостоприемница при НЧ "Д-р Петър Берон", НЛС "Старинният файтон" и издателство "Български писател". Водеща ще бъде Надежда Захариева с участието на Христина Лютова, Велин Георгиев, Вели Чаушев, Никола Радев и Стоян Райчевски.

/Велин Георгиев, в. „Дума”