Архив - В медиите 2011-2019
 
 


Тракийски дружества
Руският император Александър ІІ дарява икона на Капитан Петко Войвода за големите му заслуги към руската армия. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”.

Фокус:Г-н Димитров, какво ви разказаха дарителите на иконата на Света Богородица с младенеца, която е била дар от руския император на капитан Петко Войвода?
Божидар Димитров: Гражданите Георги Илиев и Веселин Кръстев не знаят много. Техният приятел инж. Васил Нонински е живял сам, в края на септември получил някаква криза. Те се грижили за него, настанили са го в болница, а там са казали, че има последен стадий на рак. Те са били неотлъчно с него, до смъртта му, били са големи приятели. Той им е казал, да вземат от апартамента въпросната икона и да я дарят на НИМ, това било последното му желание. По отношение на иконата им разказва, че това е икона, подарена на Капитан Петко Войвода от руския император за услуги, които е извършил на руската армия през Руско-турската война (1877 – 1878). Капитан Петко Войвода действително оказва големи услуги на руската армия със своята голяма чета, която се води „българска тракийска дружина” (това е официалното и име). Но най-голямата услуга върши след края на войната, когато в Източните Родопи избухва така нареченият Сенклеров бунт. Сенклеровият бунт е организиран сред турското и българо-мюсюлманското население (помашкото, както го наричат в Източните Родопи и по Беломорието), които отказват да влязат в областта Източна Румелия, както е предвидено дори по Берлинския договор. Руснаците вече не могат да действат, тъй като има примирие и със задачата да разгроми този бунт се наема Капитан Петко Войвода. Разбира се, той тайно получава от руснаците по-модерно оръжие, въоръжава голяма част от българското християнско население, което влиза в малката му армия и нанася тежки поражения до разгром на т. нар. въстаници. Тяхното въстание също е инспирирано от турската държава, а с организацията му пряко се занимава английският полковник Сенклер, който има големи имоти в новоосвободена България, и който, естествено, не иска да ги загуби.
Ние се помъчихме да установим - кога Петко Войвода може да се е срещнал с руския император и установихме месеца, през който са се срещнали. През 1879 г. ген Скобелев, герой от Плевенската епопея е поканил капитан Петко на свои разноски в Русия и през юни е получил аудиенция при император Александър ІІ. Александър ІІ дарил Капитан Петко Войвода освен с тази икона, и с най-високото руско военно отличие – „Георгиевски кръст” първа степен, и с имение – това е много интересно - на огромна стойност – 160 хиляди златни рубли в Киевска губерния. Капитан Петко Войвода остава в Русия цяла година, но не му харесал животът там, блазнела го България. Продава имението си и се завръща в България, където се установява в град Варна. Че иконата идва от Варна, си личи по един силно изтрит надпис на гърба, където четем с труд „Люба и Крис Петкови” – очевидно от семейството на капитан Петко Воевода. Известно е, че той се жени във Варна, там е привлякъл и свои други роднини – дали са преки негови потомци тези две жени или негови роднини – не зная. Но очевидно господин Нонински е имал някаква връзка с тях. За съжаление, той е починал и не можем да разпитаме други живи представители на рода, поне на господин Нонински, дарителя, няма. Това е, което сме научили засега за иконата.
Фокус:Има ли нужда от реставрация тя?
Божидар Димитров:Не. Тя е в идеално състояние запазена, само дървената кутия е поолющена, но това не е проблем. На иконата нищо й няма – тя е от сребро с позлата – благородни метали. Не са претърпели никакви повреди през времето защото са били и добре защитени в тази кутия, която е със стъкло.

/Агенция "Фокус"

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн