Събития - Национални
 
 


Тракийски дружества
Тържествено честване на Деня на Тракия и 105-тата годишнина от Одринската епопея

Автор: д-р Ваня Ангелова ИВАНОВА

Денят на Тракия и тази година бе честван тържествено в София и в цялата страна. Тържествата, организирани от Съюза на тракийските дружества в България, тракийските дружества в страната и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, посветени на Деня на Тракия и 105-тата годишнина от Одринската епопея,  започнаха със заупокойни молитви и продължиха с тържествени ритуали за поднасяне на венци и цветя пред паметниците на героите.

Традиционно тракийските българи и българската общественост, заедно с армията и църквата, почитат 26 март, който е признат официално и като Ден на Тракия с правителствено Постановление № 62 през 2006 г.

Тържественото поклонение в София бе организирано от Съюза на тракийските дружества в България, Столична голяма община и СОСЗР.

Поклонението започна със заупокойна молитва в памет на загиналите герои на Тракия, която беше отслужена в храм „Св. Николай Софийски-Нови”.

Тържеството бе уважено от Румен Радев - президент на Република България, генерал Ангел Марин - вицепрезидент на Република България (22 януари 2002 - 22 януари 2012), Валери Симеонов – вицепремиер, Йорданка Фандъкова - кмет на Столична община, доц. д-р Тодор Чобанов-заместник - кмет на Столична община, Илиян Янчев - кмет на Малко Търново, ген. (о.з.) Златан Стойков - председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, депутати, представители на политически партии, представители на ВК на СТДБ, председатели на тракийски дружества от страната, потомци на тракийци, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, граждани и гости на столицата.

В приветствено слово към събралото се множество Кр. Премянов – председател на СТДБ, припомни подвига на българските войни, загинали за освобождение и обединение на Отечеството и трагедията на тракийските българи. Той акцентира на необходимостта от обединение на нацията, на държавници, общественици и политици в името на България и изтъкна, че пример за това трябва да се черпи не само от историята, но и от днешния ден, в който пред паметника на Одринци са събрани представители на институции и граждани, изповядващи различни политически идеи, но обединени от уважението пред паметта на предците.

В словото си кметът на София Йорданка Фандъкова заяви:

„В Деня на Тракия съпреживяваме трагедията на тракийските българи, принудени да потърсят убежище в границите на освободена България и станали изгнаници в собствената си родина. Днес отдаваме почит и на тяхната воля да съхранят родовата си памет и на неуморните им усилия да запазят и предадат на поколенията богатото си културно наследство”.

„На 26 март 1913 година е превзета непревземаемата дотогава Одринска крепост - завършва една от блестящите операции на Българската армия през Балканската война”, припомни столичният кмет. Градоначалникът на София благодари на  Съюза на българските тракийски дружества за  доброто сътрудничество и припомни, че през 2007 година, с решение на Столичния общински съвет, площад в район „Слатина” е получил името „Михаил Герджиков”, виден деец на революционното движение за освобождение на Македония  и Тракия. „По инициатива на Столичната община и Съюза на тракийските дружества една от новостроящите се станции на софийското метро ще носи името „Тракия”, каза още столичният кмет.

В словото си Румен Радев - президент на Република България, обобщи смисъла на този ден за всички българи, като подчерта, че изтреблението, преследването и разорението на тракийските българи е горчив урок, който не трябва да забравяме. Според Румен Радев, въпросът за дължимите обезщетения за имотите на тракийските бежанци не може да бъде премълчаван от никакви съображения

„Преди 105 години на днешния ден, камбаните на „Александър Невски” възвестиха падането на Одрин. Тази славна военна победа бе триумф на българския национален дух, въплътен във войниците и командирите по бойните полета на Тракия. Но тази победа остана в хрониките. Последва я политическо поражение, довело до една от най-големите национални трагедии. Изтреблението, преследването и разорението на тракийските българи е горчив урок, който ние не трябва да забравяме“,  заяви президентът Румен Радев. В изказването си той подчерта, че разрушените домове и прекършените съдби на тракийските българи не са успели да изпепелят родовата памет и надеждата, че справедливостта някой ден ще възтържествува. От семействата на бежанците израснаха нови поколения. Вие сте тук и продължавате да бъдете обединени в тракийските дружества, които пазят традициите и благородния завет „Не забравяйте, но не отмъщавайте“, заяви още държавният глава.

„Паметникът на Одринската епопея ни напомня и днес, че българският войник изпълни с храброст и всеотдайност своя дълг към тракийци, но воинската доблест и храброст не могат да изкупят слабостта на политиците, както на някогашните, така и на днешните“, посочи Румен Радев.

Президентът бе категоричен, че в този славен ден, Деня на Тракия, мястото на всеки български държавник е сред потомците на бежанците. „Да поискаме прошка, да почетем жертвите, да ви чуем и заедно да отстояваме правата ви на български граждани“, подчерта президентът Радев.

„Въпросът за дължимите обезщетения за имотите на тракийските бежанци е част от този ангажимент и той не може да бъде премълчаван от никакви съображения. Това е въпрос на справедливост и на национално достойнство”. С тези думи българският държавен глава се обърна към наследниците на тракийци и добави, че търсенето на решение на този казус не е анахронизъм, а е част от съвременния европейски прочит на историята.

„Българското общество няма да допусне историческата истина да се преиначава, а горчивите факти да се замитат под килима на геополитическите съображения“, добави президентът, според когото „така може би донякъде ще изкупим и дълга си пред нашите предци”. „Много от тях си отидоха с отворени очи, защото душите им останаха завинаги по родните места в Одринска и Беломорска Тракия“, отбеляза в словото си Румен Радев.

Бе огласен и поздравителен адрес от г-жа Цв. Караянчева - председател на  44-тото Народно събрание.

В тържественото поклонение се включиха ученици от I-во СУ „Пенчо П. Славейков”, от гимназия по хлебни и сладкарски технологии в гр. София  и тракийска фолклорна група от Несебър.

С падане на колене и едноминутно мълчание всички почетоха и паметта на героите от Одринската епопея.

Честването продължи с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Одринци и пред паметника на духовния водач, будител и политик с тракийски корени Екзарх Антим I.

Денят на Тракия продължи в голямата зала на БАН. Вечерта бе отрита с академично слово на проф. Стати Статев - ректор на УНСС и член на Централното ръководство на СТДБ.

От катедрата на водещия, духовен и експертен център на България, акад. Георги Марков - член на ВК на СТДБ, член кор. Васил Проданов - директор на ТНИ и проф. Светозар Елдъров представиха пред препълнената зала в БАН следните издания на СТДБ, ТНИ и издателство „Захарий Стоянов”:

• „Разорението на тракийските българи 1913“ от Любомир Милетич (на български и на английски език);

• „Източнотракийският въпрос в българо-турските дипломатически отношения 1913-2016“ от Боряна Бужашка;

• „Известия на Тракийския научен институт“, кн. 16, включваща материалите от проведената на 4 декември 2017 г. конференция „Балканите след референдума в Турция“.

В края на вечерта председателят на СТДБ благодари на всички, съпричастни към тракийската кауза и изрази надежда, че с общи усилия на учени от БАН и ТНИ ще бъде реализиран и следващият проект - издаване на Енциклопедия Тракия.
 

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн