Актуално - Новини 2018-2019
 
 


Тракийски дружества
Тракийци положиха цветя на паметната плоча на Любомир Милетич в София

155 години от рождението на  летописеца на тракийското разорение


Днес се навършват 155 г. от рождението на академик Любомир Милетич - първият български учен, описал геноцида над тракийските българи през 1913 г. Той е автор на фундаменталния труд ,,Разорението на тракийските българи”, който описва историята на Тракия и българската трагедия през Междусъюзническата война.

Представители на Съюза на тракийските дружества в България, Тракийския научен институт, Тракийско дружество „Тракия”, гр. София и Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ поднесоха цветя от името на тракийци и потомците на тракийските бежанци на паметната плоча на Любомир Милетич в София на ул. „Шипка“ 21. Слова за бележития български учен произнесоха потомците на тракийски бежанци Стоян Райчевски и  историкът Георги Илиев.

Любомир Милетич е роден на 1 (13) януари 1863 г в гр. Щип, един от центровете на българското Възраждане в Македония и умира на 1 юни 1937 г. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич. В средата на 19 век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония, между които - Велес (1859-61) (където се жени за Евтимия (Евка) Наумова хаджи Попдаова - майката на Любомир Милетич) и Щип (1861-1863). Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватско, България, Босна и на други места. Любомир Милетич следва славянска филология в Загреб и Прага. През 1898 г. е приет за действителен член на Българското книжовно дружество, по късно - Българска академия на науките, която дълги години ръководи като подпредседател (1911-1925г.) и председател (1925-1937г.) на Управителния й съвет. Един от основателите и преподавателите на Висшето училище в гр. София, прераснало по-късно в Софийски университет „Кл. Охридски“, чийто ректор става на два пъти (1900-1901г., 1921-1922г.). Той е почетен доктор и дописен член на много чуждестранни академии и научни дружества.

Академик Милетич е виден общественик и български патриот, който живее, радва се и страда с постиженията и неуспехите, с величието и погромите на България в усилията й да реши въпроса за националното освобождение и обединение на българския народ. След погрома на Илинденско-Преображенското въстание записва и впоследствие публикува спомените на видни революционни дейци , които са важен извор за историята на освободителните борби.

Любомир Милетич съпреживява силно трагедията на българското население в Източна и Западна  Тракия през 1913 г. и на три пъти пътува в земите, присъединени към България по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който се слага край на Междусъюзническата война. През зимата на 1913 и пролетта на 1914 г. той се среща със стотици българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се преселят в България, където първоначално живеят при крайно трудни условия. Академик Милетич пътува по свой личен почин, ръководен от дълбокото си чувство на състрадание към жертвите на големите насилия и жестокости, извършени от турските войски и башибозушките отряди върху българското тракийско население. Фотоапаратът, който носи със себе си, му дава възможност не само да види извършените безчинства, но и да ги запечата върху богат снимков материал, част от който е приложен към неговата книга.

В публикацията си академик Л. Милетич цитира, преразказва или предава разказите на обикновените хора, с които се среща. Към всичко чуто и видяно той се отнася критично, за да установи неговата истинност. Така сведенията му добиват достоверност и могат да се използва като един от важните извори за изучаване на събитията в Одринско и Беломорска Тракия през лятото и есента на 1913 г. Те свидетелстват за стотиците кървави убийства, изгарянията на цели села, изнасилвания на млади жени и девойки, убийства на малки деца и старци, които действат потресаващо върху съзнанието на читателя. Особено потресаващи са жестокостите, извършени над българското население в гр. Фере. Тях авторът сравнява с жестокостите в с. Батак. Но Батак, пише той, е само едно село, а в Западна Тракия са извършвани масови кланета в цели 17 села. И само там ли? В Армаганската долина, където според него са избити голям брой българи, техните кости стоят непогребани цели два месеца.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбохърватски, руски. Сред тях са и ценните трудове на тракийска тематика: „За Тракия“, „Родна Тракия”, „В Македония и Одринско“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой”, „История на Гюмюрджинската република”, наред с основния му труд „Разорението на тракийските българи през 1913 година”, а така също и многобройните публикации и доклади, свързани с драмата на тракийските българи през 1913 година.

Тракийските българи с дълбока почит се покланят пред неговия живот и сътвореното от него в тяхна памет.

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн