Актуално - В медиите
 
 


Тракийски дружества
Евродепутатът Евгени Кирилов: Препоръчахме Сърбия да осигури развитие на района, където са българите от Западните покрайнини, Агенция Фокус

Евродепутатът Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Кирилов, стана ли въпрос за междусъседските отношения, когато се обсъждаше Докладът за напредъка на Турция за 2011 г. във Външната комисия?
Евгени Кирилов: Въпросът за добросъседски отношения, особено със страните-членки на Европейския съюз и с другите съседни страни и Турция, винаги стои. Поправки и идеи в областта на подобряването на добросъседските отношения съществуват във всеки един доклад за Турция.
Фокус: За България по-конкретно, във връзка с имотите на тракийските бежанци?
Евгени Кирилов: Приета беше конкретна поправка за имотите в Резолюцията през 2008 г. Тук не е прието да се повтарят конкретни поправки, но тъй като двустранните преговори засега не дават някакъв резултат, с колегата Вигенин, решихме да внесем една поправка, в която се напомня за урегулирането на нерешени двустранни въпроси, включително и що се касае за неизпълнените международноправни ангажименти на страната. Тъй като преговорният процес с Турция не е тръгнал активно все още, и конкретните глави, които засягат подобни взаимоотношения, все още не са отворени, по въпроса трябва да се действа докато се изчерпят всички възможности на двустранна основа. Текстът, който внесохме, и който беше приет днес от Комисията, беше едно напомняне за старата поправка, която внесохме и нещо, което важи, когато се отвори съответната глава на преговорите по присъединяването на Турция.
Фокус: Ако има по-голяма активност в България от организации, например Съюзът на Тракийските дружества е доста силен като структура, това би ли било от полза, или не биха се съобразявали с това, когато се разглеждат бъдещи доклади?
Евгени Кирилов: На европейско равнище това, което е направено е предостатъчно. Аз съм се срещал с наследници на прогонените тракийци, запознат съм с проблема и не случайно още 2008 г. го поставих. Но - да се действа тук, в случая е - да се чука на отворена врата. Тези въпроси могат да се повдигат, когато се отворят съответните преговорни глави между Европейската комисия и Турция. На този етап нещата трябва да се пресират, да се движат на двустранна основа в рамките на съществуващата работна група между България и Турция. Сигурен съм, че и Съюзът на Тракийските дружества е в диалог с нашето Външно министерство. Доколкото знам има и някои турски претенции, но те са много по-малки. Във всички случаи трябва да се изчерпи капацитетът на двустранните преговори, за да може да постави после, при отварянето на съответните глави, вече въпросът по друг начин. Ако ние на двустранна основа не сме достатъчно активни, рискуваме от Европейската комисия да кажат „Вие досега какво сте направили?”.
Фокус: Кога се обявява за изчерпана една такава активност на двустранна основа?
Евгени Кирилов: Трудно е да се каже. Изчерпана се явява при един постоянен отказ да се разглежда този въпрос. Той не трябва да бъде единичен акт. Достатъчно е, на редовните срещи от българска страна, да се поставят достатъчно аргументи в името на добросъседството, тъй като Турция търси възможности да развива добросъседските отношения, и би трябвало, със силата на правните аргументи, нашите дипломати да защитят интересите на тракийските бежанци.
Фокус: В доклада за Сърбия също сте предложили текст с вашия колега Кристан Вигенин, за какво се отнася той?
Евгени Кирилов: Отнася се до българското малцинство в Сърбия, като ние го отнасяме като цяло до политиката на Сърбия към малцинствата. Става въпрос за създаване на условия за културната самобитност, за действията на културни центрове, което беше прието като текст. От друга страна, аз имах и допълнителни поправки, свързани с икономическото развитие и трансграничното сътрудничество, тъй като тези райони – Югоизточна Сърбия, по една стара традиция, още от бивша Югославия, не се развиваха икономически и социално. В тях има и други малцинства. В един доброжелателен тон, изказахме препоръка да се обърне внимание на социално-икономическото развитие на територията, където живеят тези малцинства, включително и българското.
Фокус: По-конкретно, чрез какви форми може да се развие трансграничното сътрудничество и как европейските институции помагат за това?
Евгени Кирилов: Това е именно тази препоръка - за откриване на нови гранични пунктове, където населението може по-спокойно да се движи. Визовият режим беше улеснен и няма пречка от тази гледна точка. Сърбия в последно време направи доста сериозни крачки и се надяваме този Европейски съвет да утвърди поканата за членство. Естествено, следващият ход - е да започнат конкретните преговори за членство на Сърбия. Това създава условия за допълнително активизиране на трансграничното сътрудничество и тук ние би трябвало да се възползваме и от възможностите, които ни предлага Европейската комисия, където редица проекти биха могли да се финансират. Главното все пак са тези контролно-пропускателни пунктове, където населението от двете страни на границата ще може съвсем свободно да се движи, да се развиват бизнес контактите между малки и средни фирми от двете страни, което значително ще подобри условията за икономическо развитие. Тези райони и от двете страни на границата, в миналото са били най-слабо развити.
Фокус: Каква е ролята на местните власти в по-интензивното икономическо развитие от двете страни на границата, по-специално българските общини като Кюстендил, Благоевград, имат ли потенциал?
Евгени Кирилов: Потенциал винаги има и трябва да се насочим към тези проекти, защото именно проектите за трансгранично сътрудничество се финансират приоритетно от Комисията. Тук общините трябва да са малко повече информирани от централната власт, да подготвят нужните проекти, и най-важното - да поддържат тези междусъседски връзки с общините от другата страна. Това е първото условие двустранно да се развият, да се обсъдят тези проекти за трансгранично сътрудничество. Идеи могат да се намерят и общините от двете страни на границата имат тези идеи, въпросът е да се пристъпи към конкретни действия, защото това е и в интерес на българите, които живеят в западните покрайнини.
Фокус: На заседанието на Комисията стана ли въпрос за така нареченото влашко малцинство, което е поискала Румъния, да бъде признато от Сърбия с оглед на кандидатурата й за започване на преговори?
Евгени Кирилов: Имаше подобни поправки, включително и българските колеги откъм Народната партия, бяха внесли за различни малцинства, но докладчикът специално увери, че относно повдигането на статута на малцинствата в Сърбия, той специално ще напише писмо до сръбските власти, за да се обърне внимание на техните права и отношението към малцинствата. Във всички случаи, всички малцинства трябва да се третират еднакво, защото има известни съмнения, че едни са третирани малко по-добре от други. Става дума за възможности за развитие на тяхната културна самобитност и инициативите свързани с повдигане на техния статут.
Фокус: Освен доклади за Турция и за Сърбия, разглеждани ли са доклади и за други Балкански държави?
Евгени Кирилов: Мина докладът и за Черна гора. Отделно предстои и да се обсъди и ситуацията с нашата съседка Македония. Във всички случаи вниманието, което се отделя на Западните Балкани, е доста силно, с оглед - да им се даде перспектива за бъдещо членство, но това изисква изпълнение на всички критерии, които са поставени.

/Агенция "Фокус"

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн