Актуално - Интервюта
 
 


Тракийски дружества
Българите в Украйна са за цивилизован изход от кризата и за запазване целостта и единството на страната

С Антон Киссе, председател на АБУ и депутат във Върховната Рада на Украйна,  разговаря Ваня Ангелова Иванова

Антон Киссе е президент на Асоциацията на българите в Украйна и депутат във Върховната Рада от 142 едномандатен избирателен район - Одеска област, съпредседател на парламентарната група за приятелство с България в Украинския парламент.

В: Г-н Киссе, какво се случва в Украйна?

В Украйна се наблюдава доста напрегната ситуация, на места демонстрациите прерастват в безредици и окупация на обществени сгради в Киев и в някои областни центрове. Протестите започнаха по инициатива на опозицията, след като Украйна отказа да подпише споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС по време на срещата на „Източното партньорство“ във Вилнюс, мотивирайки се, че не може да прекъсне икономическите отношения с Русия.

В: Това означава ли, че украинският народ не беше добре информиран както за съдържанието на преговорите с ЕС, така и за важността на връзките с Русия?

В продължение на три години в Украйна се обсъждаше предстоящия процес на асоцииране на страната към Евросъюза, без да има широка дискусия в средствата за масова информация, че асоциирането не е равнозначно на членство в ЕС. А  покана за членство в ЕС не е отправяна към Украйна. На практика случилото се във Вилнюс беше изненада за украинския народ. От това се възползва опозицията, която организира протестите.
Уместно е да припомня, че  Украйна поиска от Европейския съюз 20 млрд. евро помощ, за да подпише споразумението за асоцииране, за да се подготви по-добре за присъединяването към ЕС и да се справи с неотложните финансово икономически проблеми. Брюксел отказа с аргумент, че  договорените условия не могат да се променят. На украинските неотложни потребности се отзова Русия, която отпусна 15 млрд. долара и намали с 40% цената на газа за Украйна. И по този въпрос нямаше  своевременна информация.

В: Според Вас, украинските власти реагираха ли адекватно на протестите?

Отчитам като грешка на ръководството на Украйна, че не  реагира своевременно на протестите, а също така, че не предотврати тяхното разрастване. Нагнетената обстановка доведе и до човешки жертви. Допълнително напрежение се създаде след приемането на законите, регулиращи дейността по време на митинги. Такива закони съществуват в редица европейски страни, но при нас не  трябваше да се приемат в този момент,  защото предизвикаха противопоставяне, а опозицията получи подкрепата на много негативно настроени хора. Голяма част от законите, които бяха приети от началото на годината, касаещи правото на хората да участват в митинги и наказанията,  свързани с нарушения по време на протестни демонстрации, се отмениха. Но напрежението вече беше голямо.

В: Може ли да се очаква, че от протестите ще се възползват крайно десни националисти, ксенофоби и антисемити?

Малко известен факт е, че в протестите участват крайнодесни националисти и антисемити, които са в основата на нападенията срещу правителствени сгради. Има много хора с крайни възгледи, които не признават  и не се съобразяват с ничия воля -  нито на властта, нито на опозицията. Диалог между управляващите и опозицията има, но между тях и крайните – не, което заплашва ситуацията да излезе от контрол. В този случай международната демократична общност и истинските патриоти за единна и демократична Украйна, трябва да неутрализират тази опасност, позовавайки се на Конституцията и законите на страната, и на нормите на международното право.

В: Поводът за протестите е ясен, но кои са причините, довели до тази ситуация?

Права сте, повод за протестите се намери. Но причините са доста по-сериозни и могат да бъдат групирани като социално икономически, вътрешнополитически и външни. Политическа система на Украйна е оформена от партии, които нямат сериозни идейно програмни различия. На практика украинските политически партии са участници в състезание кой да има по-голямо икономическо влияние и права. По това кой управлява се ориентират олигарсите, които също влияят на сегашните събития. Нито една от съществуващите партии няма виждане за решаване проблемите на хората. Външните причини са свързани с геополитически интереси на Великите сили и опита да се намали  влиянието на украинско-руските отношения.

В: До каква степен влияят външни фактори на протестите?

Трудно измерима е степента на влияние на външните фактори, но тя е  факт, защото Украйна е страна със стратегическо местоположение - граничи с Русия, с ЕС, а през Черно море с Турция. Искам да припомня, че в началото на ХХI век тя беше част от т.нар. цветни революции, разиграли се в държавите от постсъветското пространство, за да се намали руското влияние, но и те не промениха в положителна посока положението на украинския народ.

Стратегическата линия, която е поела Украйна, е поетапно присъединяване към Европейския съюз, но пътят ще бъде много дълъг, защото трябва преди всичко да защитим своите икономически въпроси. А стратегията на Европейския съюз остава неизменена - да откъсне Украйна от икономическо пространство, към което принадлежи и да обезпечи пазари за своите продукти. Икономиката на Украйна е зависима от Русия, защото след разпадането на Съветския съюз, останаха много смесени предприятия, които трябва да работят. Така например за един самолет се правят части и в Украйна, и в Русия. Ако двигателите са от Украйна, другите части са от Русия. Машиностроенето  на двете страни е обвързано, то е комплексно и ние не можем да допуснем тези заводи да се закрият, защото хиляди хора ще останат без работа и заплати.

Ние очакваме от европейската интеграция да открие възможности за модернизация и икономически възход на страната. Основание за това ни дава примерът с  Полша - когато тя  встъпи в Европейския съюз, получи огромен финансов ресурс. Нещо повече, дълговете на Полша бяха опростени, а една България не получи почти нищо, което обяснява огромните проблеми пред нея. Изводът е, че всяка държава трябва да търси своя интерес на производител, защото когато се унищожават производства, се закриват работни места,  а това поражда огромни социални проблеми.

В: Каква е позицията на българите в Украйна?

Следят внимателно ситуацията, преживяват случващото се и се надяват Украйна да излезе цивилизовано от тази ситуация. По-младото поколение очаква от асоциирането на Украйна  в ЕС откриване на по-добри възможности за реализация и развитие. По-голямата част от българската диаспора обаче, се отнася с чувство на реализъм към развиващите се процеси и е привърженик на балансирани отношения между ЕС и Русия, което се  дължи на историческото минало на украинските българи. Когато преди два века българите са търсили спасение от турското робство, Русия  ги е приела и е предоставила територия за най-голямата българска общност в чужбина. За тези българи Украйна се е превърнала във втора родина, но едновременно с това не искат да има противоречия с Русия.

В: Съществува ли опасност Украйна да бъде разделена?

Евентуално разцепление на страната ще донесе нова трагедия за украинския народ. Това не трябва да се допуска. Конституцията на Украйна може да послужи като гаранция за нейната териториална цялост. Нито една парламентарно представена политическа сила не пледира за  разделението на страната.

Ако някой призовава  за разделение на Украйна, трябва да носи политическа и наказателна отговорност.

Ако днес се направи референдум сред българската общност в Украйна дали страната трябва да бъде разделена, отговорът ще бъде категоричен в полза на запазване целостта и единството на страната и за цивилизован изход от кризата.

 

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн