Автор: Искра Чернева

Съюзът на тракийските дружества в България и тракийско дружество „Тракия“, София, почетоха паметта на Любомир Милетич (14.01.1863 – 1.07.1937)  с поднасяне на цветя  на паметната плоча  пред дома му на столичната улица „Шипка“ 21.  Изтъкнатият учен, езиковед, етнограф, диалектолог и фолклорист  е  наследник на Миле войвода от Одрин.  Именно интересът към тракийските му корени и трагедията на българските бежанци от Одринска Тракия го вдъхновяват да напише книгата си „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, която се превръща в библия за българските тракийци и техните наследници в защита на справедливата им кауза.

Завършвайки висшето си образование в Прага през 1885 г., Любомир Милетич посвещава значителна част от живота си на славистиката, езикознанието и изучаването на диалектите в българския език. От 1892 г. той дълги години е ръководител на  Катедрата по Славянски филологии и на Историческия факултет. Ректор е на Софийския университет и преподавател. Полага основите на славянското езикознание в България и обучава много свои ученици-последователи в областта на славянската филология и българския език.

Любомир Милетич е и виден общественик. Отблизо  следи процесите в Македония и Одринска Тракия,  както и дейността на македонските и тракийски дружества там. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание на 2 август 1903 г. той използва своя авторитет  на признат учен в славянските страни, за да ги привлече на страната на  въстаналите българи в подкрепа на борбата им за националното обединение на България.  След това той и много видни общественици са убедени, че българите трябва да се борят за свободата на сънародниците си в Македония и Одринска Тракия. Така се стига до Балканските войни, след края на които многобройно българско население  е прокудено от Одринска Тракия и Македония със зверства, убийства и грабежи.  При посещенията си в европейските столици Любомир Милетич активно агитира в подкрепа на жертвите и в защита на техните основателните искания. Много от научните му и документални трудове са посветени на тази тема. Така името му се превръща в символ за честно и всеотдайно служене на българския национален интерес.