Актуално - Новини 2018-2019
 
 


Тракийски дружества
Тракийци засвидетелстваха почит пред делото на акад. Любомир Милетич

156 години от рождението на  летописеца на тракийското разорение

Днес се навършват 156 г. от рождението на академик Любомир Милетич - първият български учен, описал геноцида над тракийските българи през 1913 г. Той е автор на фундаменталния труд ,,Разорението на тракийските българи”, който описва историята на Тракия и българската трагедия през Междусъюзническата война.

Представители на Съюза на тракийските дружества в България, Тракийско дружество „Тракия”, София и Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ с председател Божанка Богданова поднесоха цветя от името на тракийци и потомците на тракийските бежанци на паметната плоча на Любомир Милетич в София на ул. „Шипка“ 21.

Любомир Милетич е роден на 1 (13) януари 1863 г в гр. Щип, един от центровете на българското Възраждане в Македония и умира на 1 юни 1937 г. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич. В средата на 19 век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония, между които - Велес (1859-61) (където се жени за Евтимия (Евка) Наумова хаджи Попдаова - майката на Любомир Милетич) и Щип (1861-1863). Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватско, България, Босна и на други места. Любомир Милетич следва славянска филология в Загреб и Прага. През 1898 г. е приет за действителен член на Българското книжовно дружество, по късно - Българска академия на науките, която дълги години ръководи като подпредседател (1911-1925г.) и председател (1925-1937г.) на Управителния й съвет. Един от основателите и преподавателите на Висшето училище в гр. София, прераснало по-късно в Софийски университет „Кл. Охридски“, чийто ректор става на два пъти (1900-1901г., 1921-1922г.). Той е почетен доктор и дописен член на много чуждестранни академии и научни дружества.

Академик Милетич е виден общественик и български патриот, който живее, радва се и страда с постиженията и неуспехите, с величието и погромите на България в усилията й да реши въпроса за националното освобождение и обединение на българския народ. След погрома на Илинденско-Преображенското въстание записва и впоследствие публикува спомените на видни революционни дейци , които са важен извор за историята на освободителните борби.

Любомир Милетич съпреживява силно трагедията на българското население в Източна и Западна  Тракия през 1913 г. и на три пъти пътува в земите, присъединени към България по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който се слага край на Междусъюзническата война. През зимата на 1913 и пролетта на 1914 г. той се среща със стотици българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се преселят в България, където първоначално живеят при крайно трудни условия. Академик Милетич пътува по свой личен почин, ръководен от дълбокото си чувство на състрадание към жертвите на големите насилия и жестокости, извършени от турските войски и башибозушките отряди върху българското тракийско население. Фотоапаратът, който носи със себе си, му дава възможност не само да види извършените безчинства, но и да ги запечата върху богат снимков материал, част от който е приложен към неговата книга.

В публикацията си академик Л. Милетич цитира, преразказва или предава разказите на обикновените хора, с които се среща. Към всичко чуто и видяно той се отнася критично, за да установи неговата истинност. Така сведенията му добиват достоверност и могат да се използва като един от важните извори за изучаване на събитията в Одринско и Беломорска Тракия през лятото и есента на 1913 г. Те свидетелстват за стотиците кървави убийства, изгарянията на цели села, изнасилвания на млади жени и девойки, убийства на малки деца и старци, които действат потресаващо върху съзнанието на читателя. Особено потресаващи са жестокостите, извършени над българското население в гр. Фере. Тях авторът сравнява с жестокостите в с. Батак. Но Батак, пише той, е само едно село, а в Западна Тракия са извършвани масови кланета в цели 17 села. И само там ли? В Армаганската долина, където според него са избити голям брой българи, техните кости стоят непогребани цели два месеца.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбохърватски, руски. Сред тях са и ценните трудове на тракийска тематика: „За Тракия“, „Родна Тракия”, „В Македония и Одринско“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой”, „История на Гюмюрджинската република”, наред с основния му труд „Разорението на тракийските българи през 1913 година”, а така също и многобройните публикации и доклади, свързани с драмата на тракийските българи през 1913 година.

Тракийските българи с дълбока почит се покланят пред неговия живот и сътвореното от него в тяхна памет.

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн