Уважаеми тракийци,
Уважаеми гости,
Уважаеми близки,  роднини и колеги на
г-н Костадин Карамитрев,

Поводът да се съберем тук, пред сградата на Съюза на тракийските дружества в България, е да почетем на рождената му дата  един голям българин -  поборникът за тракийската кауза, възродителят на съвременното тракийско движение – Костадин Карамитрев, като открием паметна плоча в негова чест.

Днешното събитие съвпада и с една знаменателна дата в историята на България – 100-годишнината от началото на Освободителната Балканска война, което създава по-тържествен фон на нашето събиране.

Костадин Карамитрев остави ярка следа в историята на тракийското  движение в България и в сърцата ни. Той ни спечели  със своята висока ерудиция, нравствена чистота, с патриотизма и родолюбието си, с ярката си личност и невероятна енергия.

Ще го запомним като всеотдаен Човек, посветил целия си професионален и житейски път на съзиданието и развитието на Родината,  верен и внимателен роднина, приятел, колега и съмишленик.

Роден е на 5 октомври 1932 г. в Хасково. Родът му води началото си от с. Доганхисар (Дедеагачко) в Беломорието и е органично свързан с националноосвободителните борби и трагедията на тракийските българи. Дядо му Киро е братовчед на Капитан Петко Войвода.

Бежанецът от Западна Тракия Костадин Карамитрев завършва висше инженерно-строително образование в гр. Харков, Украйна. Успешно защитава научна степен „доктор на науките”. Заемал е различни ръководни стопански и административни длъжности в областта на строителството, благоустройството, регионалното планиране и развитие, централната и местна власт, и в столицата. Бил e секретар на Министерски съвет, заместник-министър, директор на Строително-монтажен комбинат, заместник-кмет на гр. София. Под негово ръководство са изградени хиляди жилища, бул. „Цариградско шосе“, естакадата Белмекен-Сестримо и т.н.

След промените от 1989 г.  г-н Карамитрев е един от главните инициатори за възраждане на организираното тракийско движение у нас. През 1990г. е избран за председател на тракийската организация и преизбиран от ХІХ-ия и следващите конгреси. На XXII конгрес, проведен на 20 май 2006г. в Бургас,  е избран за председател на УС на ВК на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ), а Общото събрание от 11 май 2011г. във Варна единодушно го избра за почетен председател на организацията.

Целият си живот той посвети на България, а последните 20 години, се отдаде изцяло на тракийската кауза, неотделима от българската национална кауза, като осъществяваше конгресните решения за укрепването и общественото признаване на СТДБ, за да се чуе гласът на тракийците в България и да се възстановят социалните и имуществени права на тракийските бежанци.

Негов изключителен принос, е че успя да ангажира вниманието и на Европейският парламент, чрез българските депутати – тракийци, по въпросите за справедливото им обезщетение.

Под негово  ръководство Съюзът на тракийските дружества провежда последователна политика по националния въпрос.

Г-н Костадин Карамитрев работеше усилено  за възраждането на българщината и православието в изконните български земи. Особено активно дейност беше развита  в Одрин за възстановяването на двете български църкви и за откриването през 1990г. паметник  на Екзарх Антим І в двора на църквата „Св. Константин и Елена”.

В защита на идентичността си, като всеки тракиец, г-н Карамитрев имаше потребност да съхрани миналото на тракийските българи, тяхната история, традиции и културно наследство. Вероятно това е една от причините, поради които даваше мило и драго за построяването на паметници на български национални герои. Днес са издигнати 31 паметника на Капитан Петко Войвода,  четири църкви и параклиси, посветени на бележити духовни дейци, наречени  на името на Света Петка, която е тракийската светица. Кулминацията в тази му дейност, е паметникът на Капитан Петко Войвода, който извисява снага в центъра на Рим, редом с паметника на Гарибалди. С енергия и ентусиазъм К. Карамитрев инициира и изграждането на паметника на Капитан Петко Войвода  в Киев, заедно с Асоциацията на българите в Украйна, но за съжаление не дочака да види откриването му.

Г-н Карамитрев водеше последователна политика за обявяването на 26 март за Ден на Тракия и беше истински щастлив, когато през 2006 г. българското правителство прие  постановление на Министерски съвет и вече 26 март се чества наравно с 3 март и 6 септември.

Неговата голяма болка беше разпокъсана Тракия. Мечтата му бе да я види интегрирана и изхождайки от това, той посвети голяма част от времето си за разработването на новата стратегия на СТДБ - „Тракия без граници”, „Интеграция на Тракия в рамките на ЕС”, за създаване и управление на Еврорегион „Тракия”. 

Негова изключителна заслуга е активното взаимодействие с държавните институции – Президент, Вицепрезидент, Народно събрание, Министерски съвет, политически партии и обществени организации, с цел приобщаването им към тракийската кауза. Неговото активно присъствие в общините и взаимодействието с техните ръководства и кметове доведе до превръщането на тракийският календар в традиция, която се отбелязва от българската общественост – Илиева нива, Богородична стъпка, Аврен, Петрова нива, Маджарово.

Особено място в неговата дейност заемаше взаимодействието с Българската православна църква, която е солидарна и съпричастна с усилията на тракийци за съхраняване на православната вяра и българщината у нас и в чужбина.

И не на последно място трябва да отбележим неговата активна роля за опазване и укрепване връзките и сътрудничество с православните и славянски народи – Русия, Украйна, Молдова, Гърция и др. Това беше смисъла и за осъществяване на сътрудничество с Федерацията за приятелство с народите от Русия и ОНД.

Този голям български патриот успя да опази тракийското движение от  шовинизъм и агресивен национализъм, и да вдъхнови стотици хиляди тракийци в страната да укрепват принципите на добросъседство и сътрудничество със съседните държави и народи.

Уважаеми дами и господа,

Позволете ми да благодаря на Столичния общински съвет и на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова за това, че ни подкрепиха в нашата инициатива на фасадата на  Тракийския ни дом  да стои паметната плоча в чест на живота и делото на Костадин Карамитрев, с което се превърнаха в наши съмишленици, които оценяват високо приноса му за изграждането на София и България.

Поднасям благодарност и на Главния архитект на София г-н Петър Диков за разбирането и помощта, която ни оказа.

Поднасям благодарност на проф. Валентин Старчев и на архитект Явор Дичев за талантливата им и всеотдайна  работа.

Поднасям благодарност на всички вас за това, че присъствайки тук  показваме, че делото, започнато от г-н Карамитрев продължава и ние сме достойни негови последователи.

А той ще остане да живее завинаги в душите и сърцата ни.

Като пример.

Като опора в трудни мигове.

Като надежда за бъдещето на тракийската кауза, която ние с вас ще продължим да отстояваме.

Да бъде вечна паметта му!