Уважаеми господин Премянов,

Уважаема госпожо Фандъкова,

Скъпи тракийци,

Скъпи потомци на славните тракийски българи,

Уважаеми народни представители,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми представители на запасното войнство, офицери, сержанти, войници,

Скъпи ученици,

Днес е 26 март – Денят на Тракия. От десетилетия Тракийските дружества, Българската църква, представителите на културната общност в България и Българската армия се събираме тук и на много места в различни градове в Източна и Южна България, за да честваме Деня на Тракия. От 2006 г. той е обявен официално и за празник.

Щастлива съм, че днес нашето Народно събрание започна заседанието си със слово по случай 26 март. Днес всички заедно славим победата при Одрин и неслучайно. Паметен ден, апотеоз на славата на Българската армия, неслучайно тогава си казваме и целият свят разбира защо всъщност имаме основание днес да празнуваме национално този ден. Одринската крепост е считана за непревземаема. За няколко дни, след няколкомесечна обсада, Одринската крепост е в ръцете на славната Втора българска армия. И няма как и до ден днешен да не четем прословутото писмо на ген. Георги Вазов, който се обръща към българските войници на източния сектор с думите: „Вие прославихте навред българската земя, покрихте я със слава. Вие сте достойни българи. Вие поставихте на българската армия лаврови венци за слава. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.“

Военното чудо на 20-и век отбелязваме днес с тържества на много места, организирани от нашите Тракийски дружества. На днешния ден обаче няма как да не спомена, че си спомняме и за един друг феномен на началото на 20-и век, няма как да не говорим и да не споменем за едно злодеяние, за прогонването на тракийските българи от техните изконни земи.

Злодеяние на 20-и век, което се извършва пред очите на цяла Европа, но Европа мълчи. Единствен за това пише Любомир Милетич, наричан днес единствен защитник и летописец на славните тракийски българи. Неговата книга „Разорението на тракийските българи“ е библия за тракийците и тя и до ден днешен стои редом с иконата, православната, и с нашата Библия.

Няма как да не осъдим това злодеяние на 20 век, защото, уважаеми гости, и днес в различни точки на този напрегнат, труден и тревожен свят се извършват злодеяния, а България за пореден път отваря сърцето си и душата си, за да приеме хората, които бягат от злодеянията на днешния ден и на днешния век – войни, военни конфликти. А ние в тежкия ни днешен ден посрещаме жени, деца, старци, непридружени хора отдалеч, за да подадем ръка и да споделим, както нашият народ казва, залъка си с тях.

На днешния ден ни приляга, за да има смисъл това мероприятие, да кажем кои са вечните политически и исторически истини и уроци, които не бива да забравяме. Разбира се, че най-напред ще спомена, че това са политическите и историческите истини за мира, за човешката свободата и за достойнството на човека. Всички те като категории са по-големи от всеки един от нас поотделно и затова, за да ги защитим, и днес повече от всичко ни е нужно национално и народно обединение. Затова сме тук всички ние, за да си кажем, че обединение и национално съгласие са ни нужни, за да решим който и да е днешен въпрос от политиката, от социалната област. Няма друга истина.

Трябва да си припомним отново от разорението на тракийските българи, че другата вечна истина и политически урок е въпросът за отговорността. Така пише Любомир Милетич в своята книга. Трябва да бъдем отговорни, за да не проклинат и децата ни нашата памет. Отговорност и национално единение ни е нужно днес. Какво още? Разбира се, че са ни нужни и още неща, но нека да припомня, че и днес, както е било и отколе, пишем закони и подписваме договори между народите и между държавите, в които трябва и се стараем да прозират истините, които да ни свързват и да ни обединяват. А това са изконните интереси на всеки един народ. Българският народ е миролюбив и достоен, затова и нашите международни договори и закони са пропити от желание за сътрудничество, за уважение, за добросъседство, за взаимопомощ, за да има сигурност. Ето така живеем днес ние на нашата свята земя българска. Но най-вече и преди всичко знам и моята кауза е, че за да постигнем всичко това, ни е нужно повече от всякога национално единение.

Нека да пребъде 26-и март и да си спомняме не само за човешките злини, но и за човешките достойнства!

Сърдечно благодаря за вашето внимание!