Актуално - В медиите
 
 


Тракийски дружества
По-велик паметник от този на просветата не може да бъде!

Столетният спор за легендарната българска мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин следва да приключи в полза на България, а сградата да се превърне в културен и стопански център, който да работи за приятелството между двете страни


Проф. Иван Филчев, директор на Тракийския научен институт

В печата се появи информация, че със специален указ Турция предвижда да върне собствеността, отнета на етническите гърци, арменци, българи и евреи след 1936 г. Това е от изключителна важност за съдбата на българските черковни имоти, собственост на Българската екзархия в Цариград, които са общо 45. Когато става въпрос за тези имоти, обикновено се акцентира върху известната желязна черква "Свети Стефан", българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград и метоха. По преценка на Съюза на тракийските дружества в България обаче в челната тройка по историческа и материална значимост следва да фигурира забележителната със своята архитектура сграда на бившата българска мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин, която навремето е доминирала в центъра на града. Основанията са безспорни и убедителни за всеки непредубеден съвременник.
Преди всичко в националноосвободителните борби на тракийските българи ролята на българската мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" е незаменима. Тя се изявява като голямо просветно учреждение за цялата поробена тракийска територия, завоювала висок престиж и пред турските власти, и сред одринското гражданство. Нейните основни задачи са следните:
- Възраждане на българския етнос в Тракия и издигане на неговото самочувствие като равноправен труженик и борец за свобода и човешки правдини.
- Политическо и духовно освобождаване от турския гнет и гръцкия фанариотизъм чрез просвета и култура.
- Подготовка на висококвалифицирани кадри, които да работят като апостоли сред безпросветните маси в своите родни места.
В този дух напълно закономерно гимназията се превръща в средище на патриотичната освободителна мрежа, а учителите най-тясно са обвързани с Одринския окръжен революционен комитет.
Идеята да бъде основано в Одрин българско централно училище, което постепенно да прерасне в гимназия, се ражда значително по-рано. По редица причини тя остава само мечта тогава. Голяма роля за нейното осъществяване по-късно изиграва предсмъртното завещание на д-р Петър Берон. В него той се разпорежда значителни средства да се отделят за развитието на учебното дело в България. Така създаденият комитет начело с Евлоги Георгиев след смъртта на д-р Берон основава "Фонд на д-р Петър Берон" за издържане на българска мъжка гимназия в Одрин. Общата сума на фонда е 373 000 франка в ценни книжа и 27 000 франка в брой. Лихвите от този фонд следва да се употребят за покупката или построяването на сграда за гимназията в Одрин, която да носи името на дарителя. За осъществяването на това начинание правят всичко възможно екзарх Йосиф I и П.Р. Славейков, който е учител в Цариградската екзархия.
Първоначално гимназията се помещава в купена малка сграда в квартал "Балък пазар", която е преустроена за нуждите на учебния процес. След пет години, при голям пожар в центъра на града, тя изгаря. Учебните занятия се пренасят в сградата на пансиона. Но в началото на 1909 г. и тази сграда изгаря. И тогава се решава да се пристъпи към изграждане на собствена сграда в квартал "Калето".
Основният камък на новата постройка е поставен на 2 май 1910 г. Присъства цялото българско духовенство, всички български гражданки и граждани, учениците и ученичките от двете български гимназии. Директорът на гимназията А.П. Стоилов произнася слово, в което между другото казва: "Издигат се паметници на царе, на пълководци и на други велики хора, но по-велик паметник от този на просветата и на благодеянието не може да бъде. Нека великият дух на покойния д-р Петър Берон, който с благодеянието си зида паметник в сърцата и душите на всички български поколения, които ще черпят просвета и възпитание в този храм на науката за българския народ от град Одрин и цяло Одринско, бди над него".
Реч държи и одринският валия, който подчертава значението на такива тържества и пожелава във всеки град всяка националност в Турската империя да се краси с такива храмове.
Актът за основния камък са подписали: А.П. Стоилов и учителите при мъжката гимназия - архимандрит Протасий, Д. Попов, Н. Минчев, К. Николов, П. Мърмев, Козма Георгиев, Ф. Димитров, Кл. Шапкарев, Мих. п.Николов, Н. Вранчев, Д. Нашев, В. Ралев и П. Попов, също архитектът и предприемачът.
Постройката е завършена през есента на 1912 г., в навечерието на Балканската война, и струва повече от 150 000 златни лева. Поради започналата война от балканските съюзници срещу Турция, в която основна роля изиграва българската войска, гимназията не успява да се нанесе в новата сграда. И великолепната четириетажна постройка с изковани железни инициали на главния вход "П.Б.", т.е. Петър Берон, запустява.
Оттогава и до днес въпросът за собствеността на сградата остава нерешен за България. Защо?
Одринската българска мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" престава да съществува, като учебните пособия и значителна част от учениците се преместват в Свиленград. Но сградата, построена със средствата на фонд "Д-р Петър Берон", се запазва като собственост на Българската екзархия, съответно на българската държава.
В началото на 1916 г. турските власти поискали да използват сградата за нуждите на турската войска. Със знанието на българската легация в Цариград сградата им е предоставена на 3 август 1916 г. в името на общата кауза на съюзническите отношения по времето на Първата световна война, когато България и Турция са съюзници в рамките на Тройния съюз.
През 1933 г. в сградата се настанява, и то само в една стая, новосъздаденото българско основно училище "Д-р Петър Берон", в което учат до четвърто отделение в една смесена паралелка десетина българчета. Последният ученик, който завършва училището през 1945 г., е Филип Чекръков, бащата на сегашния свещеник в черквата "Св. Георги" в Одрин Александър Чъкрък. Поради липсата на български деца в Одрин български ученици повече не прекрачват входа на гимназията.
На 27 февруари 1936 г. министър-председателят и министър на външните работи Георги Кьосеиванов назначава комисия, която да проучи положението на екзархийските имоти в Турция и даде писмено мнение за уреждане на правоспособността им, съобразно последните турски закони. Има се предвид, че със закона от 1935 г. вакъфските имоти се запазват, докато има съответно юридическо лице, т.е. етническа община. След това имотите като неизползвани за целта, за която са предназначени, се отнемат в полза на държавата.
В справка от 3 февруари 1937 г. в списъка на екзархийските имоти и църковно-училищните имоти в Турция за Одрин е записано: "Четириетажно здание от камък и тухли с двор, застроено и незастроено пространство 2028 кв. м, скрепено с ферман за българско първоначално училище, бивша гимназия "Д-р Петър Берон".
В края на 1952 г. в сградата са настанени цигански семейства без знанието на българските власти. Помещенията са силно замърсени, покривът пробит, а при валеж водата тече в стаите. Води се дълго време разговор с валията за връщане на ключовете от стаите, които не се ползват от български ученици, но без резултат.
В справка на Министерството на външните работи се съобщава, че последните занятия с ученици са проведени през 1950-1951 г. След това турската държава завладява сградата като безстопанствен имот.
До 1961 г. Министерството на външните работи назначава пазач, който да следи за външния вид на сградата.
Въпреки положените усилия, на автора не му бяха предоставени документи от архива на МВнР за отнемане на собствеността на сградата от турската държава.
Впечатленията от последните 4-5 години са, че външният вид и дворът се поддържат изрядно. По непотвърдена информация там е настанен интернат за сираци.
Тракийските българи и Съюзът на тракийските дружества в България са силно заинтересовани в настоящия момент, най-после столетния спор за собствеността на сградата на бившата българска мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин да бъде приключен в полза на България. Сградата може да се използва като културен и стопански център в подкрепа на активизиращите се добросъседски отношения между нашите две страни.

/в. „Дума”
 

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн