„За честта и славата на България“

Източник:http://focus-news.bg/opinion/2018/08/19/47241/d-r-vanya-stoyanova-ban-ilindensko-preobrazhenskoto-vastanie-e-nay-golyamoto-i-nay-prodalzhitelno-vastanie-na-balgarite-v-novo-vreme.html

Водещ: За Илинденско-Преображенското въстание, за Конгреса на Петрова нива и равносметката на събитията в контекста на днешната българска реалност ще  разговаряме с д-р Ваня Стоянова от Института за  исторически изследвания към БАН и от Тракийския научен институт. Добър ден, д-р Стоянова.

Ваня Стоянова: Добър ден на вас и на слушателите на радио „Фокус“.

Водещ: Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот – това са думите, които най-добре олицетворяват себеотрицанието и жертвоготовността на нашите революционери, четници и войводи, участвали и дали живота си за родината през не толкова далечната 1903 г. Какъв събирателен образ може да се направи на участниците на това историческо въстание?

Ваня Стоянова: Ако говорим за националните характеристики на този образ, то той е категорично български. Това се потвърждава от всички документи – и български, и чуждестранни. Не само въстанието е подготвено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, чиято цел е извоюване на политическа автономия за Македония и Тракия, обусловено  от член 23 на Берлинския договор с идеята да последват примера от Съединението на Източна Румения с Княжество България. Не само от членския състав на тази организация, в която се включват категорично българи и въпреки промяната в името на организацията през 1902 г. на Тайна македоно-одринска революционна организация с цел да се привлекат и другите потиснати елементи в Османската империя, тя остава категорично българска. Само на отделни места представителите на куцовлашкото население се включват в революционното движение. Българи от Тракия участват в борбите на македонските българи. Българи от Македония  се бият в четите в Одринско. Самите ръководители на въстанието в Одринско най-ясно очертават националното единство на българите от Македония и Тракия. В Главното ръководно боево тяло, което е ръководният орган на въстанието в Странджа, влизат  Михаил Герджиков родом от Пловдив, прекарал години наред като революционер в Македония, а от 1902 г. като организатор на революционното движение в Тракия; Лазар Маджаров, който е родом от Македония, Негован и капитан Стамат Икономов, който е от Малко Търново, Тракия, а също и с опита си на офицер от българската армия е полезен на революционното дело. Самият Лазар Маджаров в деня на обявяване на въстанието се обръща към своите четници с думите „Нека дружно да извикаме „Долу турската тирания! Да живее свободата, да живее свободна Тракия, да живее свободна Македония!“, за което нашите братя и сестри зад Рила и Пирин ето вече 14 дни се борят като разярени лъвове“. Думите му още веднъж подчертават единната мотивация на бунтовниците от всички краища на революционната територия и общобългарския характер на подетата от тях борба.

Водещ: Кои са основните фактори, които допринасят за избухването на Илинденско-Преображенското въстание? Изобщо как всъщност се стига до Конгреса на Петрова нива и значимата му роля впоследствие?

Ваня Стоянова: Ще започна малко по-отдалеч, съвсем накратко. Въстанието като средство за постигане на политическата цел освобождение на Македония и Тракия под формата на политическа автономия според член 23 от Берлинския договор заляга още в първия устав на Вътрешната революционна организация, наричана така, независимо от промените в името в течение на годините, но то отразява същината й. Въстанието би трябвало да бъде добре подготвено, за да се надява на успех. Това убеждение споделят всички революционери. Но през есента на 1902 г. ситуацията в Македония и Одринско рязко се влошава. След Горноджумайското въстание репресиите над българското население се увеличават многократно. На много места революционните комитети са разгромени, видни дейни на организацията са арестувани и изпратени на заточение, бежански потоци се насочват към България. В тази ситуация през януари 1903 г. на заседание, свикано от Иван Гарванов, тогава председател на Централния комитет на Вътрешната организация, надделява мнението, че трябва да се подготви въстание, което да избухне през пролетта на 1903 г. Дискусиите по този въпрос продължават и в София сред задграничните представители на организацията. Да се върнат назад се оказва невъзможно, още повече, че на редица места изтерзаното население с облекчение посреща решението за въстание. В началото на май в Битолски революционен окръг заседава Смилевският конгрес, който потвърждава решението за въстание. В Одринския революционен окръг такъв конгрес се свиква на Петрова нива на 28 юни или 11 юли по нов стил. Свиква го Михаил Герджиков. Вече казах, че той от есента на 1902 г. е ревизор - инспектор на източната част на Одринския революционен окръг. Главният въпрос, който се разисква, е готово ли е Одринско за въстание и трябва ли да се организира, трябва ли да избухне такова въстание. След бурни дискусии само с един глас „против“ е взето решение и Одринското да въстане солидарно със своите братя в Македония. С цел да се подготви по-добре въстанието и да се набави повече оръжие Главното ръководно боево тяло, избрано от Конгреса на Петрова нива, което трябва да ръководи въстанието в Одринско, взима решение то да бъде отложено с 2 седмици и вместо на Илинден, когато избухва въстанието в Битолско, Одринско въстава на 6 август, ден Преображение Господне.

Водещ: Какъв е отзвукът от избухването на въстанието в страната, както и в международен план?

Ваня Стоянова: Въстанието е подготвено и това е отразено в Общия план на въстанието, не за да постигне краткосрочна победа, а да бъде продължително и да предизвика намесата на Европа и на Великите сили за подобряване положението в Одринско и в Македония. За съжаление, България, която винаги е подкрепяла борбата на българите в Македония и Одринско, в този момент се оказва политически и военно неподготвена. И правителството предупреждава организаторите на въстанието, че няма да може да се намеси. Такава интервенция пред българските управляващи  правят и Великите сили. Категорично предупреждават, че влошаването на отношенията между България и Османската империя ще има драматични последици за България. Русия също не може да се намеси, защото по това време нейният поглед е обърнат към Далечния Изток, където назрява война с Япония. Така че моментът за избухване на въстанието е неблагоприятен от външнополитическа гледна точка. Отзвукът е силен и в Българи, и в чужбина. Действията на въстаниците и жертвите, които са дадени, бежанците, които идват в България, срещат съчувствието на българската и на международната общност и изключително силна благотворителност в полза на жертвите на въстанието.

Водещ: Можем ли да приемем Илинденско-Преображенското въстание като продължение на Априлското въстание не само в идейния му контекст, но и като тактическа организация на чети, на комитети? Все пак между двете въстания стоят само 27 години.

Ваня Стоянова: Да, разбира се, такова сравнение е неизбежно. И ще продължа с предишния ви въпрос. Прословутите думи на Георги Бенковски – „Моята цел е постигната“, казва Бенковски, „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. А сега Русия нека заповяда“. Такава е надеждата и на организаторите на Илинденско-Преображенското въстание – „Не да победим Турция, а тя нас да не победи“ – това е записано в Общия план на въстанието. Трябва да бъде продължително, за да предизвика намесата на Великите сили. Вече стана дума, че моментът е неудачен и неблагоприятен. Разбира се, организацията, която прави въстанието, Вътрешната македоно-одринска революционна организация, е замислена и изградена по принципа на Вътрешната революционна организация на Левски – с революционните комитети, с четите, с устава. И изобщо сравнението е неизбежно, но в полза на Илинденско-Преображенското въстание. Ако мерим в цифри и във време, то е по-продължително, всъщност то е най-голямото, най-продължително въстание на българите в ново време.

Водещ: На финала да ви попитам македонската историография упорито говори за Илинденско въстание около Крушовската република през 1903 г., пазим ли ние достатъчно силно историческата си, както и родовата, памет, за да се покаже, че Илинден и Преображение са двете страни на една и съща монета? Че става дума за един  народ, една борба и една си съща национална идея?

Ваня Стоянова: Аз мисля, че пазим. На първо място, професионалните историци работят коректно с историческите извори, които са безапелационни в това отношение. Те трябва само да се четат и интерпретират в духа на времето, в контекста на времето, а не да се цитират селективно и изопачено. Темата за борбите на българите в Македония и Одринско е залегнала във всички български учебници и съм убедена, че независимо какво се случва с учебната програма, учителите успяват да предадат тези уроци. И мисля, че и масмедиите достатъчно добре информират и отразяват този проблем. Просто трябва да бъдем последователни в тези си усилия, да представяме историята такава, каквато се е случила, без да правим компромиси. Мисля, че никой не е застрашен от това, нито ние, нито нашите братя в Република Македония. Истината не може да навреди на никого.

Водещ: Много ви благодаря за интервюто, д-р Стоянова.