Актуално - В медиите 2020-2021
 
 


Тракийски дружества
125 години организирано тракийско движение в България и 100 години в. „Тракия“. Интервю на М. Василев с д-р Ваня Иванова, изп. длъжността главен редактор на в. „Тракия“ за БНР - Радио Стара Загора

В: Настоящата 2021 г. е юбилейна за вестника на тракийци, който навърши 100 години. Кога се създава в. „Тракия“ и какви са неговите цели?

- За начало на тракийското национално освободително движение (ТНОД) се приема годината 1896, когато са създава първото дружество „Странджа“ във Варна, основател на което е Капитан Петко войвода. Заедно  него се ражда и неговият печатан орган със същото име - в. „Странджа“. По-късно, през 1908 г.  в София се издава „Одрински глас“. На четвъртия конгрес на Тракийската организация, проведен на 6 юни 1920 г. се приемат важни решения, свързани с името на организацията, която приема названието „Тракия”, седалището на нейното Върховното управление се ситуира в София и е прието решение за издаване на печатен орган, наречен в. „Тракия“.

На 14 (21) януари 1921 г., в изпълнение решенията на Четвъртия конгрес на Тракийската организация, излиза брой първи на вестник „Тракия”, чийто главен редактор е Димитър Попниколов,  революционен деец от Лозенградско, книжовник и просветен деятел. В уводната статия, се подчертава, че вестникът има за цел да информира общественото мнение по тракийските въпроси и ще ратува за подобряване участта на тракийските бежанци.
Издаването на вестника е свързано със средства, затова съгласно чл. 8 от тогавашния Устав на организацията, всеки тракиец е задължен да го получава.

Вестникът допринася да се обхванат в дружества тракийските българи, бързо се превръща в ценен източник на информация и важен пропагандатор на тракийската кауза оттогава до днес. Тракийската организация още от създаването си е свързана с печатната периодика, защото нейното ръководство винаги е осъзнавало необходимостта й за тракийци и за тяхната информираност.

Деветнадесетомайският преврат през 1934 г. довежда на власт правителството на Кимон Георгиев, което забранява всички политически партии и обществени организации, в т. ч. и Тракийската организация. Постепенно затихва целият организационен живот на тракийци, а от 28 февруари 1935 г.  спира и в. „Тракия“. Вестник със същото име - „Тракия“, започна да издава в Гюмюрджина тракийката Мара Михайлова. В него преобладават исторически, етнографски и фолклорни публикации, чиито автори са известни български учени и изследователи като Стою Шишков, Христо Караманджуков, Анастас Примовски.

С поемането на властта от Отечественофронтовска коалиция на 9 септември 1944 г. в България се създава нова политическа система, наречена народна демокрация, чиято характерна черта е запазването на многопартийността. Новата политическа ситуация е благоприятна за възстановяване дейността на Тракийската организация. От 1 май 1946 г. започна да излиза и нейният печатен орган под названието „Тракийска дума“, чиито  главен редактор е големият журналист и публицист Петко Караделков. Вестникът изиграва важна роля за организационното укрепване на тракийските дружества и за пропагандирането тракийската кауза. По различни причини след 1951 г. вестник „Тракийска дума“ престава да излиза.

На 1 февруари 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП решава, че Съюзът на тракийските културно - просветни дружества е изчерпал функциите си.  С това решение е преустановено и съществуването на Тракийската организация в познатия й вид. Тя е превърната в благотворително културно-просветно дружество и нейните клубове придадени към Отечествения фронт.

Възстановяването на Тракийската организация става с националната конференция на 7 февруари 1990 г. и избирането на ново Централно ръководство с председател Костадин Карамитрев. От януари 1991 г. започна редовно да излиза и вестник „Тракия“. Той се утвърждава със сериозни исторически и актуални публикации и отразяването на важни моменти от живота на Съюза на тракийските дружества в България. Вече като национален вестник „Тракия“ се превръща в трибун за българската кауза за Тракия. Той пропагандира широко българската идея по националния въпрос, отстоява позицията, че е изключително важно да се утвърждава българското самосъзнание на стотиците хиляди българи зад граница, голяма част от които имат тракийски корени.

През годините вестникът винаги отбелязва честванията и поклонения, свързани с Одринската епопея, с участието на тракийци в Илинденско-Преображенското въстание, с трагедията им на Илиева нива и край Маджарово, както и научните конференции, организирани от Тракийския научен институт и неговите печатни издания. И нещо, което е изключително важно - в. „Тракия“ показва етническата същност на тракийските българи като неделима част от българската нация и нейната идентичност.

В: Каква е ролята в. Тракия днес?

- И днес ролята на в. „Тракия“ за запазване на историята на тракийските българи, на тяхната организация и борбата им за решаване на тракийския въпрос е безценна. Тракийският въпрос до 1947 г. е въпрос за обединяване на земите, на¬селявани през вековете от хора, говорещи български език, за събиране в Отечеството на онези земи, върху които е създадена и утвърдена българс¬ката нация.  През 1947 г. свободна Тракия в границите на България се издига като общобългарски национален идеал.

След 1947 г. същността на тракийския въпрос е свързана с необходимостта от  отстояване правата на тракийските бежанци, не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на техните човешки  права. Нерешеният тракийски въпрос продължава да стои с пълна сила и след 1990 г. пред държавните институции и пред възстановената Тракийска организация, а в. „Тракия“ е безценен източник на информация по въпроса и пропагандатор на тракийската кауза.
Дълбоко убедена съм, че и след 100 години ще има кой да отвори страниците на вестника, за да търси исторически факти и информация за тракийския въпрос и за живота на тракийци днес.

В: Кои са най-важните акценти от последния брой на в. Тракия?

- Първият основен акцент в брой 20 на в. Тракия, който излезе на 29 октомври т. г., е уводната статия на студента историк Антон Атанасов, който е и зам. председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“. Материалът е посветен на зараждането и развитието на тракийския въпрос в периода 1878-1913 г., от Берлинския конгрес до Цариградския мирен договор. Изследването на младия колега и сполучливо и включва подробна историографска справка за различните мнения на авторите, работили по въпроса.

Вторият акцент е свързан с живота и дейността на тракийските дружества в страната, които са част от СТДБ.

Специално внимание отделено на дарението на хасковското тракийско дружество „Г. Сапунаров“ с председател Кирил Сарджев, направено за българското неделно училище в Истанбул. За да поддържат децата на сънародниците ни езика и връзка с корените си хасковското дружество и читалище „Тракия 2008“ са дарили 45 раници, окомплектовани с учебни помагала, посрещнати с изключителна благодарност от децата и техните родители.

Хасковските тракийци са отделили време, за да отбележат достолепния 90-годишен юбилей на своя съгражданин Димитър Топалов, най-възрастният член на тракийско дружество „Георги Сапунаров“ в Хасково.

Внимание във вестника е отделено  на откриването на нова клубна база във Варна,  която се намира в центъра на морската столица и ще се ползва съвместно от ПК „Тракия“ и Регионалното тракийско дружество. Тя ще създаде възможности за потомците на тракийските българи, заселени в морската столица да общуват помежду си и да провеждат дейности в подкрепа на тракийската кауза.

Третият акцент е пътуващата документална изложба „125 години организирано тракийско движение в България“, която през октомври бе представена в гр. Гоце Делчев, и посрещната с огромен интерес от местните тракийци о обществеността в града.

В: Изключително впечатление ми направи статията за откриването на бронзов барелеф върху морена в с. Попово, която ще напомня за легендарния Индже войвода.

- Да, това е четвъртият основен акцент във вестника - откриването в село Попово, Ямболска област на паметник на Индже войвода по повод 200 години от героичната му гибел. Изследователите посочват като негово родно място различни селища. Официално е възприето проучването на доц. Милю Петров, който сочи с. Попово. Във връзка с това във вестника  е публикувано изследване на доц. Петров, посветено на съпругите на Индже войвода.

Петият основен акцент е свързан със спомените на о. р. полк. Георги Димитров за заселването на тракийци в Сливен и създаването на техен квартал.

Последният акцент е един материал, продължение от предишния брой с автор Лияна Фероли, посветен на поета кабалист и изследовател на Родопите Михаил Иванов.

В: Кои са важните събития и инициативи по повод 125 г. Съюз на тракийските дружества в България?

-  2021-а година е юбилейна и за Съюза на тракийските дружества в България, който  отбеляза своята 125 годишнина с  редица мероприятия и издаването на две нови книги:

• Документален сборник, който според акад. Георги Марков, е ценен извор за съвременната история на СТДБ през изтеклото десетилетие (2011 – 2021). В  него са включени докладите на председателя Кр. Премянов пред Върховния комитет на Съюза, слова, статии и интервюта.

• Монография на д-р Ваня Иванова „Съюзът на тракийските дружества в България в битка за паметта и търсене на историческа справедливост (1990 – 2020)“. Съдържанието на книгата е посветено на последните три десетилетия от дейността на СТДБ и според проф. д-р Св. Елдъров „със своето научно познание, основано на безспорни исторически факти монографичното изследване се явява в юбилейната тракийска година като незаобиколим и непоклатим писмен паметник за периода на нашето съвремие“.

• Проведен беше Национален конкурс за средношколци, посветен на 125 години организирано тракийско движение в България, организиран от СТДБ, ТНИ и Синдикатът на българските учители. Представените конкурсни разработки на участниците показаха изключителен интерес и задълбочени познания към тракийското минало, към стремежа на тракийските българи за свобода и справедливост, към техните морални и материални интереси, съхраняване на историческата памет и популяризиране на  тракийското културно и историческо наследство. • На 25 май 2021 г. в градина „Кристал“ в гр. София беше открита документалната изложба, посветена на бележитата годишнина. След това изложбата стана пътуваща и гостува във всички български краища, в които живеят тракийци – Стара Загора, Ямбол, Хасково, Харманли, Търговище, Варна, Бургас, Свиленград, Любимец, Гоце Делчев и др. С фотоси и документи,  голяма част от които представени за първи път пред публика, изложбата разказва 125-годишата история на организираното тракийско движение от създаването на дружество „Странджа“ през 1896 г. до Съюза на тракийските дружества в България днес.

• През 2021 г., въпреки периодичните ограничения, свързани с Ковид 19 СТДБ отбеляза 121 години от смъртта на своя патрон Капитан Петко войвода (18.12.1844 – 07.02.1900); Деня на Тракия;  тракийци се поклониха пред паметта на избитите жени и деца на Илиева нива;  СТДБ съвместно със Старозагорското тракийско дружество и община Стара Загора проведе Национален фолклорен събор „Богородична стъпка“; почете 118 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание на Петрова нива под почетния патронаж на президента на Република България Румен Радев; съвместно с ТНИ и  община Малко Търново проведе научна конференция на тема: „125 години организирано тракийско движение в България“ в залата-музей в историческата местност в присъствието на потомци на тракийски българи; в крумовградското село Аврен се проведе Национално тракийско женско поклонение в памет на избитите 42 жени и деца от село Манастир; на 2 октомври 2021 г. организира и проведе  Национално тракийско поклонение „Ден на тракийската памет“, посветено на 108-ата годишнина от трагедията на тракийските българи, в което официални гости бяха министър-председателят на Република България Стефан Янев, вицепрезидентът Илияна Йотова, зам.-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, областни управители, кметове на общини и др.

Едва ли в ограниченото време, с което разполагаме ще мога да изброя всички мероприятия и чествания, но едно е безспорно. 125-ата годишнина от началото на организираното тракийско движение в България бе отбелязана достойно от СТДБ и тракийските дружества със съдействието на държавните институции и техни представители. Тя бе отразена върху страниците на в. Тракия, който продължава да бъде ценен източник на информация за тракийци, за всички български граждани и представители на държавните институции.

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн