Проф. д.ф.н., член-кор. Васил Костадинов Проданов – Председател на ТНИ
Философ и психолог, един от създателите на биоетиката в Източна Европа. Ръководител на екип, изготвили първата концепция за национална сигурност на България през 1991 г. Секретар и главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки към БАН (1988-1992), избиран четири мандата за директор на Института за философски изследвания към БАН (1995-1999, 1999-2003, 2003-2007, 2007-2010 г.). Чел е десетки курсове лекции в основните български университети по различни дисциплини.  Автор на стотици научни публикации в областта на философията и социалните науки, издадени в България, в САЩ, Великобритания, Канада, Русия, Германия и много друг страни в света. Сред тях са книгите «Социология на философията», «Насилието в модерната епоха+, «Бъдещето на философията», «Глобалните промени и съдбата на Българи», «Гражданското общество и глобалният капитализъм», «Личност и политика», «Биоетика», «Етиката и ценността на човешкия живот», «Аксиология на тялото», «Биосоциални ценности», «Познание и ценности»  и т.н.

Доц. д-р Ваня Петрова Стоянова - Научен секретар. Историк, специалист по нова и най-нова българска история в Института за исторически изследвания при БАН.  Автор на десетки студии и статии в областта на българския национален въпрос,  Българската православна църква, историята на Тракия и тракийските българи през 20 век, сред които: „Беломорската област 1941-1944 г.” (дис.), „Вардарска Македония в диоцеза на Българската екзархия (1941-1944)”; „Българските екзархийски имоти в Турция 1913-1945”, „Българските духовни и просветни институции в Турция 1913-1945”, „Демографско развитие и правен статут на българската общност в Турция (1913-1945)”, „Българската православна църква и изпълнителната власт (1919-1953)”,„Българите в Турция (1913-1945)”  и др.

Академик Георги Георгиев Марков – историк, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Директор на Института по история (1993-2012) при БАН. Автор на учебници, на множество публикации на историческа тематика, десетки студии и монографии. Сред тях са монографиите „Българо-германските отношения 1931 – 1939“, „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912 – 1913“, „Българското крушение 1913“,  „Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916“,  „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919“,  „България в балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913“, „Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914 – 1919“ и др.

Проф. д.и.н. Иван Русев Маразов – траколог изкуствовед, културолог. Директор на института по изкуствознание към БАН (1988-1991).  През 1990-1991 е редактор на международното сп. „Orpheus“. От 1985 е организатор и редактор на семинара „Мит-изкуство-фолклор“ (МИФ). Преподава в Нов български университет, департамент „История на културата“, и е ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г. Автор на стотици публикации в областта на изкуствознанието и изследванията на тракийската култура, сред които са „Тракия и тракийците“, „Ритоните в древна Тракия“, „Съкровището от Якимово“, „Националноосвободителното движение в изобразителното изкуство”, “24 тракийски съда”, „Рогозенското съкровище”, „Видимият мит”, „Човек, мит, култура”, „Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия”, „Митологията на златото”, „Митологията на траките”, „Тракийския войн” и много други. Бивш Министър на културата

Проф. д.с.н. Таня Неделчева Христова  - специалист в областта на общата социология, етносоциологията, етнопсихологията, социалната психология, историята на социологията, социологията на града, социалната антропология, социология на управлението и социология на масовите комуникации. Автор на стотици публикации у нас и в чужбина, сред които са книгите „Националната идентичност в етническите събития”, „Национална идентичност и социални времена”, „Културна идентичност”, „Идентичност и време”, „Градът и властта”, и др. Завежда секция „Общности и идентичности” към Института за изследване на обществата  и знанието към БАН.

Проф. д-р Светла Бориславова Тошкова - специалист в областта на историята на икономическите теории, съвременната икономическа мисъл и теориите за управление на икономиката. Специализирала е във Финансово-икономическия институт в Санкт Петербург, Института по мениджмънт и практика на управлението в гр. Линц (Австрия) и Австрийската стопанска камара във Виена и Барселона. Автор е на монографиите „Икономическите алтернативи“, „Икономически теории“, „Теории за управлението на икономиката“, „Американският и японският опит в управлението“, „От извора на вечната книга“, „От първоизворите“ и други. От 1990 г. до 1994 г. е зам.- декан на Деканата за чуждестранни студенти и аспиранти в УНСС. В периода 1995-1997 г. е заместник-министър по икономическите и финансовите въпроси в Mинистерството на транспорта. От 2008 г. е член на Управителния съвет на Международния институт за сигурност и сътрудничество. Ръководител на Катедра „Политическа икономия“ в УНСС.

Проф. д.ик.н Анна Манолова Недялкова е един от учредителите през 1991 г. на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", където последователно заема академичните длъжности ръководител катедра, зам. декан и декан, а от  1998 до 2012 г. е ректор на университета. Президент на ВСУ. Публикациите и преподавателските й курсове са в областта на глобализацията и икономическото развитие. Сред монографиите и учебните й пособия са трудовете „Глобализацията - нищо фатално“, „Глобализация на икономиката и развитието”, „Управление на човешките ресурси” и др. През 2005 г. в съавторство със световно известния учен Зигмунд Бауман излиза от печат книгата „Глобализъм, рационализъм и антиглобализъм“.

Проф. д.и.н. Светлозар Владимиров Елдъров – историк, специалист по история на България и Балканите ХІХ – ХХ век: православие и католицизъм, националноосвободителни борби на тракийските и македанските българи, българо-хърватски отношения, военна история, политическа история. Автор на десетки публикации, научни студии и монографии. Сред тях са „Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877–1945“, Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895-1903), „Българи, България и български съдби“ и др.

Д-р Ваня Ангелова Иванова e магистър по история и философия от СУ „Св. Кл. Охридски”. Доктор по политология на УНСС. Професионалната й биография е свързана с преподавателска дейност в български учебни заведения, сред които и СУ „Св. Климент Охридски”, ръководни постове в български и международни компании. Творческата й дейност включва монографии, студии в научни списания, публицистични статии в периодичния печат и участия в телевизионни предавания, чиито основни теми са свързани с тракийската кауза и с проблемите на поредния български преход след 1989 г. Сред тях са „Парламентът и смяната на обществената система в България (1989-1994), „Съюзът на тракийските дружества в България в битка за паметта и търсене на историческа справедливост (1990-2020)“, „Борбата на Истанбулския патриарх Вартоломей с паметника на Екзарх Антим I“, „Едно църковно богослужение в контекста на българо-гръцките църковни отношения“ и др.