Проф. Димитров, напоследък се заговори за съдбата на българските бежанци от Одринска Тракия, но като цяло проблемът като че ли остава в сянката на други теми от историята ни...
За съжаление при спорните въпроси, които България има със съседните страни, значителното лоби на македонските българи е довело дотам, че се поставя основно Македонският въпрос на международни форуми през изтеклите десетилетия. От Македония е 75 процента от елита в София, така е било доскоро -  две трети  от генералите, две трети от професорите, три четвърти от политиците. Андрей Ляпчев, голяма част от министър-председателите са били от македонски произход. Българите от Източна Тракия са населявали главно източните области на България - Бургаска основно, но също Ямболска, Сливенска, Варненска, Шуменска. Там има плодородни земи, те са ги обработвали, правели са ги райски гадини.

Колко са били българите в Източна Тракия?
Аз го приемам за 350 хиляди и редица изследователи го приемат за толкова. Това е основното население на областта, там 70 процента са българи, около 20 процента са турци, около 10 на сто - гърци. Българите от Източна  Тракия са населявали земите от нашата граница с Турция до Цариград включително. Статистиките за броя им не са точни, защото тези, които са останали верни на гръцката Патриаршия, т. нар. патриаршисти не са се брояли за българи. Не се броят и българите-мохамедани. За българи са смятани само тези,  които в църковно отношение са били подчинени на екзархията. След това обаче са турците са колили и едните и другите, така че те са избягали.

Как се е получило така, че българите да станат преобладаващият етнос?
Тъй като това е бивша територия на Византия, там е имало малко стари българи. Но, колкото и куриозно да звучи, много наши сънародници се заселват там по времето на Османската империя. Защото големият й център Цариград, с население между милион и милион и половина души, трябва да яде. А по силата на феодалните османски закони, които са в сила до 1834 г., турците ходят на война, а християните работят.

И султанското правителство е предложило на българите изключително изгодни условия, това не може да го отречем. Всеки българин е обработвал колкото земя може в тези равнинни области, напоявани от многобройни  реки.

Държавата го е стимулирала да отива там, да се заселва, да произвежда и да храни - чрез данъците си разбира се, големия консумативен център Цариград. И между 15 и 16 век хиляди българи от други краища се заселват там - главно от Тракия.

И аз съм потомък на такива българи. Нашият род помни, че от чирпанско е отишъл там. Това население изтърпява всички фази на българското развитие: националноосвободителната борба, Преображенското въстание, борбата за независима българска църква и т.н.
То дори прелива в Мала Азия. Към 1913 г. има 28 български села в Мала Азия. И сега редица селища в България знаят, че са по произход от малоазиатските българи. Като Ивайловград, да речем - близо половината население е от малоазиатските български.села.

В публикациите си говорите за геноцид над българското население в Източна Тракия...
Трагедията на българите в Източна Тракия идва през 1913 г. Балканската война завършва с т. нар. Лондонски мирен договор, който определя границите между  България и Турция по линията Мидия-Енос, т.е. почти цялата Източна Тракия, с изключение на една малка област около Цариград, е в границите на България.

Но само 16 дни след подписването на договора България започва война със своите съюзници. На 28 юни Турция преценява, че може да наруши договора, тъй като вижда, че България води война на западната си граница. Дава заповед на своите войски и те започват да настъпват без да водят сражения с никого, тъй като там няма дори една българска рота. И главното им занимание е да избиват  българското население.
Това е първият геноцид, който осъществяват турците. И ако не е избито цялото българско население и аз мога да говоря с Вас в момента, то е защото турските войски настъпват много бавно и неуверено.

Те дори не могат и да си помислят, че българите не са оставили поне една дивизия там. И тъй като е много лош споменът за пораженията, нанесени им от българската армия предишната година, те настъпван бавно, избивайки всяко българско село, където влязат.
Има големи трагедии, като трагедията на Булгаркьой, където хората са събрани накуп - 843-ма души, избити с картечници, други са заклани.

Какво се случва с Вашия род по време на тези събития?
Нашето семейство... Баща ми е бил 9-месечно бебе, 7-годишната му сестра се е спасила заедно с него, носейки го на ръце през планините до България. А баба ми и дядо ми са убити точно през тази 1913 г. Баба и дядо по бащина линия аз не съм виждал. Виждате колко е прясно...

Бежанците остават в България... Турция не позволява никога повече бежанците да се върнат обратно. България и Турция стават съюзници през Първата световна война в периода 1915-1918 г. Турското правителство докато сме съюзници успява да внуши, че е по-добре българите да не се връщат, да няма повече поводи за разправии, като се съгласява след войната да подпише договор, с който  да ги обезщети.

Но Турция води още една война - от 1918 до 1922 г., с Гърция, та въпросът се отлага за още по-нататък. И най-накрая, през 1925 г., след дълги преговори в новата столица Анкара, която тогава са наричали Ангора, се подписва т. нар. Ангорски договор. Той предвижда българите да съберат всички документи, които имат и въз основа на тях да бъдат обезщетени.

Нашето външно министерство събира до 1927 г. всички налични  документи, като изрично се подчертава, че това не е всичко, тъй като много семейства са избити, а документите им изгорени в опожарените села.

И въпреки всичко, това се приема като база и се изчислява колосалната за ония времена сума от над 983 милиона долара. Доларът тогава има много по-голяма покупателна сила. Турция обаче казва - ние излизаме от 13-годишна война, може ли отсрочка? И това е предвидено, даваме отсрочка. Когато се възстанови Турция, тогава да плаща, като обаче е записано че ще плаща всички лихви и пропуснати ползи.

Каква е сумата, която Турция ни дължи към сегашния момент?
По изчисления на икономисти сега тази сума е достигнала 15-16 милиарда долара. В предизборната си кампания Волен Сидеров говореше за 10 милиарда, но това е неактуална информация. Имам познати икономисти, които изчислиха въз основа на движението на долара и неговата покупателна стойност плюс лихвите - около 15-16 милиарда долара. И съвсем основателно, тъй като Турция предявява към нас някакви претенции, свързани с обезщетения на изселниците, изведнъж нашите политици се сетиха, слава Богу!

Президентът Първанов, когато в Турция беше притиснат от искания за компенсации на изселници - не само от възродителния процес но и от по-рано. През 1949-1951г. пак има големи изселвания, също и през 1968-1971г. Той постави като насрещен въпрос - да, съгласен съм да разговаряме за компенсации, но бихме желали да повдигнем и един въпрос, тъй като Турция никога не е денонсирала Ангорския договор. След това Огнян Герджиков пак постави въпроса при едно посещение в Турция. След това и Тракийските дружества - в Европейския парламент.

Когато се заговори, че Турция ще бъде приета в Европейския съюз, а се знае, че една страна не трябва да има фундаментални проблеми със съседите си, за да бъде приета в ЕС, това е едно от изискванията... Тракийските дружества поставиха въпроса и той беше приет на обсъждане, при това благосклонно.

Може ли да става дума за реципрочност между турските претенции за изселниците и нашите по Ангорския договор?
Ами това вече сме го правили с Гърция. През 1964 г. между България и Гърция е подписано споразумение, което урежда всички висящи имуществени и финансови въпроси между двете страни от началото на Първата световна война до наши дни. И от Гърция имаме прогонени емигранти. Те също са имали - Созопол, Несебър, Асеновград, Пловдив... Трябвало е да платим 7 милиона. Всичко е пито-платено и сега гърците не могат да си вземат техните съкровища.

В договора се казва: „този договор урежда окончателно и без остатък всички имуществени и финансови претенции между България и Гърция" за времето от началото на Първата световна война до подписването му. Искаме същото и с Турция. Те не са денонсирали договора, само са го отлагали. До 1944 г. е ясно защо - „ние сме в трудно положение"... След 1944 г. бяхме в двата противоборстващи блока. Изключено беше да ни наливат пари, след като на практика воювахме в рамките на Студената война.

Този въпрос аз смятам, че наистина трябва да бъде поставен. За разлика от арменците, няма нужда да ходим в Европейския парламент, да правим лобита и да осъждаме турския геноцид над сънародниците ни.
Защото Турция практически го е признала с това, че е подписала Ангорския договор. Щом ще плащаш пари, и то колосални пари, значи признаваш, че е имало нещо лошо.

Признаването на арменския геноцид, макар и със закъснение, предизвика остра реакция от страна Турция срещу САЩ...
Арменският геноцид не е признат със закъснение. Той е признат от Съединените щати със закъснение, но от други държави е признат много по-рано. Арменците организираха една кампания през тези 17-18 години на демократичен преход, след като станаха независима държава, и последователно парламентите на Франция, Германия, Полша, Финландия го признаха. САЩ са последните, които го признаха, но преди това беше Франция... И последваха големи неприятности - Турция скъса търговските връзки с Франция. Което е глупаво от турска страна, защото арменците не искат пари. Искат само признание. Глупаво е защото бащата на съвременната турска държава Кемал Ататюрк и принципите, на които е построена... Те казват - ние нямаме нищо общо с Османската империя, това беше държава на исляма, тя не беше държава на турците.
И Кемал Ататюрк е прав. Малко хора знаят, че турците са репресирани по един особен начин в Османската империя. Тя е империя на една религия. И за да се увеличава броят на мюсюлманите, към 15 век те са приели закон, който е в сила до 19 век, че турците нямат право да заемат каквито и да е длъжности в империята. Всякакви длъжности в армията и в администрацията трябва да бъдат заемани от ренегати, т. е. от хора приели исляма. Ние говорим за турско робство, а всъщност трябва да говорим за ислямско робство. Няма нито един велик везир през тези пет века, който да е турчин. Те са албанци, българи, хървати, словенци, сърби и т. н. Само султанът е етнически турчин, а и това е спорно - те са се женели за рускини, украинки, персийки...

Живеем в специфичен регион, на Балканите в актуалната политика непрекъснато се намесва историята...
Не само на Балканите. Аз съм много против Балканите да бъдат определяни като нещо по-особено и различно от Европа. Същите проблеми буквално са разтърсвали Европа през всичките векове на нейното съществуване и са причинили много повече жертви отколкото на Балканите.
При нас войните са кратки, с по 30 до 50 хиляди убити. Докато Европа през 15, 16, 17, 18, 19, 20 век се тресе от войни, от расова и етническа ненавист, и жертвите там са милиони. Но тъй като имат много по-мощна пропаганда този проблем са го прехвърлили на Балканите.

Кажете ми кой измисли фашизма? Балканските народи ли го измислиха? И концентрационните лагери! Комунизмът да не би да беше измислен на  Балканите? Ами протестантите? Знаете ли колко народ е изгинал в Европа от протестантско-католическите войни? Милиони!
Германия е съкратена по време на 30-годишната война от 7.5 милиона на 2 милиона. Цели градове са избивани, защото са протестанти, или обратното - защото са католици. А Франция във Вартоломеевата нощ? Избита е половин Франция. Ами Англия? Шотландци, уелсци... Гледаме филми - „Смело сърце" - колко хора са избити!

Все пак, сега в Западна Европа не изравят старите си конфликти, когато става дума за политика и междудържавни отношения.  
След 45 години - да! Измислиха как да не става това нещо. Но и Първата световна война...
Не ми казвайте, че е станала заради това че в Сараево някакъв студент е застрелял австрийския престолонаследник!
Това беше само повод, отдавна се бяха приготвили. Можеше и във Финландия да стане  убийство на някой друг и да започнат.

Партньорите ни от ЕС обаче са обезпокоени от балканската практика да се търсят аргументи в историята, за да се оправдае определена политика. Дори ни препоръчват да напишем общи учебници по история на Балканите. Това може ли да се случи?
Да си напишат те общи учебници! Историята е това, което се е случило, не можеш да си измисляш историята. Това, което може да стане обаче, е да изчезнат обидните квалификации от типа на „гадните сърби", „жестоките българи", „хитрите гърци" и т н. Просто да се разкаже историята.

Не само с оглед на Тракийския въпрос, но и на отношенията със съседите ни като цяло, доколко е важно политиците ни добре да са прочели историята?
Историята би трябвало да остане за историците. Обаче хората трябва да знаят историята. Римляните са казали, че тя е учителка на живота. Това е обществената функция на историята. Тя трябва да се знае главно, за да не се повтарят грешките от миналото. Някои смятат, че историята е само величавите победи, които сме постигнали. Историята е и грешките, които са довели до крахове, катастрофи...
Разбира се, и за величавите победи трябва да се знае - не само на бойното поле, а и в икономическото развитие, например.

/  News. Bg