По повод Деня на Тракия – 26 март Агенция „Фокус” разговаря с Костадин Карамитрев – председател на Съюза на тракийските дружества от 1990 г.

Фокус: Г-н Карамитрев, как ще отбележите Деня на Тракия – 26 март?
Костадин Карамитрев: Отново ще отбележим този ден тържествено, като общобългарски празник. Съюзът на тракийските дружества, Българската православна църква и Българската армия организират мероприятия в цялата страна. Те имат различен характер - някъде са шествия, другаде са поклонения или църковни служби, ще има и концерти. Националното честване ще бъде в София пред паметника на героите от Одринската епопея, който е в градинката на ул. „Опълченска” и ул.”Пиротска”. Организатори на тържеството са Съюзът на тракийските дружества в България и Съюзът на офицерите от запаса и резерва.

Фокус: Какво трябва да знаем за тракийските бежанци?
Костадин Карамитрев: Това са десетки, стотици хиляди българи, които са изгонени насилствено от родните им места от Турция и Гърция в различни периоди – най-вече 1912 - 1913 г., но и през 1920 г. и 1944 г. Това са истински българи, които отечеството е приютило. В момента за съжаление са останали малко бежанци главно от периода 1941 - 1944 г., които са живели в Беломорска Тракия, и са изгонени през 1944 г. В духа на тракийската кауза, патриотизма и любовта към отечеството, те са възпитани от малкото останали българи. Разбира се, и тези, които са живели преди това - близо 800 хил. тракийски българи, които днес сме в страната.

Фокус: Колко дружества и съюзи влизат в Съюза на тракийските дружества в България?
Костадин Карамитрев: 214 дружества имаме вече. Последните две дружества са изградени точно в навечерието на 26 март в село Чинтулово и в село Жельо войвода – Сливенски регион. Те са обединени в 16 региона. Тракийската организация има и други структури – Тракийски научен институт, Тракийски женски съюз, Тракийски младежки съюз, Тракийска фондация „Капитан Петко Войвода”, издателска къща, свой вестник „Тракия”. Така че, ние сме много добре организирани. Може би, сме най-добрата организирана обществено патриотична организация и се гордеем с това, че на 12 май тази година ще отбележим 115 години от създаването на тракийската организация от Капитан Петко Войвода.

Фокус: Каква са основните цели на съюза?
Костадин Карамитрев: Основните ни цели са в различни направления. Преди всичко ние сме обществено патриотична, непартийна, неправителствена организация. Основните ни цели са: първо – защита, популяризиране и съхраняване на богатото културно и историческо тракийско наследство. Второ, съвременната идеология на Тракийската организация е за „Тракия без граници” и за интеграция на Тракия в рамките на ЕС. Друга важна цел е защита на българите в чужбина, защита на православието в чужбина. Ние особено активно работим в Одрин. Инициатори сме за възстановяването на двете български църкви там. Миналата година открихме в двора на църквата „Св. Константин и Елена” паметник на Екзарх Антим I. Това е първият български паметник, който е изграждан на турска територия от Освобождаването на България от турско робство. Много добре работим с българите в Украйна. Имаме договор за приятелство и сътрудничество с българите в Молдова. Основната ни цел е защита на човешките права на тракийските бежанци и на техните потомци. Най-вече заради заграбените им имоти, особено от Източна Тракия. Това е една обществено патриотична организация с широка гама на дейност именно в името на българщината, просперитета на България и православието.

Фокус: Прави ли достатъчно България за бежанците и какви са вашите инициативи?
Костадин Карамитрев: Не. Държавата нищо не прави. Ние вече 20 години, откакто възстановихме съюза, се борим в България и в чужбина за възмездяването и обезщетението на тракийските българи на заграбените им имоти в Източна Тракия от турците – главно през 1913 г., които възлизат на много милиарди долари. Срещаме разбиране от всички, всички ни кимват, всички се съгласяват, но в крайна сметка вече 20 години нито един тракийски бежанец не е обезщетен, а това е достатъчно да се направи извода, че българската държава не прави необходимото за решаване проблемите на тракийските българи. Почти с нищо държавата не подпомага обществено патриотичната дейност. Ние правим десетки национални събори в цялата страна, посветени на български герои от най-новата ни история – фолклорни, исторически събития. За Деня на Тракия ще има тържества по цялата страна, но всичко го прави тракийската организация. Добре, че има българи патриоти, които правят дарения в тези случаи, та успяваме да организираме такава масова обществено патриотична дейност.

Фокус: Какво е състоянието на българските църкви в Одрин?
Костадин Карамитрев: В Одрин има две църкви – „Св. Георги” и „Св. Константин и Елена”. Там всяка година на 6 май на Гергьовден и на 21 май на Св. Константин и Елена правим тракийски събори с тържествени църковни служби – концерти, танци и песни и десетки хиляди тракийци се стичат там. При откриването на църквата „Св. Константин и Елена” преди 4 години близо 4 хиляди тракийци бяха там. Стараем се да поддържаме българщината в тези български тракийски земи, които са откъснати от отечеството. Една от основните ни цели е да живеем в мир, доверие и добросъседство с балканските народи, за да реализираме европейската ни стратегия, а не да се занимаваме с конфронтация, конфликти, промяна на граници и т.н. Църквите са в изключително добро състояние. Те са възстановени в близките десет години. Църквата „Св. Георги” е възстановена преди 10 години, а преди 4 години е възстановена църквата „Св. Константин и Елена”. И двете църкви се поддържат много добре и са в изключително добро състояние. Там имаме много активен българин свещеник – отец Александър и неговата съпруга Мария, които поддържат църквите на изключително високо равнище. В цяла Източна Тракия това са двете православни църкви и за това те се посещават от всички християни, не само от българи, но и от гърци, католици и други, защото те няма свои църкви там.

Фокус: Какви са проблемите на българите в Източна Тракия днес?
Костадин Карамитрев: Постигнахме това, да се почнат преговори между България и Турция за обезщетението на тракийските българи за заграбените им насилствено имоти. В момента тези преговори продължават, но много бавно и мудно. Веднъж в годината се събират представители на министерствата на външните работи на България и Турция – осъждат решават, но конкретни резултати до този момент няма.

Фокус: Каква е историята на българите в Източна Тракия?
Костадин Карамитрев: Там няма българи. Те всички са изгонени. През 1913 г., най-вече, 350 хиляди българи от Източна Тракия са изгонени. Около 60 хиляди са избити. Това е първият геноцид, който е станал на Балканския полуостров. Има единици българи и главно има българомохамедани. Турция и Гърция не допускат и се стараят всичко, което е българско, да бъде унищожено и потулено. Тези българи ги наричат помаци, даже не ги наричат българомохамедани. Стараят се по всякакъв начин да ги погърчват или потурчат. Земите Източна и Западна Тракия отдавна са обезбългарени, но ние се мъчим да поддържаме българщината все пак на малкото българи, които са останали там. Особено в Беломорска Тракия, където има смесени бракове и се поддържа тази българщина.

Фокус: Разкажете за историята на малоазийските българи?
Костадин Карамитрев: Това е едно от най-уникалните явления в световната история. Това са българи, които са живели главно в Ивайловградския край, Хасковския край и Беломорска Тракия. Когато България е била под турско робство, те бягат от турците в България и намират място за своето спасение в Мала Азия в Турската империя. Там те основават свои села, църкви, училища и съхраняват целия си български дух, език, обичаи и националност. Това става до 1914 г., когато Турция отново ги изгонва и те отново се връщат в България на същите места, където са живеели. Това са тракийци и те до ден днешен поддържат българското, макар че те винаги са си били българи. Но е уникално, да бягаш от врага си и да отидеш в центъра на врага, за да запазиш там своята християнска вяра и националната си идентичност. Днес те са си българи, живеят си в България. Събират се най-вече в Ивайловградския край на свои събори, пеят си своите специфични песни и танци. Поддържат онова, което са градили близо 200 години в Мала Азия.

Фокус: С какви чувства тракийците посрещат Деня на Тракия?
Костадин Карамитрев: След освобождението на България от турско робство през 1878 г. и след Берлинския договор – Източна и Западна Тракия остават отново под турско робство. Тогава се започват борбите за освобождението им и присъединяването им към България - Кресненското въстание, Илинденско-Преображенското въстание, върхът е Балканската война, която се вдига именно за освобождението за тези земи от турско робство. На 26 март 1913 г. пада Одринската крепост, която се е считала за непревземаема. Турция капитулира. Подписва се мирният договор между България, Турция и Съюзниците. Така тези земи се освобождават от турско робство и се присъединяват към България. Денят 26 март по своята значимост се доближава до 3 март, тъй като са освободени отново български земи, останали 35 години и повече след това под турско робство. За съжаление, поради развивалите се събития това продължава много кратко. Ние тракийците, а и другите българи патриоти считаме този ден като равен с 3 март и 6 септември. На тези три дни са се произвели историческите събития, които са допринесли за освобождението на България от турско робство и за създаването на третата независима българска държава. През 2006 г. българското правителство признава с постановление на Министерски съвет 26 март за ден на Тракия. Това е един от големите дни в изграждането на съвременната българска държава.

Фокус: Как изглежда Тракия днес?
Костадин Карамитрев: Тракия днес е разпокъсана между три държави. Южна България е българската Тракия, Западна Тракия е в Гърция, Източна Тракия е в Турция. Затова сме издигнали нашия съвременен лозунг „Тракия без граници”, за да могат хората от трите части на Тракия да живеят в мир, доверие и добросъседство, да няма пречки по границите за свободно движение на хора и капитали. Това е пътят.


Красимира Георгиева / Агенция "Фокус"