На 26 март отбелязваме Деня на Тракия. Как ще преминат честванията?

И в това трудно време на кризи - икономически и политически, Съюзът на тракийските дружества в България не спираме своята активна патриотична дейност, а напротив. 2010 г. е силна за организацията ни, защото имаме няколко мероприятия. Първо - ще открием два паметника на Екзарх Антим I - в София и в Одрин /в двора на църквата „Св. Константин и Елена"/. Второ - ще поставим кръстове на църквата „Св. Константин и Елена" в Одрин, която беше открита миналата година, но за съжаление няма кръстове, ние също така ще ги осветим. Вече имаме окончателното решение на Киевското кметство, което дава зелена улица за изграждането на паметник на Капитан Петко Войвода в центъра на Киев - и него ще построим и открием. Да не говорим за богата национална програма за чествания на бележити дати и събития - те са общо около 13 национални събора.

Тържествата на 26 март са посветени на 4 забележителни дати от новата история на България. Първо - Денят на Тракия. Това е ден, който е признат и от българското правителство за официален ден, но и празнуван от тракийските българи още от 1914 г. Второто мероприятие е знаменателната Одринска епопея - 26 март 1913 г., във великата Освободителна война, която доведе до капитулацията на Турция и освободи тракийските български земи от турско робство и присъединяването им към Отечество България. Третото, на което посвещаваме тържеството, е 140 години от провъзгласяването на самостоятелната Българска православна църква и учредяването на Българската екзархия. Гвоздеят на това тържество е, че то е посветено на великия тракийски българин - първият български екзарх Антим I, който е символ на духовно възкресение на българската държава, българската нация и Българската православна църква.

Защо за Екзарх Антим I?
Първо, защото той е тракиец. Второ, защото в стратегията на Тракийската организация е да защитаваме българщината и православието. Първият председател на първото тракийско дружество, основано от Капитан Петко Войвода и други патриоти на 12 май 1896 г., е д-р Младен Желязков - внук на Екзарх Антим I. И трето, защото ние изпълняваме един свой стратегически проект - да възродим бележитите българи и те да заемат достойно място в пантеона на националните герои. Направихме го за Капитан Петко Войвода. За съжаление този голям бележит българин - Екзарх Антим I, който е и строител на нова България, все още е недооценен, полузабравен, неизвестен за младите поколения. Ние затова обявихме 2010 г. за година на Екзарх Антим I и започваме именно с реализацията на откриването на първия паметник на Екзарх Антим I в София, което ще стане на 26 март тази година, когато честваме тези събития. Паметникът ще бъде открит от г-жа Йорданка Фандъкова - кмет на София, и от министъра на отбраната ген. Аню Ангелов, а ще го освети знеполския епископ Йоан. Паметникът е дело на видния български скулптор проф. Валентин Станчев и Камен Станчев. Новото в тържествата, които ние ежегодно правим, в парка „Св. Никола", който е на ъгъла на „Опълченска" и „Пиротска" от 11 ч., тази година ще бъде освещаването и откриването на този паметник.

Очаквате ли много хора да се включат в тържествата?
Очакваме да дойдат много тракийци, българи-патриоти, много ученици. Поканили сме специално учителското тяло и учениците от училище „Екзарх Антим I" в София. Поканили сме студенти и ректора на Духовната академия. Разбира се, много представители на Съюза на офицерите от запаса и резерва и на другите патриотични военни организации, които също са съорганизатори на нашето тържество. Надяваме се, че поне българите-патриоти ще дойдат. А много ни се иска и вярваме, че това ще стане, и средствата за масова информация. Не се и съмняваме в КРОСС, че ще отразят широко това мероприятие, защото то е изключително общобългарско национално мероприятие.

Колко паметника на видни българи има в страната?
Знам, че ние - тракийските българи, сме издигнали 31 паметника на Капитан Петко Войвода, издигнали сме 4 църкви и параклиси, посветени на бележити духовни дейци и всичките ги наричаме на името на Света Петка, тъй като тя е тракийската ни светица. Гвоздеят в нашите паметници това паметникът на Капитан Петко Войвода в Рим, в центъра на Рим, до паметника на Гарибалди. Надяваме се, че същата значимост ще има и паметника на Капитан Петко Войвода в Киев, който изграждаме заедно с Асоциацията на българите в Украйна, а значителна част от тях са с тракийски произход.

Пазят ли се тези паметници?
Общо взето ние - тракийците, пазим паметниците. Днес в 13 ч. паметникът на Екзарх Антим I в София беше завършен и е готов за откриване и освещаване на 26 март. Ние ги поддържаме паметниците, поддържат ги и общините в градовете и селата, в които се намират. Но за съжаление, поддържаме ги, когато има спонсори, които да дадат пари, иначе знаете каква е картината в България...

Знаят ли българите как да почитат националните си герои и как да отбелязват дати като Деня на Тракия?
Не. За съжаление не и затова в този наш стратегически проект, за който ви говоря - да възродим героите, които са забравени, и те да заемат достойно място в пантеона на най-новата ни история, втората цел на нашата организация е да покажем пред българската общественост, пред българските политици, управници, пред цялата българска държава - как трябва да се честват националните герои, посветили живота си за освобождението, свободата и независимостта на България и го направихме изключително стилно за Капитан Петко Войвода миналата година, вие много добре го отразихте. Тази година ще го направим за Екзарх Антим I.

Догодина ще го направим за друг бележит тракийски българин, защото тези хора са забравени. Ще ви дам един пример, който ни накара още по-амбициозно да реализираме програмата за Екзарх Антим I. Тази година на тържествената заря на 3 март по случай Националния ни празник, на площада пред Народното събрание, в списъка на множеството българи, които бяха споменати като заслужили българи, с основание, името на Екзарх Антим I не беше споменато, а той е борец за независимостта на българската църква, той е борец за освобождението на България от турско робство, той е строител на нова България като председател на Учредителното събрание на първото Велико народно събрание. За съжаление го нямаше. Именно затова сме си поставили тази цел в този стратегически наш проект - ние да показваме как трябва да се честват националните герои и най-вече на младите хора. И това е много необходимо, когато сега сме в ЕС и в това множество от 27 държави едва ли не потъваме като малка и незначителна държава. Ние там трябва да защитаваме своята идентичност и това ще става и чрез тези патриотични мероприятия, които прави тракийската организация.

Докъде стигна въпроса с имотите на тракийските българи?
В политическия аспект продължава развитието на проблема - и премиерът Бойко Борисов в Турция, и президентът Георги Първанов при неотдавнашното посещение на турския министър в София поставиха проблема като нерешен проблем, който трябва да намери решението си в името на добрите отношения между двете държави. Но искам да кажа, че практически действия няма - има застой. Знаете, че миналата година - на 18 април в Анкара, започнаха най-сетне преговори, но и до ден днешен преговорите не продължават. Защо? Ние знаем защо и сме убедени, че докато Марин Райков е зам.-министър на външните работи, от българска страна няма да бъдат предприети инициативи и предложения за продължаване на преговорите, защото той е враг на тракийците, откровено казано. Той официално заяви пред мен, че проблемът с имотите на тракийските българи е частен, а не междудържавен.

Представяте ли си какво предателство е това?! Но има една друга добра новина - че министърът на външните работи е Николай Младенов. Аз съм много доволен от това, защото той познава много добре тракийския проблем. Той е един от авторите за решението на Европейския парламент през 2008 г. за обвързване членството на Турция в ЕС с решаване на нашите проблеми. Затова в най-скоро време ние ще поискаме среща с него и съм уверен, че ще получим неговото уверение, че той като министър ще продължи по нататък решаването на справедливата и законна кауза на тракийските бежанци, а те са 800 хиляди.

 
И все пак оптимист ли сте за решаването на проблема?
Да кажа, че съм оптимист, е много силно казано. Но това, че ние за 20 години успяхме този проблем да го извадим от забвения, да го направим общонационален проблем, проблем на българската общественост, проблем на масмедиите и да го накараме Турция да започне преговори - показва, че в този действително много труден процес, има развитие и първият етап е постигнат. Сега трябва да дойде вторият етап - на масата на преговорите българските дипломати и експерти, заедно с турските си колеги, да продължат преговорите и да намерят законно и справедливо решение, което да удовлетворява и двете страни.

Повтарям - докато водят преговорите - политици, министри от рода на Божидар Димитров, от рода на Волен Сидеров трябва да спрат да спекулират с тракийския проблем и да си го присвояват като решение и да не пречат на преговорите. Трудно преговори, но съм уверен, че ще се намери решение, защото проблемът не е само между България и Турция - този проблем с вкарването от нас в ЕП става проблем и на ЕС. А ЕС категорично заявява, че съседните държави трябва да си решат проблемите помежду си, ако има такива, иначе няма да бъдат приети в ЕС. Оптимист, но умерен оптимист.

Каква е Вашата позиция относно членството на Турция в ЕС?
Нашата позиция е категорична - че Турция не може да бъде член на ЕС по няколко причини. Първата причина е, че Турция се счита в Европа, благодарение на това, че държи една малка територия, която е в Европа, т.е. Източна Тракия. Тази Източна Тракия - това са тракийски земи, това са частни земи на тракийските българи, които тя ги е заграбила. Така че тя няма никакво основание да претендира, че е европейска държава - тя е азиатска държава и да си гледа азиатските проблеми. Така или иначе е факт, че тя е стъпила в Източна Тракия. Ние сме против промяна на границата и затова ние сме за привилегировано членство, за привилегировани отношения на ЕС с Турция, но не и членство в ЕС.
 

Интервю на Анастасия Бакалска.
Информационна агенция КРОСС. 25.03.2010