Събития - Национални
Тракийски дружества
Вълнуващо събитие в Гоце Делчев, посветено на 125-ата годишнина от смъртта на Капитан Петко войвода
С грандиозно събитие в Гоце Делчев бе почетена паметта на Капитан Петко войвода (18.12.1844 - 07.02.1900) – символ на тракийското движение и български национален герой.
Организатори на събитието бяха Община Гоце Делчев, Съюз на тракийските дружества в България и Тракийски научен институт.
На мероприятието присъстваха председателят на СТДБ Красимир Премянов, председателят на Тракийския научен институт член кор. проф. Васил Проданов, д-р Ваня Иванова - главен редактор на в. „Тракия“, историкът Стоян Райчевски, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, представители на общинското ръководство, граждани, ученици и техните учители.
Събитието започна с изпълнения на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци, с чиито прекрасни изпълнения бяха приветствани организаторите, гостите и участниците.
В словото си председателят на СТДБ подчерта значимостта на събитието. „Искам да благодаря на всички, които проявиха интерес към темата, защото тя ни дава възможност да не забравяме кои сме, да уважаваме собствената си история и да не забравяме героите на България. Убеден съм, че ще имаме възможност да продължим борбата за силна, свободна и независима България“, каза Красимир Премянов и представи присъстващите автори на Енциклопедията.
Посветено на 125-ата годишнина от кончината на капитан Петко Войвода, събитието продължи със слово за легендарния Войвода, в което д-р Ваня Иванова заяви:
На днешния ден се навършват 125 години от кончината на българския национален герой и патрон на Тракийската организация Капитан Петко войвода (18.12.1844 – 07.02.1900), чиято памет сме се събрали да почетем. Няма да припомням подробности от биографията му, които са до болка познати на всеки от нас, но ще си позволя да напомня, че легендарният войвода е единственият българин, преминал през трите форми на национално - освободителното движение – хайдутство, четничество и участие в освободителната Руско-турска война.
В първия етап Петко Каракирков се включва, когато е едва 17 годишен (1861 г.), за да отмъсти за убитите си брат и братовчед. Още с първите си действия хайдутинът Петко респектира турците - на няколко пъти разбива изпратените срещу него потери, през 1863 г. е заловен от турските власти, но успява да избяга, подновява хайдушката си дейност и за кратко време се превръща в легенда.
Есента на 1864 г. бележи началото на втория етап в дейността му, свързан с четничеството. Това е времето, през което се издига се до най-възвишения идеал за свобода и независимост на България, за мир на Балканите, с което си отваря пътя към вечността. Начело на малка чета от гарибалдийци и българи, той се сражава за свободата на о-в Крит и за си спечелва уважението на всички. Именно по това време за първи път е удостоен със званието „капитан”. След потушаването на Критското въстание Петко Каракирков предприема продължително пътуване до Египет, Франция и Италия. Когато се завръща, той се установява в Атина, откъдето изпраща призиви към сънародниците си да се вдигнат на всеобща борба за освобождение. Той апелира и за обща борба на балканските народи срещу турската тирания. Чужд на малодушието и страха, през 1869 г. той организира военен отряд, с който действа в Родопите. Отрядът се превръща в страшилище за османските власти, а местните българи намират в него опора и защита.
Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 г. бележи третия етап от дейността на Войводата. Начело на своя отряд, той активно подпомага руските войски за ликвидиране на остатъците на турските войскови части и башибозушките банди. Капитан Петко войвода участва в борбите на българите от Източна Румелия срещу решения на Берлинския конгрес.
В знак на признателност ген. Скобелев го кани в Русия и го представя на руския император Александър II, който го удостоява с чин капитан от руската армия, с орден за храброст „Георгиевски кръст” и с имение в Киевска губерния.
На следващата година капитанът се заселва във Варна, където се жени за Рада Кравкова от Казанлък, която е от рода на известния капитан Георги Мамарчев. На 12 май 1896 г. по негова инициатива и на негови другари във Варна се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“ за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Османската империя.
В началото на 90-те години на XIX век Капитан Петко войвода влиза в конфликт със стамболовисткия режим. Месеци наред лежи в тъмница. Заради разклатено здраве след мъченията и униженията, големият български родолюбец умира на 7 февруари 1900 г. Хиляди българи изпращат големия патриот и родолюбец, с което засвидетелстват своята признателност към безсмъртното му дело. По-късно тази признателност намира израз в многобройните паметници на войводата, издигнати в България, Италия и Украйна. Голяма част от тях са направени по инициатива и със средствата на Съюза на тракийските дружества в България. Ще си позволя да припомня, че 2019 година ще остане паметна в историята на Тракийската организация с поставянето на паметник на Капитан Петко Войвода на държавната граница на Република България при едноименния граничен пункт с Гърция и в „Алеята на бележитите българи“ в Борисовата градина в столицата, редом с паметниците на Ботев и Левски.
Паметниците ще напомнят за безсмъртието на Войводата, но и за кървящата рана, нанесена от турския ятаган върху живота и достойнството на тракийските българи, чиито потомци 112 години се надяват българските политици да научат урока по национално достойнство, завещан ни от Капитан Петко войвода и да намерят решение на тракийския въпрос, който има морални и материални измерения.
Поклон пред паметта на великия син на България!
С едноминутно мълчание бе почетена паметта на великия син на България.
Програмата продължи с представянето на Енциклопедия „Тракия“.
Стоян Райчевски акцентира на значимостта на Енциклопедия „Тракия“ като безценен носител на информация, като уникално явление за нашия културен живот, и подчерта, че задачата на Тракийския културен институт е да продължи онова, което са поставили като начало неговите основатели – наши предци.
В изказването си д-р Ваня Иванова благодари на ръководствата на СТДБ и ТНИ за подкрепата и насърчаването на издателската дейност, като подчерта, че чрез своята многообразни прояви двете организации са се утвърдили като институции за съхранение на паметта и българската идентичност, което е и основното послание на Енциклопедия „Тракия“. Първият том на Енциклопедия „Тракия“, издаден през 2022 г., съдържа информация за национално-освободителното движение на тракийските българи от Възраждането до наши дни.
Вторият том, издаден през 2024 г., е посветен на етнографията, фолклора и езиковите особености на тракийските българи. Негови автори са изследователите Стоян Райчевски, доц. д-р Валентина Ганева-Райчева, д-р Ваня Иванова, доц. д-р Наталия Рашкова и доц. д-р Георги Митринов, които в своите разработки са представили поминъка на българите в Тракия, тяхното народно облекло, календарните им обичаи и жилищната архитектура, говорното богатство на българите от Южна Тракия, Странджа и Родопите, словесното им фолклорно творчество чрез приказната и неприказна проза, фолклорната музикална култура, изтъкнати записвачи и учени етномузиколози, музикални изпълнители, читалища към съществуващите тракийски дружества, песенните и танцови фолклорни състави, чрез които тракийци съхраняват и разпространяват богатото фолклорно наследство, и участват в Национални и Регионални тракийски фолклорни събори.
Ваня Иванова акцентира на писаното слово, оставащо в библиотеките, които и в бъдеще ще продължат да бъдат образователни институции, даващи разнообразни възможности на хората за общуване с историята и познанието, от който всеки ще може да получава разнообразна, подредена, но и научнообоснована информация, каквато предлага Енциклопедия „Тракия“, предоставена на библиотеки в страната и в чужбина. Затова тя оцени публикуването и разпространението на Енциклопедията като изключително полезна и родолюбива дейност.
Присъстващите бяха запознати с редакционна колегия на Енциклопедията, включваща имената на изявени български учени като акад. Георги Марков, акад. Иван Гранитски, чл. кор. проф. Васил Проданов, чл. кор. проф. Георги Михов, проф. Стати Статев, проф. д-р Иван Маразов, доц. Геновева Михова.
За достойнствата на Енциклопедия „Тракия“ говори и член кор. Васил Проданов – председател на Тракийския научен институт. Той акцентира на полезността на изданието и на огромното количество информация, която може да се почерпи от него. Той подчерта, че всеки от томовете е създаден за кратък период от време и посочи колко важно е да помним своите корени. Затова ние, тракийци, сме толкова мобилизирани. Искаме да бъдем единни и предлагаме не онова, което ни разделя, а това, което ни обединява. Единството ни е необходимо, за да се съхраним като българи, каза проф. Проданов.
Последва плодотворна дискусия, в която се включи и Негово Високопреосвещенство митрополит Серафим, на когото авторите дариха двата тома от Енциклопедия „Тракия“.
Информация за мероприятието може да се прочете и в медиите:
https://utroruse.com/article/1080782/
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн
