На 5 октомври отбелязваме 100 години от обявяването на Балканската Освободителна война от 1912 - 1913 г. На днешния ден през 1912г. в църквата „Св. Успение Богородично” в Ст. Загора в присъствието на цар Фердинанд І, е прочетен Манифест, с който се поставя началото на войната.

Предпоставки за избухването на войната са заложени в несправедливите решения на  Берлинския конгрес, който оставя големи територии, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население в пределите на Османската империя.

Откъсването на български територии и предаването им на съседни страни или връщането им в пределите на Османската империя поражда огромно разочарование сред българското население и задълбочава българският национален въпрос, за решаването на който се водят дипломатически преписки, правят се петиции, избухват няколко въстания. Съединението от 1885г. решава само част от българския национален въпрос чрез обединението на Княжество България и Източна Румелия. Извън българските държавни граници остават Македония, Одринска и Беломорска Тракия, чието население, оставено в границите на Османската империя страда от липсата на законност, от чуждия социален, политически и икономически гнет. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903г., войната остава единствено възможно средство за освобождаване на българското население от чуждия гнет.

През 1912 г. четири балкански държави – България, Сърбия, Гърция и Черна гора, сключват военен съюз, насочен срещу Османската империя за освобождаване на сънародниците си. Но България е единствената, която се стреми към обединението на земи, населени с преобладаващо българско население. Според статистически сведения от различен произход в Одринска Тракия по онова време живеят около 350 000 българи, които представляват 35% от населението в областта, а в Македония над 53,6% от населението е българско.

Балканската война е забележително събитие, от гледна точка на военни операции и безпримерен героизъм, проявен от българските войни. На практика това е втората освободителна война за българите, след руско-турската. В резултат на победата на съюзниците на 30 май 1913г. се слага край на петвековното господство на Османската империя на Балканския полуостров, която губи всичките си владения на Балканите.

По силата на Лондонския мирен договор от 17 май 1913г, с който приключва I-та Балканска война, земите на запад от линията Мидия-Енос, в т.ч. почти цяла Тракия, са върнати в границите на България. Нерешените спорове между България, Сърбия и Гърция за Македония водят до избухването през юни 1913 г. на II-та Балканска война, известна като Междусъюзническа, от която се възползва Турция. Нарушавайки Лондонския договор турски войски навлизат в българските територии, избиват огромна част от населението, заграбват имотите му и реокупират Одринска Тракия, която на практика е обезбългарена.

Днес в цялата страна тракийци ще положат венци и цветя пред паметниците на загиналите в Балканската Освободителна война.

Член кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов, Проф. Ив. Филчев, н.с. д-р Ваня Стоянова – представители на ТНИ, участват в Международна научна конференция на тема: „100 години от Балканските войни. Ретроспекции и проекции”, съорганизатор, на която е Тракийският научен институт и чиято програма можете да видите тук.