През последната четвърт на ХХ в. е публикувана книгата на Димитър Тужаров „Село Търново, Одринско”. Автор на предговора е писателят Димитър Мантов, който подчертава, че Тужаров е извършил огромна събирателска и проучвателна дейност за издаването на книгата.

През 2019 г. по случай 100 години от рождението на Димитър Тужаров, книгата е преиздадена. В  негова памет е организирана и среща, в която участват  близки и роднини на автора, гости от Павликени, потомци на тракийски бежанци от с.Търново Узункюприйско. По време на срещата дъщерята на автора Петранка Тужарова разказва интересни спомени за своя баща, за годините в с. Горна Студена и за преиздадената книга. Румяна Борисова от Павликени, потомка на тракийски бежанци, разказва за националната експедиция „По обратния път на дедите ни“, по време на която е посетено с. Търново, Узункюприйско и българската църква „Свети Георги“, която и до днес стои в селото и напомня за тракийци.

Върху старите географски карти от XVII и XVIII век и до 1913 година е отбелязано с.Търново, Узункюприйско, което се намира в Одринска Тракия на петнадесет километра североизточно от град Узункюпрю и около петдесет километра югоизточно от град Одрин.
Към 1912-1913 г. селото има 600 къщи с три хиляди жители, само българи. То било разположено на левия бряг на река Ергене, а землището му обхваща сто хиляди декара и се простирало върху двата бряга на реката. Равнинната била известна със своите пасбища и житни поля. В долното течение реката се разливала и там богатата почва давала две реколти на година.

В село Търново имало осем махали, три църкви, двадесет дюкяна и много майстори железари. За създаването на селото има няколко предположения, едно от които е на Петко Дервенски. В спомените си той твърди, че основаването на селото е свързано с падането на Второто Българско царство и столицата Търновград. Тогава много жители напуснали Балкана и се спуснали на юг, за да търсят по-богата земя и спокойствие.

Друго предание за образуване на селото е, че едри търговци на добитък от Търновско и техните овчари - ратаи, прекарвали много добитък за Цариград. Близо до Узункюпрю, край река Ергене оставали на богатата паша за угояване на добитъка. Те построили кошари и колиби. Там постепенно се заселили овчарите и станали първите основатели на селото.

През трагичната 1913 година, когато османлиите предприемат пълното обезбългаряване на Тракия, търновци сякаш притеглени от кръвта и родовия корен се насочват към старопрестолния Търновград и околностите му. Там възникват села, чиито жители съхраняват традициите и паметта на дедите си и до днес. А в родното Търново, в българските имоти се настанили турски мухаджирски семейства, които били оземлявани безплатно с техните земи.