На днешния ден се навършват 124 години от смъртта на Антим I, който през 1872 година е провъзгласен за първи български екзарх.

Първият български екзарх е роден в Лозенград със светското име Атанас Чалъков. През 1837г. става монах в Хилендарския манастир. Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Коручешме. Завършва богословското училище на остров Халки, а през 1856г. Духовната академия в Москва.

След завръщането си от Русия, става преподавател и ректор на богословската школа на Цариградската патриаршия на остров Халки. През 1861 г. е избран за Преславски митрополит, а през 1868 година става Видински митрополит.

Екзарх Антим І подкрепя борбата за независима българска църква, застава на страната на цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и взема участие в църковно-народния събор през 1871 г.

На 28 февруари 1872 е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Като църковен водач, той се посвещава на културното и просветното издигане на българския народ. След погрома на Априлското въстание прави необходимото, за да запознае международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за жестокостите на турската власт при потушаване на въстанието.

През април 1877 г. по настояване на Високата порта Антим І е освободен от поста екзарх и изпратен на заточение в Анкара. След година, в резултат на общата амнистия е пуснат на свобода и поема ръководството на Видинската митрополия.

След Освобождението Антим І е председател на Учредителното събрание и на първото Велико народно събрание през 1879г.

Екзарх Антим І умира на 1 декември 1888 година във Видин.