Д-р Ваня ИВАНОВА

Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ), чиито патрон е българският национален герой Капитан Петко войвода, е родолюбива и патриотична организация със 130-годишна история.

В развитието на организираното тракийско движение се открояват четири етапа.

За начало на първия се приема 12 май 1896 година, когато са положени основите на дружество „Странджа”, възникнало във връзка с необходимостта от справедливо решение на тракийския проблем, който е съставна част от българския национален въпрос. Този първи етап се характеризира с тясно сътрудничество между тракийските и македонските българи, чиято съдба е обща след Берлинския конгрес (1878), оставил извън българските държавни граници Одринска и Беломорска Тракия и Македония, чието население, върнато в границите на Османската империя, страда от липсата на законност, от чуждия социален, политически и икономически гнет. Това предопределя и общите форми на борба в първите години след Освобождението на България. 

За решаването на българския национален въпрос се водят дипломатически преписки, правят се петиции, избухват няколко въстания. В периода 1912 - 1919 г. България води три войни и претърпява две национални катастрофи, които имат тежки последици за Тракия и тракийските българи.

Нарушавайки Лондонския договор, с който приключва I-та Балканска война, турски войски навлизат в българските територии, избиват и прогонват огромна част от населението, заграбват имотите му и реокупират Одринска Тракия, която на практика е обезбългарена. Академик Любомир Милетич в книгата си „Разорението на тракийските българи през 1913 г.” записва, че трагедията на тракийци  е съпоставима с клането в Батак. За извършените зверства съвременни изследователи използват термина „геноцид”. 

Тежки са последиците за Тракия и от втората национална катастрофа, сполетяла България след Първата световна война. По силата на Ньойския договор от 1919 г. Западна Тракия е предадена под управлението на Антантата.
През юли 1923 г. с Лозанския договор Западна Тракия е дадена на Гърция, а Източна Тракия на Турция. Надеждите на българските бежанци, напуснали Тракия по време на войните и непосредствено след тях, че след оттеглянето на чуждите власти, ще могат да се завърнат по домовете си, не се сбъдват. 

Националните катастрофи активизират националноосвободителното движение. През декември 1918 г. тракийци провеждат събор в Одрин, по време на който създават непартийна Тракийска организация, която приема названието „Одринска Тракия“, чието върховно управление се ситуира в София. Одринският събор поставя началото на втори самостоятелен етап в развитието на организираното тракийско движение в България, който продължава до 1934 г.

Създадената Тракийска организация с легални средства брани правата и интересите на тракийските бежанци: организира протести срещу несправедливите клаузи на Цариградския (1913),  Ньойския (1919) и Ангорския договор (1925); за запазване на Западна Тракия в границите на българската държава; за връщане на бежанците по родните им места, а при невъзможност – за тяхното настаняване и оземляване в България; защитава имуществените и социални права на тракийските българи; популяризира пред българската и международната общественост тракийския въпрос и т.н.

През август 1924 г. се създава Тракийски младежки съюз, а през 1933 г.  - Тракийски женски съюз като неделима част от Тракийската организация и заедно с нея работят за постигане на целите и задачите на тракийци.

През 1934 г. е основан Тракийският научен институт (ТНИ), чиято основна цел е научно изследователска и пропагандна дейност.

Деветнадесетомайският преврат през 1934 г. довежда на власт правителството на Кимон Георгиев, което забранява всички политически партии и обществени организации, в т.ч. и Тракийската. Постепенно затихва целият организационен живот на тракийци. Единственият техен легален представител до края на Втората световна война е ТНИ, който развива дейност, съобразена с политическите реалности.

Обществено-политическите трансформации, настъпили след 9 септември 1944 г., бележат началото на трети етап в развитието на организираното тракийско движение и дават възможност за възстановяване на Тракийската организация. Тя започва работа за задоволяване на непосредствените специфични нужди на тракийските бежанци, с надежда за трайно разрешаване на тракийския въпрос.

Радикалните промени във всички сфери на обществено-политическия живот в края на 1947 г., ликвидирането на многопартийната система и политическия плурализъм, сливането на партийно-политически с държавни функции и формалният конституционно-парламентарен живот, рефлектират върху наскоро възстановената Тракийска организация, на която се възлагат единствено културно-просветни задачи. През 1950 г. организацията се преименува на Съюз на тракийските културно-просветни дружества (СТКПД), а местните структури стават културно-просветни дружества „Тракия“.

Влошените българо-турските отношения в края на 70-те – началото на 80-те години на XX в. и препокриването на задачите, поставени пред тракийските дружества и пред отечественофронтовските организации, са сред причините, довели до решението на Политбюро на ЦК на БКП (1.02.1977), съгласно което Съюзът на тракийските културно - просветни дружества трябва да прекрати дейността си. Като резултат Централното ръководство на Тракийската организация е разпуснато, а някои от дружествата по места са включени в отечественофронтовските структури като тракийски бежански клубове, които са подчинени на йерархията на Отечествения фронт.  С разпускането на Централното ръководство като стожер на организацията и като  генератор на идеи и насоки, повечето от дружествата се разпадат, а имуществото на Съюза преминава към държавата и към Отечествения фронт.

Радикалната промяна на обществената система на държавния социализъм след 10 ноември 1989 г., свързана с конституирането на нова обществена реалност, създава условия за възстановяването на Тракийската организация през февруари 1990 г., която от 1992 г. носи името Съюз на тракийските дружества в България. Началото на този четвърти етап се характеризира с възстановяване на всички структурни формирования, създадени от основателите на Тракийската организация и на тракийските дружества в страната. Съдействие в тази насока оказва и в. „Тракия“, който от м. януари 1991 г. започва да излиза два пъти месечно.

СТДБ осъществява своята дейност на три основни равнища: международно, национално и регионално.

На международно равнище ръководството на СТДБ фокусира дейността си върху взаимодействие с европейските институции в полза на тракийската кауза. като за тази цел ползва съдействието на български евродепутати. Международната дейност на СТДБ е свързана и с взаимовръзки с Гърция и Турция за реализация на различни проекти на тракийци и защита на българските интереси. Изключително ползотворно е сътрудничеството с българската общност в Турция, където се работи активно за опазването на българските паметници и църкви в Одрин и Истанбул, провеждат се Национални тракийски събори в българските храмове в Одрин.

На национално равнище ръководството на СТДБ изxожда от предпоставката, че без тясно взаимодействие с държавата и други институции активността на организацията не може да излезе от рамките  на  историческия спомен и съхраняването на културата на тракийските българи. Затова стремежът е да се постигат определени успеxи в приобщаването на държавните институции към тракийските проблеми. Така например като резултат от доброто сътрудничество със Столична община по предложение на предложение на СТДБ Столичният общински съвет прие решение за оформяне на квартал от улици, които ще носят имената на тракийските дейци: Димитър Маджаров, Анастас Разбойников, Георги Кондолов, Руси Славов, Иван Орманджиев, Стамат Икономов, Лазар Маджаров, Михаил Герджиков, Яни Попов, Димитър Катерински, Стойчо Гаруфалов, Христо Караманджуков и Мара Михайлова. Пак по предложение на СТДБ една от метростанциите в столицата носи името „Тракия“.

Дейността на национално равнище се проявява и в заемане на позиции по значими обществени проблеми със съответни писма и/или публични декларации, на които ръководството на СТДБ гледа като на инструмент за натиск върxу общественото мнение и правителствата.

СТДБ провежда основните свои инициативи в тясно взаимодействие с Тракийския научен институт, изхождайки от разбирането, че на Съюза е необходим научен анализ на всичко, което се отнася до тракийската проблематика.

На регионално равнище дейността на Съюза е изключително важна, защото дейността на тракийските дружества по места е от значение за цялата организация. Поради това постоянна задача на ръководството на СТДБ е оказването на съдействие на местните организации за тяхното укрепване и развитие. В резултат на активната работа на тракийските дружества по места и на техните ръководства, е постигнато добро взаимодействие с органите на местно самоуправление, които в повечето случаи са съорганизатори на тракийските прояви, а техни официални представители участват в тях.

От възстановяването си през 1990 г. до днес СТДБ последователно отстоява човешките и имуществените права на тракийци, популяризира тракийското културно и историческо наследство, организира събори - поклонения, чествания на бележити дати и годишнини от тракийския календар, организира научни конференции, литературни вечери, посветени на видни тракийци, защитава българщината, издава документални сборници и монографии, изгражда параклиси и паметници. Всички те са път към съхранение на националната памет и приобщаване на обществеността към тракийската кауза.

През периода на своето съществуване Съюзът на тракийските дружества в България чрез своята многообразна дейност се  утвърди като институция за съхранение на паметта и българската идентичност. Затова с гордост посреща своята 130-та годишнина, под чието мото ще преминат всички мероприятия през настоящата година.