Актуално - Новини 2020-2021
 
 


Тракийски дружества
145 години от Априлското въстание

Автор: д-р Ваня ИВАНОВА

Днес се навършват 145 години от Априлското въстание, което избухва на 1 май нов стил (20 април по стар стил) в Копривщица.

Априлската епопея от 1876 г. е най-драматичното събитие в историята на  българското национално-освободителното движение, което категорично демонстрира българската решимост за свобода и възстановяване на държавната независимост. Жестокото потушаване на въстанието, турските зверства над българите и задълбочаващия се Източен въпрос трасират пътя към българското освобождение  и създаването на Третата българска държава.

Едва ли има българин, който да не изпитва чувство на гордост от героизма и саможертвата на априлци. Те са част от националната ни памет, която не трябва да позволяваме да се фалшифицира и манипулира, защото битката за историята е битка за настоящето и бъдещето.

Позицията на проф. д-р Хайрие Сюлейманоглу Йенисой за Априлското въстание, описано от нея като вакханалия и кланета на българи срещу турци, на християни срещу мюсюлмани, е грубо и недопустимо фалшифициране на историческата истина.

За да не бъда голословна, ще си позволя няколко цитата от въпросната авторка, като предварително поднасям извинения на тракийци, които са изключително чувствителни към подобни четива.

„Родопите се намират на територията на България и Гърция. Делят се на Източни, Средни и Западни Родопи. (…)

В този край живеят предимно турци и помаци. К. Иречек при пътуването си из страната в началото на 80-те години на XIX в. посетил и Родопите, за който край казва, че в етническо отношение няма такъв чист османски район като Кърджали и долината на Арда.

През османско време по тези места се е развила висока турско-ислямска култура. Медресетата, които тогава са били центрове на просвета, изиграли важна роля в културното издигане на района. Техният брой само в Източните Родопи е бил над 50. А медресетата в Бели извор (до Ардино), Смолян и Чепинци са били най-известните просветни огнища. Родопското население живеело в мир и покой. Но през втората половина на XIX в. известни на всички ни важни исторически събития слагат край на спокойния живот на румелийското население. (…)

А. Панагюрското въстание. Известно в историята и като Българско въстание, Априлското въстание отваря дълбоки рани и на турците и мюсюлманите (помаците) от Пловдивския и Пазарджишкия район. Развитието на събитията именно в този район не е било случайно. Както е известно това въстание е подготвяно извън пределите на османската държава, с подкрепата на царска Русия. Осъществено бе в споменатия край (IV. революционен окръг), защото гр. Пловдив е близко до Истанбул и влиянието на руския посланик в Истанбул, генерал граф Игнатиев е силно в Пловдив. Заместник консул на Руското консулство в този град е Найден Геров, руски възпитаник и руски поданик, който е роден в този район-Копривщица, близо до Панагюрище. Не е случайно също и изборът на Панагюрище за център на въстанието. Апостолът на въстанието Г. Бенковски също е родом от Копривщица.

Б. Събитията в Батак. Събитията в родопското село Батак, също са предизвикани от българи. Над 200 жени-мюсюлманки и малки деца били избити по най-жесток начин. Броят на избитите мъже бил много по-голям. Щом се разчува страшната вест, мюсюлмани начело с Ахмед аа (ага) Барутанлията отмъщават на въстаниците. Найден Геров, вицеконсулът на Русия в Пловдив, нарежда да се отварят пресни мюсюлмански и християнски гробове от гробищата на околните села и труповете да бъдат откарани в Батак. Правят се снимки, вдига се голям шум и тази ужасяваща картина, извършена от батачани българи се съобщава като дело на турците, на мюсюлманите. Априлското въстание отнема живота на много християни и мюсюлмани.(…)
Руско – турската война  (1877-1878)

Към незарасналите още рани от Априлското въстание следващата година се прибавят и жестокостите от Руско-турската война, по време на която тежко пострадало турското и мюсюлманското население и от Пловдивско и Пазарджишко. Войната се използва като благоприятен случай за безчовечното отмъщение за Априлското въстание. От всичко случило се става ясно защо именно от този край започват масово да се изселват турци.(…)“

Ако се разчиташе на „обективността“ на  професори, като цитираната,   светът никога няма да научи, че помаците са българско население, нито ще разбере истината за Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, Копривщица и всички, потопени в кръв български селища, в които турският башибозук осъществява нечувани жестокости над българския народ.

Новините за ужасяващите зверства, които се извършват в турските провинции на Балканите, достигат до Европа благодарение на кореспондента на „Дейли нюз“ Джанюариъс Макгахан, американският учен и дипломат Юджийн Скайлер, американският мисионер Едуин Пиърс,  руският дипломат княз Андрей Церетелев и др., които със своите писма, доклади и статии събуждат съвестта на световно обществено мнение.

Потушаването на въстанието предизвиква невиждан международен отзвук. Организирани се митинги и подписки в защита на българския народ. Стотици статии са посветени на трагичните събития, десетки известни личности като Виктор Юго, Дмитрий Менделеев, Лев Толстой, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон, Чарлз Дарвин и мнозина други издигат глас в защита на българите. В това се състои техният общочовешки принос за появата на Третата българска държава на политическата карта на света.

Ако приносът на априлци е в саможертвата и ужаса, който изживяват, приносът на световното обществено мнение, на  хора от различни народности е в организирането на протестно движение в защита българския народ чрез което съдействаха за освободителната Руско-турска война през 1877-1878 година, благодарение на която се възражда Третата българска държава.

Първостепенен дълг на всички нас и на следващите поколения български граждани, е да съхраним историческата памет и да я браним от недобросъвестни посегателства и фалшификации.

Поклон пред героичната саможертва на участниците в Априлската епопея, допринесла за свободата на България!

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн