През  септември 2021 година се навършват 145 години от рождението на войводата Яни Попов, автор на въстанически марш „Ясен месец“, който се е утвърдил като химн на Странджа и тракийци.

Войводата е роден на 27 септември 1876 година в лозенградското село Карахадър (Източна Тракия, днес в Турция). Син на видния духовен деец и революционер Никола Бъчваров и Параскева Милева Докова. Детството си Яни Попов прекарва в родното си село до трети клас, след което е заминава за една година в Одрин и после две години учи ковачество в Чорлу.

В началото на 1893 г. Лазар Маджаров посвещава 17-годишния тогава Яни в българското революционно дело и го заклева като участник в тайния революционен комитет в родното му село.

През 1900 г. става провалът с отвличането за откуп на богатия доктор Константин Керемидчиолу, потомък на погърчени средногорски българи, от четата на Георги Тенев от Мустафапаша (Свиленград). След като е получен откупът от 800 златни турски лири, османската власт започва арести в Лозенградско и Бунархисарско.

Поради опасността да бъде арестуван Яни Попов бяга в Бургас. Там, подпомогнат от други бегълци от Тракия, той започва работа като кантонер по железопътната линия Бургас - Поморие. За революционната си дейност е осъден задочно заедно с брат си от Одринския военен съд на 101 години затвор.
Две години по-късно, през 1902 г., той се завръща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това всъщност е и началото на активната му дейност като комита. 

С четата обикаля селата в Лозенградско, изгражда нелегални комитети и „смъртни дружини”. По-късно Маджаров я разделя на три части, начело на всяка от които има войвода, отговарящ за определени села в региона. Така Яни Попов застава начело на едната част и се заема с възстановяването на старите и изграждането на нови революционни комитети в полските села в Лозенградска и Бабаескийска околия.

На конгреса на Петрова нива, проведен се на 28 и 29 юни 1903 г., на който  се взема решението за обявяването на въстанието в Тракия, Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. През последния ден на конгреса турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и Дико Джелебов ги отблъскват. При изтегляне от района на конгреса четата на Яни Попов попада на засада. Благодарение на помощта на четата на Цено Куртев турците са принудени отстъпят.

„През 1903 г. - разказва войводата в спомените си,  на 5 август стар стил, часът 4 сегашно време следобед (16 часа), аз обявих въстанието (Илинденско-Преображенското) в с. Каваклия, Лозенградско. Преди това изпратих във всички български села по един-двама четници да обявят въстанието заедно със смъртните дружини. В с. Ениджия наредих въстанието да се обяви с камбани. Така цялото поле под Лозенград - Бабаескийско, пламна. Всичките телефонни и телеграфни линии бяха прекъснати. Четниците ми, въстаналите от народа и аз се оттеглихме в Странджа планина. На върха Марковец, до с. Кула, бяхме посрещнати от Лазар Маджаров и другите чети.

Тук разпределихме четниците между войводите. След това унищожихме турското село Денгизово и разбойническото село Турско Кадиево. С четата си взех участие и (в битката) при Студената вода, находяща се на шосето от с. Дерекьой за Малко Търново, при което бяха посрещнати арнаутските пълчища, дошли чак откъм Качаник за потушаване на въстанието в Странджа планина. Участвуваха също и при чифлика Мусачево, Малкотърновско.“

След потушаването на Илинденско-преображенското въстание Яни Попов действа с четата си из Странджа до Младотурската революция. През 1904 г. войводата участва в тракийския конгрес във Варна. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се установява и живее в Ортакьой, днешен Ивайловград. Той е един от участниците в създаването и изграждането на Тракийската организация в защита интересите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова нива през 1928 г.

Яни Попов умира на 20 януари 1945 г. в Ивайловград, но остава завинаги в паметта на признателни тракийци. Днес името на Яни Попов носи Созополското тракийско дружество. Той е автор на химна на тракийската революционна борба „Ясен месец“. В оригиналния текст е отбелязано, че е написан в Странджа през 1904 г. 

В песента Яни Попов е възпял подвига на четата на тракийския войвода Пано Ангелов, която води кърваво сражение с турския аскер на 2 април 1903 година в село Сърмашик (дн. с. Бръшлян, Малко Търновско). След предателство, четата е обградена от редовна турска войска, почти всички четници са избити, както и войводата Пано Ангелов.

Техният подвиг, както и героизма на всички българи, борещи се за свободата на Тракия остават в историята чрез песента „Ясен месец“.

„Ясен месец“
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.
Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…
Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.
О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!