Архив - Новини 2020-2021
 
 


Тракийски дружества
Тракийци се поклониха пред делото на акад. Любомир Милетич

158 години от рождението на  летописеца на тракийското разорение

На 14 януари се навършват 158 г. от рождението на академик Любомир Милетич (1863–1937). Той е първият български учен, описал геноцида над тракийските българи през 1913 г. във фундаменталния труд ,,Разорението на тракийските българи”,  в която пресъздава историята на Тракия и българската трагедия през Междусъюзническата война.

Тракийските българи се отнасят с дълбока почит към сътвореното от него в тяхна памет. В знак на признателност през 2018 и 2019 г. СТДБ превежда и издава неговия епохален труд ,,Разорението на тракийските българи” на английски и руски език. Днес този труд присъства в  най-големите библиотеки в Европа и САЩ, в библиотеките на посолствата, с надежда, че политици и дипломати ще прочетат за геноцида, на който са подложени тракийските българи.

Любомир Милетич е роден през 1863 г в гр. Щип, един от центровете на българското Възраждане в Македония. Следва славянска филология в Загреб и Прага. През 1898 г. е приет за действителен член на Българското книжовно дружество, по късно - Българска академия на науките, която дълги години ръководи като подпредседател (1911-1925г.) и председател (1925-1937г.) на Управителния й съвет. Един от основателите и преподавателите на Висшето училище в гр. София, прераснало по-късно в Софийски университет „Кл. Охридски“, чийто ректор става на два пъти (1900-1901г., 1921-1922г.). Той е почетен доктор и дописен член на много чуждестранни академии и научни дружества.

Академик Милетич е виден общественик и български патриот, който живее, радва се и страда с постиженията и неуспехите, с величието и погромите на България в усилията й да реши въпроса за националното освобождение и обединение на българския народ. След погрома на Илинденско-Преображенското въстание записва и впоследствие публикува спомените на видни революционни дейци, които са важен извор за историята на освободителните борби.

Любомир Милетич съпреживява силно трагедията на българското население в Източна и Западна  Тракия през 1913 г. и на три пъти пътува в земите, присъединени към България по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който се слага край на Междусъюзническата война. През зимата на 1913 и пролетта на 1914 г. той се среща със стотици българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се преселят в България, където първоначално живеят при крайно трудни условия. Академик Милетич пътува по свой личен почин, ръководен от дълбокото си чувство на състрадание към жертвите на големите насилия и жестокости, извършени от турските войски и башибозушките отряди върху българското тракийско население. Фотоапаратът, който носи със себе си, му дава възможност не само да види извършените безчинства, но и да ги запечата върху богат снимков материал, част от който е приложен към неговата книга.

В публикацията си академик Л. Милетич цитира, преразказва или предава разказите на обикновените хора, с които се среща. Към всичко чуто и видяно той се отнася критично, за да установи неговата истинност. Така сведенията му добиват достоверност и могат да се използва като един от важните извори за изучаване на събитията в Одринско и Беломорска Тракия през лятото и есента на 1913 г. Те свидетелстват за стотиците кървави убийства, изгарянията на цели села, изнасилвания на млади жени и девойки, убийства на малки деца и старци, които действат потресаващо върху съзнанието на читателя. Особено потресаващи са жестокостите, извършени над българското население в гр. Фере. Тях авторът сравнява с жестокостите в с. Батак. Но Батак, пише той, е само едно село, а в Западна Тракия са извършвани масови кланета в цели 17 села. В Армаганската долина, където според него са избити голям брой българи, техните кости стоят непогребани цели два месеца.

Любомир Милетич е автор на 400 труда - книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на немски, френски, сърбохърватски и руски. Той ни завещава редица трудове на тракийска тематика като: „За Тракия“, „Родна Тракия“, „В Македония и Одринско“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой,“ „История на Гюмюрджинската република“, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година.

Представители на Съюза на тракийските дружества в България, на Тракийския научен институт, Тракийско дружество „Тракия”, гр. София и Тракийско сдружение и НС ТИ „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“  поднесоха цветя от името на тракийци и потомците на тракийските бежанци на паметната плоча на Любомир Милетич в София на ул. „Шипка“ 21.

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн