Георги Бъклев - председател на ТД „Димо Джелебов“, Малко Търново

Днес, 18.06.2026 г. тракийци почетоха паметта на своя велик съгражданин – капитан Стамат Икономов – един от ръководителите на Преображенското въстание, член на ръководството на Тракийската организация в началото на XX век. Слово за дейността на Стамат Икономов произнесе Костадин Михайлов – уредник в местния исторически музей. Признателните потомци поднесоха цветя пред паметната плоча на героя, в двора на родната му къща в центъра на града.

Стамат Георгиев Икономов е роден на 18 юни 1866 г. в гр. Малко Търново. Произхожда от заможно семейство. Баща му e свещеник, председател на църковната община, а майка му е видна общественичка в града. Основното образование завършва в родния си град, а средното – във Варна. През 1883 г. постъпва във военното училище в София. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. заедно със свои приятели напускат училището и отиват доброволци на фронта. Участва в битката при Сливница и за проявен героизъм Стамат е награден с „Кръст за храброст“. След края на войната е изключен от Военното училище за самоволно напускане на занятията. По-късно продължава образованието си и успява да го завърши на 16 юли 1887 г. като е произведен в чин подпоручик. В продължение на 15 години служи в различни гарнизони и достига до войнското звание капитан. След конфликт със старши офицер, капитан Икономов е принуден да напусне армията. Завръща се в родния си край и се включва в борбите за освобождението на Одринска Тракия. През пролетта на 1903 г. той участва във военното обучение на няколкостотин четници, събрани на лагер край село Гергебунар (дн. Росеново). Делегат е на конгреса на ВМОРО на Петрова нива, където за своите военни и организационни качества е избран за член на ГРБТ (Главното ръководно боево тяло) на въстанието, заедно с Михаил Герджиков и Лазар Маджаров. По време на Преображенското въстание участва в нападението на казармата в Инджекьой (Бунархисарско) и организира охраната на изселващото се в България мирно население.

След поражението на Преображенското въстание, Стамат Икономов продължава да участва активно в тракийското движение. На конгреса на Одринския окръжен революционен комитет (ООРК) във Варна (14-17 февруари 1904 г.) той е избран отново в ГРБТ. През 1907 г. Икономов заедно с Лазар Маджаров навлиза с чета в Одринско, но поради заболяване се връща в България. На конгреса на ООРК, свикан през юли 1908 г. в Одрин, Стамат Икономов е делегат, избран е за председател на пленарните заседания и е включен в състава на Окръжното ръководство.

В навечерието на Балканската война Стамат Икономов е в София, но вече неизлечимо болен, беден и забравен от другарите си. Умира в София на 12.09.1912 г.