В съзвездието на народните ни герои грее ярко името на Петко Киряков - Капитан Петко войвода „тоя рицар по дух, който цял живот се е борил на страната на сиромасите и слабите“, както най-вярно го определя големият български писател и изследовател на неговия хайдушки и житейски път Николай Хайтов.

На 18 декември тържествено бе честван 177-ят рожден ден на хайдушкия войвода и революционер, отдал целия си живот за освобождението на беломорските българи и Родопите, и обединението им с България, оставил зад гърба си над 300 битки, и с цели 33 куршума в тялото си! Пред паметника му в Борисовата градина в София представители на Съюза на тракийските дружества в България, на Тракийския научен институт и Софийското дружество „Тракия“, съмишленици и тракийци поднесоха цветя в знак на признателност. Бе положен венец от името на Съюза, чиито патрон е Капитан Петко войвода. Георги Лушнарев изрази емоционално своята почит като изпя любима песен, посветена на героя. Знаменосци пред паметника бяха баща и син  - Илия и Иван Стамболиеви.

Всички помним онази въздействаща сцена от филма „Капитан Петко войвода“, когато той, качен на кон с вързани отзад ръце, обграден от новите униформени пазители на реда в следосвобожденска България, е ескортиран на път за Кушу Кавак (днешен Тополовград). По пътя обаче хиляди българи от Родопите спонтанно се стичат да посрещнат своя войвода и да изразят обичта си към него. А капитанинът стои изправен гордо на коня си, с вързани отзад ръце, но с вдигнато високо чело и с поглед, простиращ се отвъд злободневието и несгодите, поглед на исполин, надмогнал несправедливостите и дребните политикански ежби! И това сякаш обяснява трагичния му, изпълнен със съдбовни премеждия, юначен живот, защото „известно е, че гръмотевиците не падат върху ниските храсти, а поразяват винаги най-високите дървета“. Бурите на политическите игри и конюнктурни боричкания за власт, характерни за българския обществен живот в самото начало на 20-ти век, успяват да го повалят. Физически сломен, но с непобеден пламтящ, борбен, родолюбив дух,  войводата си отива от този свят само на 56 години! Да си обещаем и ние, неговите следовници, да вземем поне малка частица от този пламък и да обичаме България, както той я обичаше!

Тракийци в цялата страна положиха венци и цветя през паметниците на патрона на Тракийската организация, а представители на СТДБ и на ТНИ откриха в българската църква "Св. Константин и Елена" в Одрин изложба, посветена на 125 годишнината от началото на организираното тракийско движение в България.