Актуално - Новини 2020-2021
 
 


Тракийски дружества
76 години от смъртта на Яни Попов - автор на Странджанската марсилеза

Войводата Яни Попов  е роден на 27. септември 1876 г. в село Карахадър (днес в Турция).

На конгреса на Петрова нива Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание действа с четата си из Странджа до Младотурската революция.

Участва в Балканските войни, а след Междусъюзническата война през 1913 година се установява и живее в Ортакьой.

Яни Попов взема участие в създаването на Тракийската организация за защита интересите на тракийските бежанци, както и в първия събор на Петрова нива през 1928 г.

Умира на 20 януари 1945 г. в Ивайловград, но остава завинаги в паметта на признателни тракийци. Днес името на Яни Попов носи Созополското тракийско дружество с председател Гено Пухов.

Той е автор на химна на тракийската революционна борба „Ясен месец“. В оригиналния текст е отбелязано, че е написан в Странджа през 1904 г.

В песента Яни Попов е възпял подвига на четата на тракийския войвода Пано Ангелов, която води кърваво сражение с турския аскер на 2 април 1903 година в село Сърмашик (дн. с. Бръшлян, Малко Търновско). След предателство, четата е обградена от редовна турска войска, почти всички четници са избити, както и войводата Пано Ангелов.

Техният подвиг, както и героизма на всички българи, борещи се за свободата на Тракия остават в историята чрез песента „Ясен месец“.

„Ясен месец“

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.

Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.

Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…

Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…

Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.

Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.

О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!



 

 
       
 
© 2011 - Съюз на Тракийските Дружества в България
уебдизайн