"Дали Турция е втора родина за българските турци, е важен обществен, но и интимен въпрос, на който могат да отговорят само изселниците ни", смята президентът Желю Желев

Допусна ли гаф президентът Росен Плевнелиев с благодарностите към Турция, че се е превърнала във „втора родина“ за прокудените след „възродителния процес“? Думите на държавния ни глава станаха публични след като турски медии разпространиха словото му на благотворителната вечеря ифтар на 8 август.

Припомняме, че на събитието в Пловдив скандално не бяха допуснати български журналисти. На вечерята присъства вицепремиерът на Турция Бекир Боздаг, ексдепутатите Касим Дал и Корман Исмаилов - едни от основателите на Реформаторския блок, и над 600 представители на мюсюлманската общност в България. Организатор бе Главното мюфтийство.

Вицепремиерът Боздаг бе на тридневно неофициално посещение у нас. Смут предизвика и информация на Анадолската агенция, че Турция е поискала отоманските имоти в България. Във вторник, 13 август, посланикът на южната ни съседка Исмаил Арамаз заяви, че Турция няма претенции за собственост в България.

„Дали Турция е втора родина за българските турци, е важен обществен, но и интимен въпрос, на който могат да отговорят само изселниците ни“, коментира президентът (1990-1997) д-р Желю Желев. „Преса“ помоли за мнение и водещи историци.

Доц. Йордан Величков, дипломат и историк:
Плевнелиев е неподготвен за поста си

Българският президент сътвори абсолютно недопустим исторически гаф. Как да тълкуваме обръщението на Росен Плевнелиев към вицепремиера на една съседна държава (в случая Турция): „Благодаря ви за това, че нашите изселници намериха своята втора родина“? Освен че е глупост, това е абсолютна нелепост. Може би държавният ни глава не знае, че родината е там, където си се родил. И тези хора отиват в Турция като изселници. Как са прогонени е друга тема.

А какво означава, че ние имаме общи съдби с тях? Нашата съдба е на поробени, а тяхната - на поробители.
Случилото се преди дни в Пловдив на благотворителната вечеря обаче бе предшествано от друг гаф, пак на президента - с недопускането на български медии да присъстват там. Нима Плевнелиев не знае, че всяка среща на държавник от такъв ранг е публична. Тя не може да бъде при закрити врата, освен когато се водят разговори на международно ниво, касаещи сигурност, двустранни договори за отбрана и т.н. Всичко друго е абсурд, още повече че в случая на родна територия са допуснати чужди медии, а не наши. Логичен е въпросът от какво се плашат или се страхуват господин президентът и тези около него.

Държавният ни глава направи поредица от гафове и е очевидно, че все още не може да проумее поста, който заема, и отговорността, която носи. Той трябва да знае, че всяко  негово изявление като президент се гледа най-внимателно, анализира се под лупа. Ако Плевнелиев е смятал, че това ще остане скрито, то той е голям политически наивник.

От началото на мандата си (22 януари 2012 г.) българският президент продължава да прави гаф след гаф и причините за това са две. Първо, Плевнелиев е недостатъчно компетентен. В същото време некомпетентността му е съчетана с напориста амбиция за постоянна показност и публични изяви. Пред погледа на всички ни през годините бяха и предишните президенти - всеки от тях си имаше своите плюсове и минуси, но такова постоянно говорене по значителен и незначителен повод не сме имали.

Очевидно е, че Росен Плевнелиев не може да проумее отговорността, която носи като президент. И това, че нивото му се оценява не от многословието, а от прецизността и съдържанието на неговите кратки, но смислени и точни изявления.

Второ, отношение към неговите гафове във всички случаи има недостатъчният професионализъм на президентската администрация. Тя не за първи път впечатлява с ниското си ниво и с непознаване на елементарни исторически, географски, икономически и т.н. дадености. Едно от големите качества на държавника е да подбира екипа си. Няма всезнайковци, но този, който е поел този пост, трябва да търси най-подготвения и най-знаещия за даден сектор. Съветник означава знаещ. Досега се видя, че неговите съветници не само че не знаят, но и се нуждаят от обучение.
Казват, че нашите политици имат комплекс за малоценност. И той се проявява при недостатъчно подготвени хора. Силният професионалист не страда от такъв комплекс.

Често пъти политиците ни гледат на външната политика не като фактор за отстояване на българските национални интереси, а като възможност да търсят външна индулгенция, някаква благословия, за да утвърдят собствената си позиция в България. Флиртуването сега с изселниците е прекалено. В същото време питам защо не проявиха интерес към съдбата на тракийските ни бежанци.

Акад. Георги Марков, историк:
Трябват спешни смени на „Дондуков“ 2

Най-големият гаф на президента Росен Плевнелиев е, че се среща с вицепремиер, което не е на равнището му. Как може президент да разговаря с вицепремиер?! Освен това същият този вицепремиер идва в България на неофициална визита, посещава турски паметници, полага венец на Осман паша в Плевен. Кой го е поканил този вицепремиер, кой му е позволил да слага венец пред паметник на Осман паша?! Това е и международен въпрос. Навремето искаха и паметник на Сюлейман паша на връх Шипка да вдигат...

Друг гаф е, че на срещата не са допуснати български медии, а само турски.
Груба грешка допускат също съветниците и секретарите на „Дондуков“ 2, които не са чели договора за независимостта от 6 април 1909 г., където има приложение за вакъфски имоти, действащи джамии и т.н. Хората около президента не четат!

Стигаме и до следващия гаф - за „втората родина“. Няма втора родина. Това е понятие, въведено от Коминтерна. След Септемврийското въстание българските комунисти обявяват, че Съветският съюз е второто им отечество. По време на така наречения възродителен процес безспорно е нанесена рана на нашите сънародници. Но тя не е нанесена от българския народ, а от една тоталитарна държава, в която се е считало, че дори името на един човек може да се смени. Българският народ не е сменял имена и е крайно време да се престане да му се вменява вина и да не се търсят политически изгоди от случилото се. Съветвам и представителите на ДПС да престанат да ровят в тази рана с мръсни ръце и с политически сметки.

Президентът трябва да си спомни и за прокудените българи от Източна Тракия. И пак трябва да четат хората от екипа му. В Цариградския договор от 16 септември 1913 г. е написано какво ни дължи Османската империя. Ние нищо не й дължим. Точно обратното - ние имаме претенции към турската държава, която е правоприемник на Османската империя. Геноцидът на тракийските българи отпреди 100 години не е получил нито морално, нито материално обезщетение досега. Това ще го напомним тази есен.

Президентът Плевнелиев е технократ, който още много има да се учи на политика. Но трябва и да си смени екипа. Единствено проф. Кирил Топалов беше опитен човек и той замина за Ватикана. В президентството са назначени младежи, завършили западни университети, с дипломи, но, пак казвам, не четат. Нямат и политически опит. Не може държавният глава да залага само на младите, виждаме в какви гафове го вкарват.

Проф. Драгомир Драганов, историк:
Думите са проява на любезност

Думите на държавния ни глава за Турция като „втора родина“ не са гаф според мен, те са протоколно изказване и проява на любезност. То не е фатално и драматично. Гаф бе обаче, че национални медии не бяха допуснати до събитие на българска територия. Росен Плевнелиев е укорим и за това, че пренебрегна изискването президентът да се среща с държавници, които са на нивото му - президент, вицепрезидент, най-много премиер на чужда страна.

Една държава не може да избира съседите си. Все някога ние трябва да нормализираме отношенията си с Турция, както и с Гърция и с Македония. Проблемът е, че ние засега го правим половинчато, вместо да седнем на масата за преговори, да направим историческа равносметка кой колко граждани е прогонил през годините и да се разберем кой кому колко дължи.

/ http://pressadaily.bg