150 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Интервю на А. Делийска с акад. Георги Марков, член на ВК на СТДБ

Акценти:

* Априлското въстание търпи военно поражение, но постига голям политически успех

* Без Русия никой балкански народ не се е освободил

* През 1907 г., когато се открива паметника на Цар Освободител в София, граф Игнатиев пристига в столицата като гост и българите са го носили на ръце от гарата до паметника

* Днес с историческите факти злоупотребяват всякакви измислени „историци“ и спекуланти

* Политиците трябва да правят история, но да оставят на историците да я пишат

* Не бива да допускаме да ни пренаписват политически историята - приспособленски. Не е нормално да се опитват да нагласяват събития отпреди 150 години към съвременната история. Всяка епоха и всеки народ има своите герои, както и своите предатели.

- Акад. Марков, т.г. отбелязваме 150 години от Априлското въстание. След век и половина все още ли можем да твърдим, че то е еманация на българското Възраждане?

- Априлското въстание е наистина предвестник на Възраждането и на нашите освободителни борби. Без него по-късно нямаше да има Руско-турската война и нямаше да има възстановяване на Българската държава на картата на света. Априлското въстание даде причини за войната между Русия и Турция през 1877-78 г. - събитията от онова време са свързани помежду си. Цар Освободител нямаше да започне войната, ако преди това светът не беше чул и разбрал за зверствата на османците в Перущица, Батак, Брацигово. Те намериха отзвук както в Русия, така и в средна и западна Европа. Затова ние трябва да почитаме паметта на онези българи, участвали в освободителното движение, което върна свободата ни и възстанови държавата ни след 5 века робство.
 
- Т.г. 20-ти април се пада веднага след поредните извънредни парламентарни избори и сякаш подготовката за отбелязване на важната историческа дата минава някак вяло, незабележимо. Това показателно ли е, че политическото злободневие убива историческата памет?

- Политиците сега са се вторачили в поредните избори. Преди една година ние с колеги от БАН предложихме на тогавашния министър на културата да основем Национален комитет, който да се заеме с подготовката на националните чествания по повод на 150-тата годишнина. Обаче след дълго отлагане, това така и не се случи. Преди месец и половина ние пак се събрахме и направихме този Национален комитет и се надявам, че не само в Панагюрище и Копривщица, а навред в нашето свободно Отечество ще има подобаващи тържества на 20-ти април. Така че политиците си гледат само за изборите, но за мен като историк, е важна историческата дата. Преди време тя се отбелязваше на 2-ри май, но все пак говорим за Априлско, а не за майско въстание. Тази бъркотия съществува още от 90-те години на миналия век и политиците от нито едно народно събрание досега не сколасаха да я оправят. Така до днес е пълна каша с датите, които се честват - някои по стар стил, други по нов стил. Санстефанския договор примерно е подписан на 19 февруари, а ние отбелязваме Освобождението на 3-ти март.  Аз навремето говорих за този проблем с президента Желю Желев, но той ми поясни, че въпросът е в компетенцията на Народното събрание, което определя кои са националните и кои официалните празници. Моето мнение е, че трябва да се отбелязват по стария стил, който е и истинският по време за самото събитие.

- Коя е най-неудобната истина за нас, българите, за този иначе героичен бунтовнически акт на малцина в поробена България?

- За съжаление самото въстание е само в границите на 4-ти революционен, Панагюрски окръг и отчасти в Търновския - Новоселската република. Има и други малки, локални бунтове, но въстанието не се разразява така, както е замислено. Малцинството се вдига, но мнозинството не. Както пише в записките, Ботев води четата към Балкана и само едно „даскалче“ се присъединява към тях, а тогава революционерът казал: „И аз съм тръгнал тоз народ да освобождавам“. Приел го е много тежко, сочат аналите от онова време. Въстанието не е масово, както е замислено.

- Казват, че на бунт тръгват бедните и гладните, такива ли са били апостолите от Априлското въстание?

- Не, дори са участвали и някои чорбаджии. Нито Бенковски, нито Волов са били бедни и гладни. Освен това избухва в развити за времето си региони, а не в изостанали и потънали в мизерия.

- Какво е водело апостолите в тази неравна борба срещу Високата порта - романтизъм, патриотизъм, наивизъм или друго - да обърнат вниманието на световната общественост към България?

- Били са романтици, но са си давали ясна сметка, че не могат да победят с черешовото топче оръдията „Круп“ на османците. Не са вярвали, че ще постигнат военна победа, но са имали политическата победа. Отзвукът за жестокото потушаване на въстанието стига до великите умове в цяла Европа. Александър 2-ри не е желаел да започва война, за да ни освобождава, защото е имало риск за империя, но общественото мнение го принуждава „да извади меча“ . Виктор Юго по онова време държи реч във френския парламент за зверствата, казвайки „знаете ли че се изтребва едни народ в Европа“. По-късно, когато руският император обявява война, Бисмарк веднага го подкрепя. Така че Априлското въстание търпи военно поражение, но постига голям политически успех.

- Факт е, че няма Балканска страна, която самостоятелно да е постигнала своето освобождение? Защо в обществото ни се насажда от години такава бесна и кой прави това?

- Това се засили особено последните години поради войната в Украйна. Казват, че Русия е преследвала своите имперски интереси, а не нашето освобождение. Да, заветът на Петър Велики е бил Русия да има достъп до топлите морета и затова империята се е стремила да излезе на Черно море - вярно е, че интересите й са били такива - имперски, но е важно, че в случая те са съвпаднали с нашите национални интереси. Без Русия никой балкански народ не се е освободил. Такава е истината, а иначе и Сърбия и Гърция си разтягат всякакви небивалици на основа на русофобията. Но това е зловредно и не бива да се допуска.

- Наскоро имаше грозен скандал в обществото ни заради твърдения на определени среди и медии, че граф. Игнатиев бил „работил за обесването на Апостола?“ Какъв е вашият коментар по темата?

- Ще напомня, че през 1907 г., когато се открива паметника на Цар Освободител в София, граф Игнатиев пристига в столицата като гост и българите са го носили на ръце от гарата до паметника.  Нарекли са го баща на Санстефанска България и то е така. Много отдавна проф. Николай Генчев издаде сборник с доклади, писма и грами на руското посолство в Цариград. От публикуваното в този сборник става ясно, че за съжаление, Апостола вече не е можело да бъде спасен и съдбата му е решена предварително, че никой не може да повлияе на султана. Така че никой не е можел да повлияе на процеса, а и никой от така любимите днес на някои политици западни представители у нас, не се е и опитвал да спаси Левски, а те също са имали по онова време плътна информация какво се случва и то по-добре от руснаците. Присъдата на Васил Левски е решена в Цариград. Днес с историческите факти злоупотребяват всякакви измислени „историци“ и спекуланти.

- Трябва ли историята да се отделя от политиката, за да не се стига до перманентно късане на страници от нея, както се прави впрочем от години?

- В съвремието ни има много политици, но малко държавници, за съжаление. Все пак мисля, че политиците трябва да правят история, но да оставят на историците да я пишат. За съжаление, преди 1989 година имаше политическа цензура, а днес тя е заменена от политическа коректност. Има удобна и неудобна истина за всяка съвременна тема. Например, аз много се дразня на президента Плевнелиев, който казва "ние сме от правилната страна на историята". Кой е той, че да определя коя е правилна и коя грешна страна на историята?! Това ще определят и пишат историците след време. Но политиците се самозабравят и се опитват да пренаписват аналите.

- Следите ли съвременния обществен живот и мислите ли, че днес има българи които саможертвено биха се хвърлили в огъня, за добруването на България, както са направили апостолите от Априлската епопея?

- Почти не, малцина биха го направили. Всички съвременни общественици са прекалено разглезени от цивилизацията. Гледат не общото благо, а преди всичко себе си, силни индивидуалисти са. "Не ме занимавай, мен това не ме засяга" е една най-често употребяваните фрази днес. Прагматични са поколенията вече и те гледат само своя личен интерес. Не си представям колко от младите българи биха жертвали живота си за своето отечество, така както нашите дядовци са воювали. Моят дядо загива в Балканската война на 34 години и оставя три малки деца. Но народът ни, а и не само той - народите въобще вече не са същите. Повечето политици с деструктивното си поведение и постоянен негативизъм успяха да отвратят народа от политиката. Колкото по-малко хора гласуват, толкова за тях е по-добре. Една четвърт от българите гласуват

- Вие гласувате ли и вярвате ли, че политическата ни класа може да спаси България в размирните времена, в които живеем ?

- Да и искам да призова хората да гласуват, защото като не го правят, те са в услуга на сегашното политическо статукво. Понякога и аз се отчайвам и си казвам „няма да им гласувам“, но бързо се вземам в ръце, защото те точно това искат - да се откажем от своето законно право. Още Макиавели в книгата си „Владетелят“ (17 в.) пише, че „в политиката няма морал“. Но все пак, макар и  тук-там, има и морални политици, на които им пука за хората, за народа, от който произлизат и не са забравили това. Те трябва да се обединят в името на бъдещето на България. Тревожно е, но се разпада старият световен ред. Днес предишният „дядо Иван“ е заместен от „чичо Сам“. Но аз като историк искам да предупредя, че такова поведение като това на моя набор Тръмп никога не е било и това е доста плашещо.

- Ако е вярно, че всеки ученик стъпва върху раменете на своите учители - кои са  днешните учители за бъдещите поколения?

- Труден въпрос. За съжаление, живеем в друга епоха, няма ги учителите от Възраждането, но все още има хора, които работят за България. Важно е ние внимателно да ги преценяваме и да не пращаме в политиката онези, които са нахални, които викат най-високо и са тарикати. Смятам, че е много важно да имат мяра във всичко - в поведението, в изказа, в политиката, в икономиката, в културата. И да са с чувство за принадлежност към нацията, да се отнасят към останалите българи като към сънародници, а не да ги гледат от високо. Заветът на априлци е бил свобода или смърт, но не само лична, индивидуална свобода, а нашият народ да не бъде зависим от чужда воля. Не бива да допускаме да ни пренаписват политически историята - приспособленски. Не е нормално да се опитват да нагласяват събития отпреди 150 години към съвременната история. Всяка епоха и всеки народ има своите герои, както и своите предатели.

Източник: Епицентър.бг