Без присъствие във властта няма кой да защитава нашите позиции. С Красимир Премянов, председател на СТДБ, разговаря Елена Алекова
- Г-н Премянов, мина достатъчно време от последните избори, за да може да се направи равносметка. Вас, като ръководител на СТДБ, удовлетворяват ли ви резултатите, които тракийската организация чрез Политически клуб "Тракия" постигна на местните избори?
- Ще започна с това, че създаването през 2001г. на Политически клуб "Тракия" като инструмент за участие на тракийци в политиката, е мъдро и далновидно решение. Защото практиката показва, че ако няма непосредствено делегиран представител на СТДБ в една или друга институция, няма кой да повдига въпросите, свързани с интересите на тракийците и с различните аспекти, които тракийската кауза в нейния съвременен европейски контекст поставя на дневен ред. В този смисъл участието ни в тазгодишните избори, беше правилно.
Друг е въпросът, че не са създадени достатъчно добри предпоставки за пълноценно и ефективно участие в избори. На първо място, липсват необходимите средства. Второ, не е достатъчно ясен кадровият ресурс на организацията, който е готов и мотивиран да взема участие в местните избори. Трето, подготовката за участие в избори трябва да започва по-рано, за да може да разчитаме на активно участие и подкрепа от тракийци и симпатизантите на тракийската кауза. И на четвърто място, ПК "Тракия" в сегашния му вид не може да функционира активно.
Участието ни в изборите показа нашите слабости и недостатъци, както и това, какво е необходимо да се направи в бъдеще. Те бяха фокус за идентичност, за идентифициране на тракийската организация, за това, че тя работи усилено за реализиране на тракийската кауза. Ще припомня, че в една община концентрирахме повече внимание и там резултатите са видими - имаме кмет и шестима съветници. На немалко места имаме присъствие със съветници в общинските съвети. Всичко това може да се оцени като добро начало, но недостатъчно и несъответстващо на мащабите на СТДБ.
За съжаление, тракийци, които преди 11 години са създали Политически клуб "Тракия", не са направили необходимото за участието му в политическия живот на страната, в много ограничен формат са издигали и подкрепяли кандидати. Вероятно са имали причини за това, една от които е продължаващият диалог между ветераните тракийци и по-младото попълнение, за целесъобразността от подобно участие. Моето дълбоко убеждение е, че: ПРИСЪСТВИЕТО НА ТРАКИЙЦИ В ИНСТИТУЦИИТЕ НА ВЛАСТТА Е НЕОБХОДИМОСТ, ЗА ДА ИМА КОЙ ДА ЗАЩИТАВА НАШИТЕ ИНТЕРЕСИ И НАШИТЕ ПОЗИЦИИ.
Ще ми позволите да припомня един исторически факт, който никак не е случаен. Още през 1931 г. във връзка с предстоящите през м. юни избори за Народно събрание, тракийското ръководство разпраща Окръжно №31/11.03.1931 г., в което подчертава необходимостта от влизането в парламента на тракийски депутати за защита на специфичните интереси на тракийската емиграция.
- В сравнение с други партии с дългогодишен опит ПК "Тракия" е млада организация, без опит, без членска маса. Тя беше замислена като партия от електорален тип, но тези избори показаха, че някъде в самото й създаване като че ли е заложена "бомба със закъснител". В тракийските дружества членуват хора с различни политически пристрастия - леви, десни, центристи, дори такива, които менят своите пристрастия в зависимост от конюнктурата на деня. Тези хора не винаги припознават в ПК "Тракия" организацията, за която да гласуват. Коя е причината за това?
- Аз го отдавам, първо, на недостатъчната и ненавременна подготовка. Второ, в нашата платформа липсва идеология в партийния смисъл на думата. Нашата платформа е съставена от ценности, които са безспорни. В този смисъл тракийци, без да пренебрегват собствените си идеологически убеждения и мотиви, трябва да се опитат да диференцират нещата.
- В кандидатпрезидентската надпревара СТДБ застана зад Ивайло Калфин и проф. Стефан Данаилов. Мнозина смятат, че е било заради левицата. Така ли е?
- На президентските избори ние заявихме подкрепа за кандидати не защото бяха представители на политически партии, а защото се доближиха най-плътно до нашите очаквания за отстояване на тракийските интереси в тази институция. По същия начин тракийци трябва да разбират, че не срещу някого, а в полза на себе си и на тракийската организация те трябва да гласуват за кандидатите на ПК „Тракия”. Друг е въпросът, че те може да предпочитат някой друг, а не предложеният кандидат. Ето, това също е част от недостатъчната подготовка. Ако ние навреме се ориентираме и поискаме мнението на тракийските организации по места, за да ни посочат подходящите хора, които да ги представляват, това ще даде по-добър краен резултат. Затова в критичния анализ на работната група за изборите акцентирахме на факта, че не е постигнато добро взаимодействие по места.
Като човек със сериозен политически опит смятам, че мнението на тракийските дружества по места трябва да бъде доминиращо. Не е правилно, както често се е практикувало до сега кандидатурите да им бъдат налагани от ПК „Тракия”. Местните тракийски дружества трябва да бъдат основният фактор, който издига или отхвърля кандидатури, те трябва да координират по места дейността на структурите на ПК "Тракия”. Ако постигнем това, мисля, че ще мотивираме тракийците за по-висока активност и подкрепа по време на избори.
- Изборите показаха, че координацията между ПК "Тракия" и СТДБ не е съвсем на ниво. Как смятате да подобрите взаимодействието между организацията и нейния политически инструмент?
- На първо място смятам, че ръководството на СТДБ трябва да се ангажира по-сериозно с дейността на ПК "Тракия", без това да притеснява когото й да било. Притеснително би било, ако ръководството на СТДБ има изявени партийни пристрастия в една или друга посока. Когато ангажираността с ПК „Тракия” има за цел достойно представяне на тракийци в институциите, това е обединяващо поведение в полза на тракийци. Затова смятам, че трябва да координираме дейността на двете структури.
Тракийската кауза, която ни е „завещана” от историята трябва да ни мотивира да работим за реализирането й под мотото на стратегията "Тракия без граници", като отчитаме съвременните европейски реалности. Убеден съм, че като тракийци трябва да осъзнаваме, че: АКО НЯМАМЕ ГОВОРИТЕЛИ И СВОИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ИНСТИТУЦИИТЕ, НЯМА КОЙ ДА ЗАЩИТАВА ИНТЕРЕСИТЕ НИ.
- Бяхме свидетели на не особено коректна предизборна надпревара. По същество нямаше дебати. В целия предизборен маратон никой не показа сериозна политическа или икономическа програма. Просто всички сведоха предизборната надпревара в личностни доказвания. В този контекст ПК "Тракия" нямаше как да открои важни аспекти от своята платформа.
- Нашата платформа беше добра и никой по никакъв начин не я беше възпроизвел в собствените си програми, което е доказателство за идентичност и присъствие.
Ако ПК „Тракия”, респективно СТДБ имаха финансови възможности за подобаващо представяне в предизборната надпревара, може би и дебатите щяха да бъдат по-съдържателни. Тракийските представители щяха да развият своите тези за силна България в Европейския съюз, за патриотизма в неговия съвременен вид. Не, разбира се, в изопачения и деформиран вид, в който някои го представят като национализъм, шовинизъм. Шовинизмът никога не е носил и няма да донесе успехи.
Така напр. ние смятаме, че в българските ученици трябва по-обстойно да изучават героичната история на революционните борби в Тракия, която е част от България. Безкористната борба в името на майка България, е светла страница от нашето минало с изключително възпитателно въздействие. Не случайно тракийските българи в Родопите, в Кърджалийския район, Хасково, Сливен, Бургас... в цялата страна, са особено чувствителни на тема патриотизъм и към опитите историческите несправедливости да се превърнат в съвременни ценности. Веруюто на тракийци не е желание за мъст и реванш, а дълбоко осъзната необходимост да се работи за единна и силна България.
- Това, че не всички партии имаха възможност за дебати, поради финансови ограничения, не ограничава ли свободата на избора на хората?
- Да, изборът е предрешен между и от силните на деня. Другото мнение го няма, защото няма финансови средства, няма достъп до медиите. А в съвременното политическо състезание, който го няма в медиите, го няма никъде. Но вината за това, че малки партии, които нямат финанси, не се допускаха да медиите, е отговорност и на управляващи, и на опозиция.
- И политици, и социолози, и журналисти бяха единодушни, когато ставаше дума за изборния хаос. Може ли да се каже, че този хаос повлия и върху резултатите на тракийските кандидати?
- Всички парламентарно представени партии носят отговорност за този хаос. Опозицията, която се опитва да снеме от себе си тази отговорност, не е права. Явно аргументите, с които си е служила, за да доказва, че не е необходимо да се съчетават местни с президентски избори, не са били достатъчно силни, за да убедят парламента като институция да не допуска това. Второ, самите закони, които се приемаха, създадоха предпоставки да не бъде особено ясна системата за провеждането на тези избори. Така напр. някои хора бяха изключени от списъците за участие в изборите. Имам колега, който дълго време е работил в посолство в чужбина, върнал се преди 4-5 години, но тази есен, когато отива да гласува му казали, че може да гласува за президент, но за местните избори нямал право. Защо? Трябвало да се регистрира по специален ред. Но нали грижа на държавата е тя да създаде предпоставки гражданите да упражнят конституционните си права! Така изключиха от изборите 300-400 хиляди души.
- Не е ли нарушено тогава демократичното право на гражданина да гласува, след като някой го лишава от него не по негова вина?
- Точно така. На практика законодателят не е изпълнил конституционните си задължения да осигури пълноценно упражняване на конституционното право - активното избирателно право на всеки гражданин.
- Всичко това вкупом не е ли заплаха за демокрацията у нас?
- Ако това се утвърди и не послужи като сигнал за промени и поуки за следващите избори, и ако тези процеси се задълбочат, разбира се, че има опасност. Не трябва да се допуска подобно нещо! Аз съм сигурен, че няма да се случи, защото корективи има – и като опит на по-развитите страни, и от наши партньори в Европейския съюз, и като способност ние, българите, да правим верни изводи от собствените си грешки.