Фокус:Г-н Димитров, какво ви разказаха дарителите на иконата на Света Богородица с младенеца, която е била дар от руския император на капитан Петко Войвода?
Божидар Димитров: Гражданите Георги Илиев и Веселин Кръстев не знаят много. Техният приятел инж. Васил Нонински е живял сам, в края на септември получил някаква криза. Те се грижили за него, настанили са го в болница, а там са казали, че има последен стадий на рак. Те са били неотлъчно с него, до смъртта му, били са големи приятели. Той им е казал, да вземат от апартамента въпросната икона и да я дарят на НИМ, това било последното му желание. По отношение на иконата им разказва, че това е икона, подарена на Капитан Петко Войвода от руския император за услуги, които е извършил на руската армия през Руско-турската война (1877 – 1878). Капитан Петко Войвода действително оказва големи услуги на руската армия със своята голяма чета, която се води „българска тракийска дружина” (това е официалното и име). Но най-голямата услуга върши след края на войната, когато в Източните Родопи избухва така нареченият Сенклеров бунт. Сенклеровият бунт е организиран сред турското и българо-мюсюлманското население (помашкото, както го наричат в Източните Родопи и по Беломорието), които отказват да влязат в областта Източна Румелия, както е предвидено дори по Берлинския договор. Руснаците вече не могат да действат, тъй като има примирие и със задачата да разгроми този бунт се наема Капитан Петко Войвода. Разбира се, той тайно получава от руснаците по-модерно оръжие, въоръжава голяма част от българското християнско население, което влиза в малката му армия и нанася тежки поражения до разгром на т. нар. въстаници. Тяхното въстание също е инспирирано от турската държава, а с организацията му пряко се занимава английският полковник Сенклер, който има големи имоти в новоосвободена България, и който, естествено, не иска да ги загуби.
Ние се помъчихме да установим - кога Петко Войвода може да се е срещнал с руския император и установихме месеца, през който са се срещнали. През 1879 г. ген Скобелев, герой от Плевенската епопея е поканил капитан Петко на свои разноски в Русия и през юни е получил аудиенция при император Александър ІІ. Александър ІІ дарил Капитан Петко Войвода освен с тази икона, и с най-високото руско военно отличие – „Георгиевски кръст” първа степен, и с имение – това е много интересно - на огромна стойност – 160 хиляди златни рубли в Киевска губерния. Капитан Петко Войвода остава в Русия цяла година, но не му харесал животът там, блазнела го България. Продава имението си и се завръща в България, където се установява в град Варна. Че иконата идва от Варна, си личи по един силно изтрит надпис на гърба, където четем с труд „Люба и Крис Петкови” – очевидно от семейството на капитан Петко Воевода. Известно е, че той се жени във Варна, там е привлякъл и свои други роднини – дали са преки негови потомци тези две жени или негови роднини – не зная. Но очевидно господин Нонински е имал някаква връзка с тях. За съжаление, той е починал и не можем да разпитаме други живи представители на рода, поне на господин Нонински, дарителя, няма. Това е, което сме научили засега за иконата.
Фокус:Има ли нужда от реставрация тя?
Божидар Димитров:Не. Тя е в идеално състояние запазена, само дървената кутия е поолющена, но това не е проблем. На иконата нищо й няма – тя е от сребро с позлата – благородни метали. Не са претърпели никакви повреди през времето защото са били и добре защитени в тази кутия, която е със стъкло.

/Агенция "Фокус"