Относно: пореден опит за претенции към български територии

Съюзът на тракийските дружества в България е силно обезпокоен от изказването на президента на Турция Реджеп Ердоган за това, че Кърджали бил в неговите душевни граници и заемал там същото място каквото и Одрин. Това не е случайно изказване, а пореден опит в различни форми за претенции към български територии. Преди шест века нашите територии се оказаха в „душевните граници“ на предшествениците на Ердоган и знаем какво последва от това.

Преди време Ердоган направи подобно изказване спрямо Варна. Демонстративно се говори за ревизия на договори между държавите на Балканите от времето на Първата световна война и особено на Лозанския договор. При това става дума за изказвания на ръководител на единствената държава на Балканите, която след Втората световна война е навлизала в територии, които нейните ръководители са разглеждали като свързани с техните „душевни граници“ – Кипър и Сирия. Нямаме гаранции, че няма да го направи и спрямо други страни. Ердоган говори и за Сирия, че била в неговите „душевни граници“ и видяхме как това е свързано и със съответните действия на турската армия. Защо трябва да мислим, че ние сме изключение и неговите „душевни граници“ при съответните условия няма да бъдат осигурени и от турската армия?

Основанията за това се виждат не само в неоосманистката стратегия, която открито обявява претенции за доминация върху бившите територии на Османската империя, но и в практиките на намесване в религиозния живот и на България, и на други балкански държави, в опитите да се подкрепят съответните политически партии, да се намесват в изборите и използват ислямските общности, да се поставят под контрол образователната политика в областта на религията, да се налага и използва исляма в една светска държава като България за целите на турската външна политика.

Не по-малко основание за безпокойство е и фактът, че Турция нарушава своето законодателство с цел очевидно влияние върху процесите в България. Според нейното законодателство е забранено двойното гражданство, но тя неофициално го разрешава на изселилите се български турци с цел очевидно въздействие върху нашия политически живот, което се вижда неведнъж при избори в нашата страна. Стои въпросът трябва ли България да позволява на Турция да заобикаля собственото си законодателство с цел реализация на своя външнополитическа стратегия в България?

Не можем да не изразим и своето недоумение, че не кога да е, а на 26 март – датата, официално обявена от българското правителство за Ден на Тракия, свързан с отбелязване на трагичната съдба на тракийските българи, спрямо които бе осъществено първото голямо етническо прочистване и геноцид в Европа, е избрана от българското правителство за среща във Варна с турския президент и представители на ЕС. По този повод Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България излезе със специална декларация, която беше изпратена до държавните институции.

СТДБ винаги е основавал своята дейност на принципа „Не забравяй, но не отмъщавай“. Именно защото не сме забравили това, което стана, независимо, че истината за тракийските българи продължава да се премълчава, ние сме силно обезпокоени от тенденцията това да се забравя от нашите институции. А който забравя миналото е обречен  да го повтори!

Призоваваме българските институции  да заявят официален протест по този повод.