На 12 януари 2012 г. депутатите от 41-то Народно събрание приеха внесена от Иван Костов - съпредседател на Синята коалиция Декларация, с която осъдиха така наречения „възродителен процес”, осъществен преди 1989 г. над български граждани от турски произход.

Декларацията, определяща така нар. „възродителен процес” като етническо прочистване, е неприемлива за  хилядите членове на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ), които са особено чувствителни по темата за трагедията на бежанците, но и непримирими към опитите за пренебрегване на българските националните интереси.

Така нар. „възродителен процес” спрямо турскоезичното население у нас не може да бъде оправдан, но е абсолютно недопустимо да бъде дефиниран като „етническо прочистване” от същите тези депутати, които отказаха да гласуват Декларация за признаване на арменския геноцид.

На практика с Декларацията за „етническо прочистване” Народното събрание на Република България  гласува текст, който създава поводи за претенции към страната ни и основания за проблеми в международен план. Съществува реална заплаха за уронване на авторитета и престижа на България, а също така и за създаване на икономически проблеми на страната,  с които ще бъдат натоварени българските граждани.

Съюзът на тракийските дружества в България категорично осъжда приетата в Народното събрание Декларация като политически акт, който обслужва интересите на Турция, но и усложнява евентуалното обезщетяване на потомците на тракийските бежанци съгласно клаузите на Ангорския договор.

Верен на девиза „Да не забравяме, но да не отмъщаваме“, СТДБ напомня на депутатите, че геноцидът над тракийските българи не е далечна история, не е въпрос на други нации. Това е въпрос на българската държава и той трябва да бъде решен. Историята на тракийското движение е написана с кръвта на безброй невинни жертви, убити  или изселени от родните им места, а имотите им заграбени от турската държава, и до днес не са върнати, нито наследниците им са получили компенсации.

Като български граждани ние очакваме от управляващите национално-отговорна и последователна политика, а не натоварване на обществото с несъществуваща  вина.