На 2 август 2023 г. пред Паметника на Незнайния войн в София се състоя церемония по повод 120 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание, като част от Националната програма за честванията.

В церемонията участваха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Николай Денков, членовете на Инициативния и Националния комитет за отбелязване на годишнината, председателят на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов, председателят на ТНИ член кор. проф. Васил Проданов, Стефан Колев, председател на ТД „Странджа“ в Бургас, Илиян Янчев, кмет на община Малко Търново, кметове на общини от страната и РАО „Тракия“, тракийци от столицата и страната, политици, депутати, духовници.

В словото си премиерът Н. Денков подчерта, че „2 август е символ. На тази дата преди 120 години българите в Македония и Одринска Тракия доказват, че идеята за „демократска република“, в която „българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение“, не е увиснала на бесилото заедно с Левски. Тази идея дава смисъл и вдъхва мъжество на хиляди борци, които жертват живота си в името на свободата и равенството между всички народности. Илинденско-Преображенското въстание е събитие с особено висока историческа стойност за съвременната българска нация. Защото поривът на въстаниците за свобода не е егоистично националистически. Идейното знаме на тази свобода е „пълната политическа автономия на Македония и Одринско“ с равни права, равни задължения, равни отговорности и равни възможности за развитие за всички общности, без разлика на „вяра и народност“. Подобни реформи са обещани от Великите сили в Берлинския договор от 1878 г., но така и не се реализират в залязващата Османска империя“.

В словото си държавният глава заяви:

„От поколения на площада пред Паметника на Незнайния воин се събират пътищата на националната ни памет, на българската държавност и духовност. Тук отдаваме почит на безсмъртните имена и събития, които ни обединяват и чертаят летописа на нашия народ.

120 години ни делят от съдбовното лято на 1903-а, когато българите от Македония и Одринска Тракия въздигнаха своята борба за независимост и равноправие в безпримерен героизъм и незабравима историческа епопея.

Илинденско-Преображенското въстание се превърна в най-масовия израз на волята за свобода на нашия народ. То се пренесе далеч във времето, защото резултатите му  надхвърлиха неговите непосредствени политически и военни цели отвъд рамките на епохата. То се превърна в ярък символ на българския дух и завинаги ще остане непреходно знаме на борбата за правда, права и човешко достойнство.

Днес това въстание заема и своето важно място в отношенията ни с Република Северна Македония и от нас зависи то да ни води към решаване на проблемите и нашето сближаване на основата на историческата истина, защото въстанието бе възвестено от камбанния звън на българските черкви. То бе предначертано от следовниците на Левски, Ботев и Раковски, които продължиха да отстояват идеалите на българското националноосвободително движение в поробените земи. Увенчаха го със слава не само калените революционери, но и коравото селско население, което заделяше от своя залък, за да набави оръжие. Месеци наред бунтът устоя с военните умения на редица български офицери и с братската подкрепа на многобройни доброволци от свободна България.

Днес ние, потомците на илинденци от двете страни на границата, още носим своя неизпълнен дълг към дейците на въстанието. Днес, когато поздравяваме хората в РСМ с техния държавен празник, нека не забравяме, че светлите умове на освободителното движение в Македония и Одринска Тракия мечтаеха да превърнат своя роден край в земя на равноправие и справедливост. Затова и гарантирането на конституционното равноправие на българите в РСМ и опазването на културно-историческото ни наследство по тези земи ще сбъдне заветите на илинденци от 1903 г. за равноправие и справедливост. Това няма как да не се случи, защото гражданите и на България, и на РСМ се прекланят пред тези завети и пред идеалите на въстанието. А на същите тези идеали и принципи е изградена и съвременна Обединена Европа. Затова вярвам, че там, където има обща история, стремеж към диалог, разбирателство и доверие, предстои и общо европейско бъдеще.

Благодаря на инициативния Национален комитет, на клуб „Традиция“, Съюза на тракийските дружества, Македонския научен институт, на кметовете и гостите от редица общини от Пиринска Македония и Тракия, които с присъствието си на този площад показват, че паметта и идеалите на илинденци са живи и ще продължат да се пренасят през поколенията.

Вечна слава на героите от Илинденско-Преображенското въстание!

Да живее България!“

Върховният главнокомандващ прие почетния строй на Националната гвардейска част със знамената светини.

След тържествения рапорт на представителните гвардейски части се проведе празнична заря. Поднесени бяха венци и цветя пред Паметника на Незнайния войн.