Автор Чавдар Георгиев -член на ВК на СТДБ

Отваряйки интернет, за да се информирам за резултата от срещата ЕС-Ердоган във Варна, попадам на заглавие: „Съюзът на тракийските дружества е изцяло в ръцете на БСП”. Лидер на партия се вайка: „БСП краде темите ми; никога не са защитавали тракийските имоти; разчитат на къса памет”. Четейки интервюто, нещо почва да ми се губи логиката – хем Съюзът на тракийските дружества е в ръцете на БСП, хем не защитава тракийските имоти, които са само една част от тракийската кауза, за която активно работи СТДБ.

Може би борецът срещу приватизацията на ЕРП-тата и БТК иска да приватизира тракийската кауза? Може би борецът срещу монопола на чуждите търговски вериги иска да монополизира тракийския въпрос? Може би борецът срещу концесиите на златодобива иска да концесионира Тракийския съюз? А, аз наивно мислех, че идеите затова са идеи, за да се огласят, популяризират и да се осмислят от повече хора, след което, приети от обществото да станат политика и дела. Вероятно затова и в закона за авторското и сродните му права няма раздел за политически идеи.

Интервюираният политик иначе изразява достойна позиция по националния въпрос и затова  искрено се надявам да е бил подведен от нечистоплътните намерения на хора, напъващи се да разцепят СТДБ. Реших да проверя фактите, само фактите, без твърдения, съждения и интепретации. Първото, което ми дойде на ум, е че през 2008 г. по предложение на Съюза на тракийските дружества в България, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент приема резолюция, с която обвързва членството на Турция в ЕС с обезщетенията на имотите на тракийските българи, респективно със законните права на техните  наследници. А Маруся Любчева и Евгени Кирилов са евродепутати, излъчени от БСП. Не ми е известно да са си сменяли ориентацията. Този пример дава възможност на читателите сами да си направят извода - СТДБ ли изпълнява поръчения на БСП или БСП е изпълнила поръчение на СТДБ. Крайният резултат обаче е, че тракийският въпрос става общоевропейски!

Но това е днес, затова нека да разлистим страници от архивите. Така например в резолюция от един протокол на ЦК може да прочетем: „БКП напълно поддържа акцията на тракийската организация против турско-българския договор сключен напоследък, само и само Цанков да зарегистрира един единствен външен успех“ (ЦДА, ф.3Б, оп.4, а.е.191, стр.133). Става дума за 1925 г., когато е подписан Договора за приятелство и сътрудничество между България и Турция известен, като Ангорски договор, който лишава тракийските българи от Тракия и Мала Азия от възможността да живеят в родните си места.

В друга резолюция на БКП за предстоящите задачи, публикувана в „Работнически вестник“, №8  от декември 1930 г., четем: „БКП трябва да установи по-тесни отношения с македонската, добруджанската и тракийската национал-революционни организации, оказвайки постоянна активна помощ, като съдейства за превръщането им в масови организации и за пренасяне на ръководните центрове на тези организации от емиграция вътре в страната“ (ЦДА, ф. 2124, оп.1, а.е.104629). Между впрочем, ако историците разработят темата за участието на бежанци в работническото революционно движение през 1923-1944 г., ще установят интересна статистика и закономерност. Например Зара Стойкова от Варна в спомените си говори за времето през 1933 г., когато става член на БРП: „Отначало аз работех в Помощната организация. Бях член на Тракийската организация“ (Н.Недев, „Секретни операции“, изд.Г.Бакалов, Варна, 1988 г.). А такива биографии много.

На 9 юли 1946 г. Георги Димитров записва в дневника си: „Приех делегация на Тракийския комитет – Никола Спиров, Никола Христов, Вълчо Ангелов, Петко Карабелков, Панчо Илиев, Александър Панайотов. Въпрос за изпращане на делегация на тракийската организация на Парижката мирна конференция [и др. тракийски въпроси]. (Г.Димитров, „Дневник 03.1933 – 02.1949 г“, изд. „Изток/Запад”, 2003 г.)
Цитираните документи показват само част от фактите за съпричастност на БСП и предшествениците й с тракийската организация и нейните проблеми от  миналото до днес. Нещо повече от партията нямат претенции за авторство. Все пак и двете организации имат над 100-годишна история и техните отношения датират много преди 2005 г., когато се появява въпросната партия с претенциите на лидера й. БСП не е безгрешна и аз не съм неин адвокат, но не съм и прокурор, за да соча с пръст. Само посочвам фактите, а читателите да си съединяват точките, всеки със собствения си потенциал.

Тракийският въпрос е национален въпрос и тракийската кауза трябва да е в радара на всички български партии! През годините СТДБ е поставял въпроса пред президенти, министър-председатели, председатели на НС, министри, депутати, политици с различна партийна окраска и ще продължи да го прави. СТДБ партнира с целия политически спектър, с изключение на ДПС, и до сега не е позволявал някой да го употреби. Днес тракийската кауза се подкрепя от симпатизанти и фактори в политическия живот както от ляво и дясно, така и от патриотични организации. Колкото повече, толкова по-добре!

Съединението прави силата!