Автор: Чавдар Георгиев, член на ВК на СТДБ

Озаглавих предишния материал с горната народна поговорка, концентрирала в себе си много мъдрост и скрит смисъл. Посланието е да бъдем позитивни, защото остракирането е контрапродуктивно, силните духом признават постиженията на другите и се стараят да ги надминат, а не да ги отхвърлят. Трябва да покажеш ти, колко си по-добър от другия, а не колко лош е той, защото когато го принизяваш  всъщност доказваш колко нищожен си ти. Налага се да продължа темата, а поводът е следния.

Президентът на България Румен Радев е на официално посещение в Рим и Ватикана. Поводът е 24 май и в делегацията са включени общественици, културни дейци, представители на православната църква, католическото вероизповедание и други с отношение към духовната сфера. Знаково посещение, защото Ватикана, макар и град-държава има изключително силно влияние в католическия свят и е голям играч в глобалните процеси. На фона от потока негативни новини, тази е като бяла лястовица и ярко се откроява в медийния поток.

Програмата е наситена със срещи и събития, които се отразяват и на официалната страница на президента във Фейсбук. Полагането на венци пред паметника на капитан Петко войвода на хълма на Гарибалдийци, е част от тази програма.

Позитивизмът беше до тук. Ако прочетете коментарите под съобщението, след това ще трябва да отидете на химическо чистене. Атаките са основно към президента и са чисто политически, но не са пожалени и хората от делегацията. Започва се с разпознаване на лицата от снимките и персонални квалификации. „Премянов ли е до президента? Не, това е Гранитски, Премянов е по-нисък. Нито е Премянов, нито е Гранитски. Той е, помня тази физиономия, той ме приемаше в Комсомола.“ Спестявам епитетите, за да не стане материала сигнално жълт. Но явно тези хора не са оперирали катарактата на очите си и са си останали с чугун в главите. Или ако имат развитие, то е в посока махленско-каруцарски манталитет и лексика.

Стигнали до консенсус в разпознаването, следват коментари за тяхното присъствие. „Другарят Премянов и той на първия ред! Точно за този паметник другарят Премянов няма заслуги. Паметникът е заслуга на г-н Карамитрев и не е добре да лежиш на чужди лаври, другарю!“

Питам аз, на кой ред да бъде Премянов и кой да е на първия ред?  Балалайчо ли?  Паметникът е издигнат по инициатива и с финансовото съдействие на Съюза на тракийските дружества в България, а Премянов е председател на същия този Съюз, скоро избран с абсолютно мнозинство за трети мандат. По време на процедурата по монтирането на паметника той е бил зам. председател на СТДБ и като такъв е дал своя принос за него.

Точно това ръководство постави паметна плоча на г-н Карамитрев на ул. „Стефан Караджа“ 7А в София. Това ръководство инициира удостояването на г-н Карамитрев със званието „Почетен гражданин“ на Хасково. Прочетете последната монография  „СТДБ в битка за паметта и търсене на историческата справедливост (1990-2020)“, осмислете фактите, преценете дали заслугите на Карамитрев не са зачетени и тогава чукайте с мръсни пръсти по клавиатурата.
Единственият коментар, който може да се направи е, че ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Но хора, които едно дърво не са посадили, един стих не са съчинили, един камък не са преместили седят, правят ялови анализи и пускат дезинформации, правят неадекватни коментари и демонстрират политическа партизанщина на светли дати и събития.

Изчерпали темата с персоните, енергията на драскачите се насочва към обекта. В Рим имало паметник на капитан Петко войвода, а в България отричат да има такъв герой. Вместо да прескачали до Рим можело и в България да има величествен паметник на капитан Петко войвода и на други наши национални светини!!!!!!! (седем удивителни от автора). В Рим има, а в България дори нямало да се изучава. С какво ви обидиха италианците, които са издигнали паметник на един български герой?

Последните коментари, за разлика от предишните заслужават внимание и съответните изводи. Въпреки огромната апостолска работа, която се извършва от СТДБ по разясняването на тракийската кауза, по издаването на книги, организирането на семинари, конкурси и т.н. съществува празнина в знанията у част от населението, което не знае, че паметникът в Рим е издигнат, защото капитан Петко войвода е бил и гарибалдиец и мястото му е там на хълма на Гарибалдийците. Паметникът е дело на Съюза на тракийските дружества в България, а не на италианците. По настояване на СТДБ той е включен в маршрута на българските държавни делегации за поднасяне на венци (защото има и коментар – „най-накрая българска делегация да го направи“). Паметници на Капитан Петко войвода в България има и то не един. Паметници на Капитан Петко войвода са издигнати освен в Италия, и в Украйна. В Турция е издигнат паметник на първия български екзарх Антим.  И всички те са дело на СТДБ.

За да бъда обективен, трябва да отбележа, че прочетох и редица позитивни коментари, и такива, даващи яростен отпор на доста от злонамерените. Профилът на коментаторите ще бъде тема на друг анализ.

Фейсбук не е най-доброто място за четене на анализи и коментари, но той съществува и неговото влияние не е за подценяване. Това е мястото, на което СТДБ може успешно да насочи разяснителната си кампания в усилията си да достигне до повече хора.

Силният ще победи един, знаещият – хиляда.