Чавдар Георгиев, член на ВК на СТДБ

Трагични са събитията за България в началните години на ХХ век, с цифрата 3 в тях – 1903, 1913 и 1923 г. Националната катастрофа след Първата световна война се оформя с Лозанския договор от 1923 г, когато Западна Тракия е дадена на Гърция, а Източна – на Турция. Етническите българи, прогонени от родните им земи, формират мощна бежанска вълна – тракийци с различни занятия и образование, социален статут и материално положение за кратък период се превръщат в поток от хора в бедстващо положение. Преживеният ужас и трагичната им съдба,  са ги  споили в едно цяло с кодирано в ДНК-то им солидарност, съпричастност и благотворителност. Разпръснати в пределите на майка България бежанците започват да се сдружават.

Споменатото ДНК намира израз и в наименованието, и в дейността на тракийските дружества. Позабравен днес е фактът, че във Варна след първото дружество „Странджа” с фокус национална освободителна борба за присъединяване на Беломорска и Одринска Тракия, от 1919 до 1944 г. функционира „Културно-благотворително дружество „Тракия“ (ВДА, ф.250к). От 1922 до 1940 г. успешно развива дейност и „Тракийско младежко благотворително, културно-просветно дружество „Екзарх Антим I“ (ВДА, ф.251к). Както се вижда фокусът е благотворителност! И така е по цялата страна - Карнобат, Айтос, Созопол и т.н. В Пловдив са учредени и работят „Културно-благотворително дружество „Тракия“ (ЦДА, ф.1 до 1944, I, 2) и „Тракийко женско благотворително дружество „Беломорка“ (ЦДА, ф.1 след 1944, VIII, 319). В архивите са съхранени списъци от 1920 г. на бежанци от Източна Тракия,  на които е раздадена помощ от Софийското дружество „Одринска Тракия“. Същото дружество е издавало и удостоверения за намаление на билетите по БДЖ. Тракийската организация откупува юбилейния сборник на Адриана Будевска.

На 17 ноември 1929 г. в Пловдив е учреден фонд (фондация) „Тракийско дело” с цел пропаганда, благотворителност и култура. Малък детайл – учреден е в Пловдив, а не учреден от пловдивчани! Идеята е от 1928 г. и първоначалното име е „Тракийска кауза и други благотворителни цели“. Даренията са в размер на 1% от получените бежански облигации, а членуването в управата на фонда е безвъзмездно. В архивите (ЦДА, ф.1 след 1944, IV, 270, 271, 272 и VI, 1, 1065) се пазят списъци и сведения за дарители на фонда от Хасково, Харманли, Свиленград, Симеоновград, Елхово, Пловдив, Кърджали, Ст.Загора, от Гюмюрджинска, Дедеагачка, Ксантийска, Софийска, Димотишка, Смолянска, Казанлъшка, Тревненска, Пирдопска, Одринска, Леринска и Узункюприйска околии. Има дарения от лица, които не са получавали облигации и дори от такива, които не са бежанци. Както се вижда, дарители от цяла България и не само. Дейността на фонда е добре описана в книгата на Тодор Браянов – „Фонд Тракийско дело (1929-1959). Златна книга на дарителите“.

В светлината на процесите, които напоследък няколко председатели на тракийски дружества инициираха, е добре да се споменат и знаят следните факти:

- През 1946 г. управата на фонда се среща с Антон Югов и същият е възприел идеята за построяването на Тракийски културен дом в Пловдив, като се използват наличните средства на фонда, а ако не достигнат – да се помогне. Във връзка с последното, е позвънил на Тодор Звездов – първи секретар на ОК на Пловдив да съдейства.
- По повод ликвидирането на фонда в протокол №76 от 20 април 1959 г. е записано наличната сума да се предаде на тракийската организация в Пловдив, която да ги употреби в строителството на Тракийски културен дом в кв. „Борислав” (Тракийския квартал) в Пловдив.

На фона на тези факти, действията на сегашния председател на Пловдивското тракийско дружество изглеждат комични.

След възстановяването на Съюза на тракийските дружества в България през 1990 г. се възстановиха и добрите практики, завещани ни от основателите. СТДБ пое тежестта по възстановяване на имуществото преминало към НС на ОФ през 1976 г. Съюзът пое и тежестта по възстановяване на съществуващите и строителството на нови паметници. Замислял ли се е някой, какво коства една такава инициатива? Ако не е  - да се замисли! Не плоча, а паметник – издействане на терен, художествен проект, архитектурен проект, изграждане, логистика, комисии и т.н. А паметниците на Капитан Петко Войвода в Рим и Киев, и на Антим I в Одрин, са факт! А възстановяването на църкви? Още по-тежка и сложна задача.

Графикът на СТДБ като организатор и съорганизатор на национални и местни чествания, събори, научни конференции, шествия е запълнен целогодишно. Само който е организирал, само той знае какво коства като време, пари и напрежение. Казвам организирал, а не посетил! Разликата между двете е както между да построиш магистрала и да я откриеш. А Тракийският научен институт и неговата издателска дейност? В Известия на тракийския научен институт периодично се публикуват сериозни изследвания на български учени, през настоящата година излезе от печат книгата на доц. Боряна Бужашка  „Източнотракийският въпрос в българо-турските дипломатически отношения 1913-2016” по материали от разсекретените през 2016 г. архиви на Министерство на външните работи. Как се разсекретяват архиви? Някой пробвал ли е? Пак по инициатива на Съюза на тракийските дружества се подготвя превод и отпечатване на английски език на книгата на проф. Л. Милетич „Разорението на тракийските българи”.

На фона на изброеното по-горе, напоследък се появи една група потомци или набедени такива, с нарушено ДНК, за които изброените ценности не са приоритет. Не е нужно да ги изброявам, защото те сами записаха с възможно най-черните букви имената си в аналите на историята на тракийското движение. Денатурацията (разцеплението) на тракийското ДНК е довела до промяна в ценностната им система. Оглавяването на тракийско дружество се счита за заслужена награда, а не за отговорност и служба в името на тракийската общност. Експлоатация на наследените фондове и ресурси, придобиване на популярност и обществена значимост, заради полускрити или напълно явни амбиции за политическа или държавно-административна позиция. Стратегическите цели не са съвсем коректни – такава трябва да бъде и тактиката. Не даваш отчет за разходваните средства, за да не те контролират, махаш от Устава контролната комисия и наемаш охрана на залата. А комисия е имало – архивите пазят например „Протоколна книга на контролната комисия при Тракийската организация, гр. Пловдив“ (ЦДА, ф.1 след 1944, I, 198).

За да вземаш лесно и удобно решение, редуцираш състава на УС до минимум и правиш събранията от общи на делегирани. Дори и тогава нормата на представителност не е ясна, защото не е ясен членският състав А не е ясен, защото не си въвел единната членска карта. А такава е имало – образец на членска карта на Тракийската организация в България се съхранява в архива (ЦДА, ф.1 след 1944, ХII, 161). Дейността ти е рехава, гледаш да се присламчиш към мероприятията на другите, хиперболизираш своите постижения и неглижираш тези на останалите. Излизаш отпред, за да те забележат, да пишат за теб в пресата или да се снимаш с кмета, народния представител, президента или патриарха според случая, само защото си там. Редно ли е това? Участвай в съзиданието, дай лептата си и тогава се снимай. Резултатът от труда ти те прави фотогеничен. Няма по-красива снимка от тази на майка с новороденото й дете. Напъните без плод могат да доведат до друг резултат. Вирусът, разрушил тракийското ДНК убива плода!

Да даваш или да вземаш – това сега е изборът!