Автор: Чавдар Георгиев, член на ВК на СТДБ

Запитайте някого и той ще Ви отговори, че четири е повече от едно. Това е формалната математическа логика, изучавана още в първите класове в училище. И това е вярно за еднакви и сравними величини. Но житейската логика, базирана на дългогодишен опит твърди точно обратното. Всички знаем притчата за хан Кубрат и неговите синове – снопа пръчки е по-здрав от многото пръчки поотделно, от които е съставен. Това е здравата социална логика, синтезирана в една максима, изсечена на фасадата на Народното събрание – „Съединението прави силата“!

В обществото всяко обединение е по-силно, по-здраво и по-устойчиво от коя да е от съставните му единици. Хората се обединяват на етнически принцип, на религиозен такъв, по професии, по интереси и т.н. Но има една категория хора, които се обединяват в името на каузи. И това е най-силното от всички възможни обединения – различни хора, от различни професии, религии, политически убеждения, пол и т.н. да се обединят около идея, кауза, която да е от полза за всички. Без значение кой какъв е – генерал или редник, професор или студент. Спойката на каузата е много по-силна от тази, която обединява хората в партии, защото там се изпълнява програма с много задачи и поради това и партийните членове могат да бъдат с относително разнопосочни нагласи и интереси.

Неоспорим исторически факт е, че най-старата обществено-патриотична организация у нас е Съюзът на тракийските дружества в България. Заченат през 1896 г. от капитан Петко войвода и братя Драгулеви като дружество „Странджа“, укрепнал на Одринския събор през 1918 г., преживял много събития и превратности през ХХ-ти век, той се възражда на 10 януари 1990 г. Възниква като част от тракийското национално-освободително движение, чиито връх е Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Националната катастрофа, завършила с позорния Ньойски договор от 1919 г., последвана от Лозански договор през 1923 г., и събитията след тях обуславят формирането на тракийската кауза – необходимостта от признаване геноцида над прогонените българи от Беломорска /Западна/ и Одринска /Източна/ Тракия и Мала Азия; защита на имуществените им права и възстановяване /компенсиране/ на заграбеното; запазване на тракийското културно-историческо наследство, носител на което са прокудените.

Не може да си част от каузата и да си извън Съюза на тракийските дружества в България. Затова е много странно решението на ръководствата на четири дружества – Кърджали, Бургас, Пловдив и Варна да излязат от Съюза на тракийските дружества в България. А може би са решили да влязат в Съюз на тракийските дружества на друга държава? Казвам ръководствата, а не дружествата, защото всеки информиран за технологията на провеждане на събранията за вземането на тези решения е наясно, че това не са решения на общите събрания на тези дружества. И не е случайно, че пренебрегнатите тракийци ще търсят правата си по съдебен път. Няма как да изгасиш лампата и да вземеш това, което ти се иска. Рано или късно лампата пак ще бъде запалена и истината ще лъсне.

Стратегическите задачи като:
• признаване геноцида над тракийските българи;
• обезщетението на тракийските бежанци;
• провеждане на последователна политика по националния въпрос, част от който е и тракийския,
са по силата само на мощна и  утвърдена обществена организация, като Съюза на тракийските дружества в България, която да упражнява натиск върху компетентните институции. И всеки опит за разцепление и нарушаване на единството е опит за отслабване силата за изпълнение на горните задачи. Налага се логичният извод, че който работи срещу единството на СТДБ - работи срещу тракийската кауза. Без значение кой какво твърди – по делата им ще ги познаете!

А реализацията на тракийската кауза е въпрос на политика на българската държава и то политика в нейната най-висша и трудна форма – международната. Как си представя някое от отцепилите се дружества, че ще работи за решаване на тракийския въпрос с държавните органи, с посолствата и Европейския съюз? Как ще комуникират с президент, министър-председател, министър на външните работи, комисар на ЕС по външните работи и политика на сигурността? Националните въпроси не се решават от регионални структури. Защото тракийската кауза е национален въпрос, който може да се реши само със съдействието и партньорството на национално-представена и утвърдена структура, каквато е Съюз на тракийските дружества в България!

За всеки непредубеден наблюдател е ясно, че мотивът за отцепването на четирите дружества от СТДБ не е тракийската кауза. Затова едно винаги ще е повече от четири!