Автор: Чавдар Георгиев, член на ВК на СТДБ

В историята съществуват факти, събития, личности, които никой не може да отрече, но тълкуването и оценката им е субективна. А интерпретацията им е подчинена на политическия или на моментния интерес на силните на деня. Субективно се слагат епитети, които коренно променят смисъла на обективните дадености. Всичко зависи от целите и внушението, които иска да постигне анализатора, а те са подчинени на стратегията и тактиката в политиката, която се преследва. Същият ефект се наблюдава, когато се подчертават дадени факти, а други се премълчават все едно никога не са съществували. Дълбоко убеден съм, че при интерпретацията на фактите, те трябва да се проследяват и коментират в тяхната хронология, логическа взаимосвързаност и причино-следствена връзка, а не откъснато сами за себе си.

Мустафа Карадайъ - лидер на регистрираната по българските закони партия ДПС, призова Възродителният процес да влезе в учебниците. Вероятно той има своя интерпретация на фактите от тази история.  Но как неоспоримите факти ще бъде интерпретирани в учебниците - така както ги вижда той или някой от друга позиция ще ги оценява? Кой ще бъде аранжора на историята и чия политика ще обслужва този аранжимент? Казвам всичко това, защото има и други факти:

„През 1984 г., преди така наречения Възродителен процес в България е поставено началото на бомбения тероризъм с много човешки жертви. На 31 август избухва бомба в чакалнята на жп гара Пловдив и на Аерогара Варна; на 8 март 1985 в хотел „Сливен“ в едноименния град и в купе за майки с деца във влака от Бургас за София; на 30 юни на спортната площадка в Кърджали по време на концерт на поп певеца Оскар Бентън”. (Иванов, Д. „Шести отдел”, изд. „Труд“, 2004, с. 98.)

Като български гражданин съм любопитен дали цитираните факти ще влязат в учебниците по история или ще се подминат така, както е подминат въпросът с етническото прочистване на българите в Беломорска и Източна Тракия през 1913 г. и в Мала Азия -1914 г. Дадените 60 хиляди жертви - жени, деца, старци, невъоръжени мирни мъже и 300 хиляди прогонени жители, разрушени къщи, църкви, училища и заграбени имоти (Милетич, Л.  „Разорението на Тракийските българи през 1913 година“, изд. „Захарий Стоянов“, 2013 г., с. ), като факти са политически неудобни вече над 100 години.

Ще се запише ли в учебниците, че през 80-те години на ХХ век е основано нелегално „Турско национално-освободително движение в България“ (познайте кой е правопримник днес на това движение), в чието възвание е записано:
„Не помагай на тази държава, а й вреди! Намали своя принос! Унищожавай, събаряй и пали! Отмъщавай безжалостно на свирепия душманин! (Иванов, Д. „Шести отдел“, изд. „Труд“, 2004, с. 360)

Няма държава в света, която да толерира антинационална дейност и тероризъм! Но има държава, в която през 1993 г., с мълчаливото съдействие на нейните управници, в с. Трънак, община Руен се издигна паметник – фонтанка на хванатите и осъдени на смърт атентатори. Така са „интерпретирали” фактите в онзи момент заинтересованите! Нашите политици явно страдат от „стокхолмския синдром”, при който жертвата се влюбва в палача си. През октомври 2010 г. министър на образованието, зам.-кмет и бивш евродепутат присъстват в посолството на САЩ, на откриване на паметник на американски летци, свалени и загинали в небето на България през Втората световна война. Същите изпълнявали мисия да бомбардират столицата, при която по официални данни загиват 1234-ма жители на София, 1355 души са ранени, а 5300 сгради са разрушени. Мирни жители, не армейски формирования, жилищни сгради, а не казарми и военни обекти! Къде е паметникът на тези български жертви?

Знам, че мисленето е тежко занимание - изисква наблюдателност, регистриране на факти, намиране на логични причино-следствени връзки, правене на анализ и изводи на база собствен опит или почерпен такъв от книгите. А книгите искат четене, но не на заглавия „Как да спечеля милион, докато спя?“.
Защото на въпроса - кой днес е аранжор на българската история,  какви цели преследва и чия политика обслужва - никой няма да ни отговори! Сами трябва да открием отговора!

Иначе девизът е: „Не забравяй, но не отмъщавай!“