Автор: Чавдар Георгиев, член на ВК на СТДБ

В началото на 2015 г. двама от председателите на тракийски дружества (ТД), напуснали наскоро СТДБ (Кърджали и Пловдив) лансираха идеята за промяна в Устава на съюза, с искането да се промени нормата на представителство във Върховния комитет (ВК). Те твърдяха, че са „големи“ дружества и на това основание им се полагат повече места във Върховния комитет. Недоволстваха и срещу индивидуалното членство, като несправедливо, както и че гласът на индивидуалния член е приравнен с този на юридическо лице.

Независимо от липсата на основания Върховният комитет сформира комисия по предложения за промени в устава. Комисията настойчиво отправи искания да бъдат внесени за обсъждане конкретни и мотивирани предложения, но такива не постъпиха, въпреки твърденията на председателя на ТД в Кърджали, че има виждания за промените. Председателят на комисията г-н Михаил Вълов нееднократно (06.03.2015 и 08.06.2015 г.) с писма отправя искания до редица председатели на ТД в страната да аргументират желаните промени или поправки в действащия Устав. В срока на действие на комисията официални предложения не са получени.

Нямаше и как да бъдат получени, тъй като аргументите им не биха издържали на философията и духа на закона за неправителствените организации. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), чл.10, ал.3 ясно е разписано:

Юридическо лице с нестопанска цел може да участва в работата на орган на юридическото лице с нестопанска цел чрез своя представител или упълномощено от него лице.

Ясно и нееднозначно – един представител. В нашия случай - всяко ТД, юридическо лице участва във ВК на СТДБ с един представител. Просто инициаторите, искащи промени явно не бяха прочели закона и го приравняваха с клаузите на Търговския закон (ТЗ), където целите и мотивацията на сдружаване са коренно различни от тези при работа в обществена полза. А може би и в останалите свои действия те се водят от нормите на Търговския закон? Нормата на представителство не е случайна. Работейки в обществена полза няма „малки“ и „големи“, няма лични заслуги и печалба, а има обществен интерес и други критерии, с които се измерва силата на един или друг член на сдружението.

Дори в ООН гласът на всяка държава е приравнен на един, независимо от населението, площта, икономическата мощ или др. критерии на дадена държава.

Ето защо, ако беше внесено предложение за промяна на нормата на представителство, то не би издържало в съда, тъй като противоречи на закона.

И все пак, нека хипотетично си представим, че законът позволява норма на представителство според количествени показатели. Как на практика вносителите биха могли да защитят количествено тежестта на определено дружество според качествения критерий „голям-малък“? Какво разбират тези председатели под „голямо“ дружество?

Едни твърдят – ние имаме много членове и затова сме „големи“. Но членската маса не прави едно дружество „голямо“. Прави го многобройно дружество. То може да е многобройно, но да е пасивно и да ограничава дейността си до едно-две формални мероприятия в годината.

Други твърдят – ние провеждаме много мероприятия и затова сме „големи“. Но това също не ги прави „големи“ дружества, а ги прави активни. Само че дружеството може да има прекрасни инициативи, но информацията за тях да се затваря само до инициаторите и до ограничен кръг участници.

Трети казват – ние покриваме голям регион, населен с тракийци. Но това също не ги прави „големи“ дружества. Казаното за горните два случая важи с пълна сила и тук. Можете да си представите, как едно дружество, което обхваща териториално цяла област води организационен живот. То не може да се събере на събрание, камо ли нещо повече.

Критерият с който се измерва големината е влиянието, което тези дружества оказват в обществото; възможностите, които демонстрират за да популяризират тракийската кауза и да поддържат огъня жив; натиска, който упражняват върху институциите в полза на същата кауза; принципната гражданска позиция, без конюнктурни съображения и тънки сметки, с която я отстояват. С една дума обществената тежест. А влиянието и обществената тежест в цял свят се измерва чрез рейтинга. И тъй като социологически проучвания в тази посока не са провеждани, то за нашата реалност най-достоверен критерий остава участието и резултатите от изборите за местна власт. Друга е темата, дали председателите на ТД трябва да се ангажират политически. Но пък това им дава възможност да тестват публичните нагласи и дава реална оценка на обществената им значимост, респ. на дружествата, които представляват.

Председателят на Пловдивското дружество през 2011 г. участва в надпреварата за кмет на града. Резултатът бе 0,39% от действителните гласове, или 563 гласа в абсолютно измерение. Това е влиянието в типично тракийски район, това е доверието; толкова „голямо“ е дружеството, изразено чрез рейтинга на неговия председател – мажоритарния вот.

Председателят на Кърджалийското дружество през годините редовно мери влиянието си, сменяйки динамично политическите партньори. Последната получена през 2015 оценка, но не за него (защо ли никой не го припозна и не го пожела в листата си?), а за зам. председателя е 108 преференциални гласа, които успяха да го вкарат на последно място в листата за общински съветници на силните на деня. Това е реалната и актуална оценка на „голямото“ дружество.

И тук е мястото да коментираме втората претенция на споменатите председатели – за индивидуалното членство. Отново, ако прочетем ЗЮЛНЦ, в чл.5 е разписано:

Учредители на юридическо лице с нестопанска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица.

А в чл.19, ал.2:

Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.

Пределно ясно – никакво остракиране на физически лица (индивидуалните членове),  никакво неглижиране на едните за сметка на другите.

И последно чл.28, ал.1:

Всеки член на общото събрание има право на един глас.

Пълна равнопоставеност на членовете, без бакалски сметки. И така е от 100 год. назад. Ако се погледнат регистрите на неправителствените организации, не само в България, а и в други държави, това е световната практика. И това не е случайно. То е обвързано със споменатата вече философия на закона и възможностите на членовете на дружествата да оказват въздействие върху обществото в посока на каузата, за която са се обединили. Едни го правят с членската си маса, други с дейността си, трети с региона, който покриват, а четвърти, пети и т.н. с авторитета, който са изградили в професионалната сфера и сега употребяват в полза на обществената кауза, с която са се ангажирали.

„Малка“ ли е Калинка Згурова – изпълнител на песни от Странджанския край, солистка на Ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по цял свят като „Мистериите на българските гласове“; създала фондация и собствена школа за подпомагане на млади народни певци.

Спрямо кого е „малък“ Иван Гранитски – основател на издателство „Захари Стоянов“, издал не една книга на тракийска тематика, които с апостолски плам представя и разпространява по цялата страна.

Колко „малък“ е Евгени Кирилов, който през 2008 год., като евродепутат внася, съвместно с Маруся Любчева, резолюция в Европейския парламент. Резолюцията е приета и с нея се обвързва членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи. С този акт успяват да превърнат въпроса от общонационален в международен.

Колко „малки” са професорите Делчо Порязов и Иван Филчев, както и всички останали професори, посветили живота си на българската наука и на тракийската кауза?

И последен пример с „малкия“ академик Георги Марков – светило в българската историческа наука, който в трудовете си разработва темата за България в периода 1912-1919 г. и ролята й в Балканския съюз срещу Османската империя. Гражданските позиции, които открито и авторитетно заема в защита на националния ни интерес, често в противовес на действията на политиците ни, заслужават само адмирации.

Трудно е човек да издържи в среда, в която летвата е вдигната на толкова високо ниво. В контекста на казаното и гледайки кой остава верен на целите и усилията на СТДБ можем да бъдем спокойни за организацията и за бъдещето на тракийската кауза. Това, което сега събира напусналите Съюза, точно то утре ще ги раздели.