Чавдар Георгиев, член на ВК на СТДБ

В древногръцката митология Прометей е титанът, който дава огъня на смъртните хора. С това той става символ на човеколюбие, ненавиждащ тиранията и борец за справедливост. Защото огънят е жизнено необходим за физическото оцеляване на човека. Всеки, който е гледал телевизионните поредици на Беър Грилс по „Нешънъл джиографик“, се е убедил колко трудно е да запалиш огън с подръчни средства и още по-трудно да го поддържаш след това. Не случайно в древността, пазителят на племенното или семейното огнище е една от най-отговорните и почетни длъжности.

Но това е физическият огън и само той не е достатъчен за оцеляването. Нужни са знания и сила на духа, вяра в правотата на каузата, за която се бориш и живееш. А това вече е мисията на будителите, които палят духовния огън, пазят паметта и популяризират знанието за националната история, майчиния език и традиции, родна култура и дълг към отечеството.

След дълги и тежки години на робство през ХVIII и ХIХ век се раждат по нашите земи просветни, религиозни и революционни дейци, които палят искрата и пръскат знание, събуждат българското народосъзнание и правят възможно Априлското въстание от 1876 г. Без Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Владислав Граматик, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Антим I, братя Миладинови, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, капитан Петко войвода днешна България не би съществувала, или поне не в този вид. Наред с тях за българщината се борят стотици училищни, книжовни, читалищни и др. културни дейци, които допринасят с делата си за духовното израстване на българина.

В знак на признателност към делото им, Денят на народните будители – 1 ноември (19 октомври – ден на Св. Йоан Рилски Чудотворец) е въведен през 1922 г. от правителството на Александър Стамболийски. Времето не случайно съвпада с поредната национална катастрофа за България и трагичните събития с геноцида на тракийските българи. Време когато изтощения от войни и обезверен народ има нужда от искра надежда, самочувствие и самоуважение.

Днес нещата не са драстично различни, макар и без война, при нови условия и геостратегически приоритети. Безкрайният преход изтощи нацията, ресурсите се разграбиха и продължават да се грабят, хората загубиха вяра, а някои и посока. Ценностната система се деформира, в духовната сфера цари тотално опростачване.

Камбаната бие за нови будители и Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ) влага цялата си енергия в тази посока. През годините след възстановяването си от 1990 г. стратегическите задачи на съюза не слизат от дневния му ред:

• Признаване геноцида от началото на ХХ век над тракийските българи.
• Обезщетение на тракийските бежанци за имуществата заграбени в родните им места в Източна и Беломорска Тракия.
• Провеждане на последователна политика по националния въпрос, част от която е й тракийската кауза.
• Борба срещу ислямизацията на Източните Родопи, неоосманистката стратегия на меката сила и подмяна на историческите факти.
• Работа с българските общности в чужбина и защита на техните права и интереси.

През последните години много конюнктурни личности и партии се опитаха да приватизират и използват тракийската кауза, като трамплин за собствено кариерно израстване или печелене на избори, но нямаха успех или пък той беше моментен. Хората бързо и безпогрешно разпознаваха ментето.

Единствено СТДБ остана твърд, принципен и автентичен борец за историческата правда и поддържане паметта за трагичните събития.

Единствено СТДБ популяризира настойчиво в България и в Европейския съвет тракийската кауза, като общонационална такава.

Единствено СТДБ постоянно упражнява натиск върху отговорните институции в България и ЕС в полза на тракийския въпрос.

Единствено СТДБ издига паметници за увековечаване паметта на жертвите на геноцида и на борците за тракийската кауза.

Съюзът на тракийските дружества в България го прави и ще продължава да го прави, защото това е мисията събрала хората в Съюза – мисията да разпалят духовен огън!