Първият биограф на Капитан Петко Войвода

160-тата годишнина от рождението на Христо Попконстантинов бе отбелязана в литературния салон на Тракийския дом в столицата на тържество, организирано от СТДБ и Петковското земляческо дружество „Хр. Попконстантинов“ на 10 декември т.г.  Присъстваха правнуците на писателя Даниела Константинова и Георги Горбанов, изтъкнатият български езиковед чл. кор. проф. Тодор Бояджиев,  родопчани и тракийци. 

Величко Пачилов – председател на клуб „Родопи“ откри възпоменателната вечер и благодари на петковци, че не са преставали да почитат големия родолюбец, книжовник и общественик.

Слово за Христо Попконстантинов произнесе доц. д-р Георги Митринов, който подчерта, че народоведът е „началото на началата“ в изследваното на фолклора, етнографията, диалектите в Родопите. Той напомни, че тази паметна вечер бе предшествана от честване в Държавния архив в Смолян, където са събрани най-много артефакти за книжовника, а така също и в Историческия музей в града. Ораторът  разкри образа на Христо Попконстантинов, който напомня на  възрожденец с книгите и делата си, и  с факти очерта характера му, който се отличава с честност, принципност и неподкупност и непокорство. Христо Попконстантинов е първият биограф на Капитан Петко войвода, с когото го свърза неразделно приятелство, сам Войводата е пожелал това. Доц. д-р Митринов напомни и приятелския кръг на книжовника, в който са проф. Иван Шишманов, Иван Вазов, Константин Иречек, Захарий Стоянов, Цани Гинчев, проф. Марин Дринов, Луи Леже, Стефан Веркович, Стою Шишков и др., и цитира писма между тях. Спря се и на сътрудничеството на Попконстантинов в „Сборника за народни умотворения“, на знаменития му пътепис „От Витоша до Родопа“, както и на приноса му в изследването на родопските говори. Накрая той напомни, че творчеството на Христо Попконстантинов не е достигнало до младите читатели и е време  неговите книги да бъдат преиздадени, защото от тях те ще научат много неща.

Правнучката на Христо Попконстантинов, внучка на неговия син Георги – Даниела  разказа, че те заедно с братовчед си Георги Горбанов са подготвили паметна плоча и са я поставили на дома, в който е живял прадядо им – ул. „Бенковски“ 7 в столицата. Плочата има  надпис: „Тук живя и твори Христо Попконстантинов (1858 – 1899), изтъкнат изследовател на Родопите, писател и началник на стенографското бюро в Народното събрание.“  Даниела Константинова разказа как е открила своя дядо и се е удивила как за краткия си 40 годишен живот е оставил толкова много дела като изследовател на Родопите, като писател, като стенограф, като общественик. Тя разказа и за прабаба си  Шина Бобутанова от Горно Райково, жената на Христо Попконстантинов, която отглежда шестте им деца. Двама от синовете й – Георги и Константин учат във Фрайбург, но когато започва Балканската война майка им ги извиква да отидат на фронта. Константин загива при Селиолу.

Думата взеха Величко Пачилов, който говори за пътеписа „От Витоша до Родопа“, Тодор  Манолов, който подкрепи идеята да се издадат съчиненията на Попконстантинов, Стоян Райчевски, който направи народопсихологическа характеристика на петковци, и Елена Кадирева, председателка на петковското земляческо дружество „Христо Попконстантинов“, която заяви, че петковци никога не се забравяли знаменития си син.